Решение № 64 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г.ЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200182 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

Делото е образувано по изпратено ни по подсъдност на основание чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС ЧНД № 252/2026 г. по описа на ОС – Хасково, като съдебното производство е прекратено с Разпореждане № 266/03.04.2026 година.

Последното е било образувано по изпратено им от румънските компетентни власти Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции и издаденото въз основа на Наказателна Присъда № 200/09.10.2025 г., влязла в сила на 06.02.2026 г., на Районен съд Вънжу Маре, Република Румъния, постановена по дело № 1288/332/2023 г., с което на българския гражданин К. Ц. Й., ЕГН **********, с последен известен адрес по делото: гр. Троян, област Ловешка, ул. „А.М. № 6, са наложени мерки за пробационен надзор за период от 3 (три) 1 години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч зам. окр. прокурор Д. изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния.

Осъденият К. Ц. Й., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. Г. П. от ЛАК. Дава съгласие за изпълнение и моли за налагане на пробационна мярка в Република България.

Защитникът адв. П. счита, че са налице предпоставките на закона за признаване и изпълнение на пробационните мерки в Република България.

Настоящата инстанция, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, приема за установено следното:

Постановената спрямо осъденото лице К. Ц. Й. наказателна присъда, издадена в държава членка на ЕС - Република Румъния, е изпратена за признаване и изпълнение в Окръжен съд – Хасково.

От служебно изисканата справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице по ЧНД № 252/2026 г. по описа на ОС – Хасково (л.49) е установено, че същият е с постоянен и настоящ адрес в гр.

Троян, област Ловешка, ул. „А.М. № 6, което и определя Окръжен съд – Ловеч както родово, че е и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от закона.

От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6 ЗПИИСРРПОУАС се установява следното:

С Наказателна Присъда № 200/09.10.2025 г., влязла в сила на 06.02.2026 г., на Районен съд Вънжу Маре, Република Румъния, постановена по дело № 1288/332/2023 г., на българския гражданин К. Ц. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Троян, област Ловешка, ул. „А.М. № 6, на основание чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния (НК на РР), с прилагане на чл. 75, ал. 2, буква б) от НК на РР и чл. 396, ал. 1 и 10 от НК на РР, е осъден на 11 месеца „лишаване от свобода“ за извършване на престъплението „убийство по непредумишлен начин“.

На основание чл. 338, ал. 2 от НК на РР, с прилагане на чл. 396, ал. 1 и 10 от НК на РР, Й. е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършване на престъплението „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“.

На основание чл. 38, ал. 2 от НК на РР във връзка с чл. 39, ал. 1, буква „б“ от НК на РР, е приложено най-тежкото наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, към което е добавено фиксираното увеличение от една трета от 3 месеца и 20 дни на другото наказание (11 месеца лишаване от свобода), и е постановено на подсъдимия произтичащото наказание от 1 година, 9 месеца и 20 дни лишаване от свобода.

Разпоредено е на основание чл. 91 от НК на РР спиране на изпълнението под надзор на произтичащото наказание от 1 година, 9 месеца и 20 дни „лишаване от свобода“ за срок на надзор от 3 години , съгласно разпоредбите 2 на чл. 92, ал. 1 и 2 от НК на РР, който се изчислява от датата на влизане в сила на решението, т.е са наложени мерки за пробационен надзор за период от 3 (три) години за престъпленията „непредумишлено убийство“, престъпление предвидено и наказуемо по чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс и „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“, престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс, и двете с прилагане на чл. 38 от НК на РР.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от НК на РР във връзка с чл. 404, ал. 2 от НК на РР, осъденият Й. е осъден да спазва следните мерки за надзор по време на периода на надзор: а) да се явява в пробационната служба „Мехединци“ на определените от нея дати; б) да приема свиждания от пробационния съветник, на който е възложен надзорът му; в) да обявява предварително промяна на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни; г) да съобщава за промяна на работното си място; д) да съобщава информация и документи от естество, позволяващо контрол върху средствата му за съществуване.

Съгласно чл. 93, ал. 2, буква „б“ от НК на РР, осъденият е длъжен да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба „Мехединци“ или организирана с обществени институции.

Съгласно чл. 93, параграф 3 от НК на РР, осъденият Й. е задължен да извършва неплатен общественополезен труд в кметството на община Изимша, окръг Мехединци или в звената, подчинени на училищния инспекторат на окръг Мехединци, за период от 90 работни дни.

Общата продължителност на надзора върху пробационните мерки съгласно съдебното решение е 3 (три) години.

Настоящият състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС).

Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение, се отнася за престъпленията „непредумишлено убийство“ по чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс на РР и „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“ по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс на РР.

Тези деяния съставляват престъпления и по законодателството на Република България, които съгласно фактическото описание в чуждия съдебен акт, изцяло покриват признаците на предвидено и по българското законодателство престъпления по чл.123, ал.1 от НК и чл.343, ал.3, б. „б“, предложение 6-то от НК, т.е. първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.

Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението й присъда, несъмнено съставлява Решение по 3 смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт, с който и се налагат пробационни мерки“, а наложените по изпратената за признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Установено е, че осъденият Й. има местоживеене и се намира на територията на Република България от което следва, че е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда.

Не са налице, на следващо място основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесната наказателна присъда.

Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяния, което съгласно описаните им признаци съставляват престъпление и по българското законодателство – съответно по чл.123, ал.1 от НК и чл.343, ал.3, б. „б“, предложение 6-то от НК.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила – 06.02.2026 г. към момента на постъпване на искането в Република България не е изтекъл предвидения в НК давностен срок за погасяване изпълнението на наказанието.

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице Й. се е явил лично на съдебното заседание, не е поискало повторно разглеждане или обжалване в законовия срок. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираното действие, същото е извършено изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6 месеца. Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като както се отбеляза Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.

Предвид изложеното, налице са основанията за признаване на изпратеното наказателно решение на държава - членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.

С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, настоящата инстанция приема, че трябва да постанови признаване и 4 изпълнение на определените в наказателното решение пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПОУАС, т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42 а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.

Съобразявайки се с нормата на чл.5 от специалния закон адаптирането следва да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство. В тази връзка пробационната мярка „Да се явява в пробационната служба на определените от нея дати“ наложена с наказателното решение на румънския съд, се обхваща от пробационата мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, предвидена в чл.42 а, ал.2, т.2, във вр. с чл.42 б, ал.2 от НК на Р.

България. Същата се провежда в пробационната служба на територията на която е настоящия адрес на осъдения, като посочената мярка е за срок от 6 (шест) месеца до 3 (три) години.

С оглед горното, съдът приема, че подходящата адаптирана пробационна мярка, съобразена с българското законодателство, следва да бъде с правно основание чл.42 б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3 (три) години.

Мярката осъденият да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба или организирана с обществени институции наложена с наказателното решение на румънския съд, съответства на пробационата мярка, предвидени в чл.42 а, ал.2, т.4, във вр. с чл.42 б, ал.4 от НК на Р. България. Същата е свързана с включване на осъдения в програма за обществено въздействие и е насочена към изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на дееца, като посочената мярка е за срок от 6 (шест) месеца до 3 (три) години.

С оглед изложеното, съдът приема, че подходящата адаптирана пробационна мярка, съобразена с българското законодателство, следва да бъде с правно основание чл.42 б, ал.4 от НК – „Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от 3 (три) години.

Мярката осъденият да извършва неплатен общественополезен труд в кметството на община Изимша, окръг Мехединци или в звената, подчинени на училищния инспекторат на окръг Мехединци, за период от 90 работни дни, съответства на пробационната мярка, предвидени в чл.42 а, ал.2, т.6, във вр. с чл.42 б, ал.5 от НК на Р. България. Същата е свързана с полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения и е с продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години.