Решение № 19 от 10.04.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кубрат, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря П.а П. И.а като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20263320200019 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от П. Р. Я., с ЕГН:**********, от ***, срещу НП № 25-0290-000361 от 08.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, с което на жалбоподател, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17,12,2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна изцяло. Не оспорва фактическата обстановка, описана в НП, но счита, че не е налице извършване на административно нарушение, тъй като нямал вина за стореното. Твърди, че не бил поставил обезопасителен колан тъй като бил претърпял оперативна интервенция през м.март 2023 г., последвана от усложнения, след което медицинските указания били да не ползва обезопасителен колан при шофиране.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна – Генади Георгиев - Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, не се явява представител. Упълномощенит юрисконсулт С. Й. М. депозира писмено становище, с което моли да се потвърди процесното НП. Счита че конкретният случай не попада в изключенията, посочени в чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДВП, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, поради което правилно и в съответствие с материалния и процесуален закон е ангажираната отговорността на жалбоподателя. Претендира и за сорените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 85,00 евро.

За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът 1 намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2025 г. свидетелите С. С. Х. – полицейски инспектор при РУ – Кубрат и М. И. М. – полицейски инспектор в РУ – Кубрат, участвали в специализирана полицейска операция по Закона за движение по пътищата – проверка на тежкотоварни автомобили. Били позиционирани в с. Сеслав, по ул. „Александър Стамболийски“ № . Около 11,10 ч. към тях се приближил управляваният от жалбоподателя товарен автомобил влекач МАН ТГА 18.480 с рег. номер ***, при което полицейските служители забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Св. Х. подала сигнал и спряла автомобила.

В хода на извършената проверка било установено, че автомобилът е собственост на Я. ТРАНС 2012 ЕООД. Тъй като водачът бил без поставен обезопасителен колан, полицейските служители го уведомили, че ще му бъде съставен АУАН за това нарушение и го попитали дали има възражения. Я. не е направил такива, не е посочил и причини, поради които не бил сложил колан.

За констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят са наложени две административни санкции - на осн. чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 50.00лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17,12,2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA, с бл.№ 1103174/30.06.2025 г., НП № 25-0290-000361 от 08.07.2025г. на Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, справка за нарушител/водач; епикриза от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД - Варна, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите С. Хамид и М. М..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 30.06.2025 г. и място – с. Сеслав, ул.

"Ал.Стамболийски" до № 40 и с посока на движение към гр. Кубрат, жалбоподателят П. Я. е управлявал МПС влекач МАН ТГА 18.480 с рег. номер ***, тоест същият е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП. По делото не е налице спор и че към момента на спирането му от св.Х., жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС е било оборудвано, осъществявайки по този начин от обективна страна състава на нарушението, за което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и 2

N3, когато са в движение, да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Изключение от гореизложеното е уредено в разпоредбата на чл. 137а, ал.

2, т. 15 от ЗДвП. В цитираната разпоредба в условията на изчерпателно изброяване са посочени случаите, в които може да не се поставя обезопасителен колан, между които попадат и лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв /чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан /така Решение № 2739/19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1099/16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 857/2018 г. на Административен съд - Пловдив/.

В настоящия случай жалбоподателят ангажира писмени доказателства – епикриза, от която се установява, че жалбоподателят е претърпял оперативна интервенция на 28,03,2023 г. – аортно клапно протезиране с механична протеза, при което е извършена и редукционна пластика на възходяща аорта. В последствие са настъпили усложнени в реанимация – остра белодробна недостатъчност след торакална хирургична намеса. Изписан е на 06,04,2023 г. с терапия за дома, дати за контролни прегледи и болничен лист за 11 стационарни и 30 домашни дни. Никъде обаче в представения документ не е посочено, че за същия е противопоказно поставянето на обезопасителен колан.

Липсват доказателства за твърденията в жалбата, че през възстановителния 6 месечен период не е трябвало да се вози на автомобил изобщо, както и за медицинските указания да не използва за напред обезопасителен колан при шофиране.

Не са налице и доказателства, че към момента на управлението на МПС физическото състояние на водача Я. е било такова, изключващо ползването на обезопасителен колан. Няма каквито и да е било данни, дори и като индиция, че към момента на проверката за водача са съществували обективни причини или състояние, водещи до невъзможност за поставянето на колан, или че поставянето на такъв би застрашило здравето му. В съставения АУАН лицето е удостоверило, че няма възражения; такива не са подадени и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Показанията на свидетелите С. Х. и М. М. не установява влошено физическо състояние на санкционираното лице към момента на управлението на лекия автомобил и извършената проверка.

Настоящата съдебна инстанция намира, че Я. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а ал. 2, т. 2 от ЗДвП , тъй като тази хипотеза е относима за лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини, т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан, или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Посоченото обстоятелство, обаче, може да бъде установено, не просто чрез 3 представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването конкретно на обезопасителен колан. А въпросът дали определено заболяване води до физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан, е въпрос не правен, а чисто медицински. Същият въпрос не може да бъде преценяван от служителя на МВР при проверка на пътя, нито от съда, а е в компетентността на съответното медицинско лице.

Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е да представи в каквато и да е форма медицинско предписание или медицинско заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В настоящия случай жалбоподателят не ангажира такива доказателства

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай от събраните по делото доказателства – представената епикриза и свидетелските показания, не се установи да е налице някое от предвидените в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП изключения. Макар по делото да се установи, че жалбоподателят Я. е претърпял оперативна интервенция, това е станало повече от две години преди осъществяване на нарушението, като към процесната дата няма данни здравословното му състояние да е било несъвместимо с поставянето на обезопасителен колан.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, а именно, че като водач на МПС е длъжен при управление на същото да използва обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила, но въпреки това не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, съответно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

АНО е приложил относимата санкционна разпоредба - чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП(в редакцията към датата на извършване на деянието), която предвижда административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева по отношение на водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Видно от така изложеното, законодателят е уредил санкцията в абсолютен размер, поради което въпроса за обсъждане на справедливостта е безпредметен.

Съдът счита, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай". В тази връзка съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, доколкото пътуването в МПС без поставен обезопасителен колан крие сериозен риск както за самия водач, така също и за останалите участници в движението. Това от своя страна е една от гаранциите за безопасност от пътно-транспортни произшествия и следователно определя значимостта на защитените от закона обществени отношения и съответно високата степен на обществена опасност на деянието. Квалификацията му като маловажно изисква установяване наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в настоящия случай не са налице. За направата на този извод съдебният състав съобрази и наличната по делото справка за 4 нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателят има многобройни нарушения на разпоредбите на ЗДвП, включително три от тях на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.