Решение № 574 от 20.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20252100101797 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Ж. Л. Я. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 12, ет.3 - адвокат Галина Бонева, против Ж. Г. З. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Македония“ № 28 – адвокат Димитър Катъров. Предявен е иск за установяване съществуването на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 309/ 2025г. по описа на РС – Царево: 48 000 лева - неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на линия за производство на пелети от 28.08.2023г.

Обстоятелства, на които се основава искът:

Ищецът твърди, че страните са сключили описания договор за покупкопродажба на производствена линия с договорена продажна цена 80 000 лв., от която ответникът - купувач е заплатил само 32 000 лв. Вещта е предадена от ищеца - продавач на ответника - купувач, производствената линия е монтирана от ищеца и на ответника е разяснено как да я ползва. До изтичането на договорения краен срок – 27.12.2023г. и до настоящия момент ответникът 1 не е заплатил остатъка от договорената цена в размер на исковата сума от 48 000 лв.

Ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Признава правоотношението по договора за покупко-продажба, договорената цена и получаването на вещта. Прави възражение за открити след монтажа и експлоатацията недостатъци, които правят линията технически негодна за нормална експлоатация и опасна за обслужващия персонал. След установена невъзможност линията да бъде приведена в нормално експлоатационно състояние, ответникът закупил за нуждите си нова такава. Оспорва да е търсен от ответника, като сочената нотариална покана е връчвана на грешен адрес. Обосновава отказа си да плати остатъка от цената с възражение за съществени скрити недостатъци с правно основание чл.193-199 от ЗЗД.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Правното основание на иска е чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.183 и чл.200 от ЗЗД.

По заявление на ищеца от 16.05.2025г. по ч.гр.д. № 309/ 2025г. по описа на РС – Царево е постановена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 189/ 10.06.2025г. за процесното парично задължение, дължимо по договор на страните за покупко-продажба на линия за производство на пелети с нотариална заверка на подписите от 28.08.2023г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 28.08.2025г. На 12.09.2025г., в срока по чл.414, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал възражението си против заповедта за изпълнение. С разпореждане № 1294/ 17.09.2025г., връчено на 24.09.2025г., заповедният съд е указал на кредитора на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

Настоящият иск е предявен на 23.10.2025г. - в указания срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е процесуално допустим.

Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че страните са обвързани от договор за покупко-продажба, 2 сключен в писмена форма на 28.08.2023г., по силата на който ищецът е продал и доставил на ответника описаната в договора линия за производство на пелети /употребявана/. Договорът е с нотариални заверки на подписите на страните – от 28.08.2023г. на подписа на купувача и от 27.02.2025г. на подписа на продавача. Не е спорна и договорената продажна цена за вещта – 80 000 лева, платима съгласно договора /чл.7, ал.1/ на следните вноски: 1. 3000 лева – на 28.08.2023г.; 2. 15 000 лева – на 28.09.2023г.; 3. 15 000 лева – на 28.10.2023г.; 4. 10 000 лева – на 28.11.2023г.; и 5. 10 000 лева – на 28.12.2023г.

Страните не спорят също, че ответникът – купувач е заплатил общо 32 000 лева от договорената цена, а остатъкът от 48 000 лева не е заплатен.

Ответникът прави възражение за недължимост на претендирания остатък от договорената цена поради съществени недостатъци на вещта, открити при експлоатацията й след монтажа. Това възражение на ответника съдът квалифицира като упражняване на правото му по чл.195, ал.1, предл.2 от ЗЗД да иска намаляване на цената при отговорност на продавача за недостатъци по чл.193 от ЗЗД. Съгласно тълкувателно решение № 33/ 01.11.1973 г. по гр. д. № 3/ 1973г., ОСГК на ВС на РБ, допустимо е това право да се упражни чрез възражение на купувача по предявения срещу него иск за заплащане на цената. Тъй като в процеса липсва въведено от ищеца възражение за изтекла давност за упражняването на това право на купувача съдът не изследва хода на погасителните срокове по чл.197 от ЗЗД, тъй като за давностните срокове съдът не следи служебно /тълкувателно решение № 88/ 28.02.1984 г., ОСГК относно давностният характер на срока по чл.197 ЗЗД/.

Съгласно чл.3 от договора при предаването на вещта продавачът осигурява на купувача необходимото според обстоятелствата време да я прегледа за недостатъци. Когато вещите не отговарят на изискванията, купувачът следва да уведоми незабавно продавача. Ако не стори това, вещите се смятат за одобрени, освен за недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновен оглед. Страните не са уговорили други особени правила за гаранционна отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ.

С чл.9 са се договорили всички съобщения и уведомления помежду им да се отправят в писмена форма.

Показанията на разпитания по делото свидетел на ответното дружество А. Р. установяват, че скоро след доставката и монтажа са открити недостатъци 3 на доставената производствена линия /прегрявания заради натоварвания в рагерите, проблеми с веригите на зъбните колела, проблеми с бункери, късане на поточна лента и др./. Доставената линия не е работила в цялост и без аварии, налагали се чести спирания за ремонти. Понастоящем работят отделни части от тази линия, но не и инсталацията в цялост. Свидетелят установява също, че ищецът е присъствал при монтажа на машината в производствения обект на ответника и е направил инструктаж за използването й. Свидетелят заявява знание, че ответникът е говорил с ищеца за проблемите с машината, но не му е известно писмено уведомяване.

Заключението на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза също установява дефекти на процесната производствена линия към момента на огледа й, които я правят негодна за експлоатация.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

С процесния договор за покупко-продажба ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху описаната движима вещ – производствена линия, като на основание чл.183 и чл.200, ал.1 от ЗЗД за купувача е възникнало задължението да заплати цената на закупената вещ.

Съгласно чл.186а от ЗЗД след сключването на договора и предаването на линията рискът от повреждане на вещта преминава върху купувача.

На основание чл.193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. За да бъде реализирана тази отговорност на продавача, законът в нормата на чл.194, ал.1 от ЗЗД изисква купувачът, след като приеме вещта, да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. И в тези случаи правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Единственото установено от закона изключение, при което не е необходимо уведомяване на продавача е, ако той е знаел за недостатъка /чл.194, ал.2 от ГПК/. Подобно знание у продавача за недостатъци на продадената вещ не се установи в настоящото производство.

Поради това съдът приема, че за ангажиране на отговорността на продавача за 4 недостатъци на продадената вещ, е необходимо уведомяване съобразно изискванията на чл.194, ал.1 от ЗЗД.

На основание чл.9 и чл.20а, ал.1 от ЗЗД страните свободно определят съдържанието на договора си, който след като е сключен има силата на закон за тях. Поради това съдът приема, че уговорената от страните в чл.9, ал.1 от договора им писмена форма за съобщения и уведомления е единствената форма за действителност и доказване на всички изявления на страните, свързани с договора. Поради това съдът приема, че изискуемото от чл.194 от ЗЗД уведомяване на продавача за откритите от купувача недостатъци на продадената вещ, независимо дали същите са явни или скрити, в съответствие с договореностите на страните по правоотношението е следвало да се извърши в писмена форма. Тъй като по делото подобно уведомяване не се установи, съдът приема, че липсва надлежно уведомяване на продавача за открити от купувача недостатъци на вещта. При липсата на уведомяване следва да се приеме, че вещта е одобрена от купувача и същият не е ангажирал впоследствие отговорността на продавача за по-късно открити недостатъци, като правото му да направи това е преклудирано. Поради това не е възникнало и субективното му право по чл.195, ал.1, предл.2 от ЗЗД да иска намаляване на цената за продадената му вещ, която е задържал.

Ето защо след падежа на задълженията за заплащане на договорените вноски на цената на продадената вещ /28.12.2023г./ на основание чл.84, ал.1 вр. чл.200 от ЗЗД ответникът – купувач е в договорно неизпълнение на задължението си за заплащане на цената, а ищецът – продавач има право да иска изпълнение на това задължение. Тъй като правоизключващото възражение на ответника за намаляване на цената на основание чл.195, ал.1 от ЗЗД поради недостатъци на вещта е неоснователно, съдът приема за основателен и доказан предявеният от ищеца установителен иск за паричното му вземане за неплатения остатък от цената в размер на 48 000 лева.

По изложените съображения искът следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски в размер на общо 2293,15 евро, определени съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 3520 лева /1799,75 евро/, включващи 960 лв. – държавна такса и 2560 лв. – 5 заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 493,40 евро, включващи 960 лв. /490,84 евро/ – заплатена държавна такса по иска и 2,56 евро – държавна такса. В отговорността на ответника за разноски не се включва претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2295,70 евро, тъй като по делото не са представени доказателства, които да установят реалното заплащане на тези разноски /т.1 на тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на следното вземане на Ж. Л. Я. с ЕГН ********** от Ж. Г. З. с ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 189/ 10.06.2025г. по ч.гр.д. № 309/ 2025г. по описа на РС – Царево: 48 000 лева - неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на линия за производство на пелети от 28.08.2023г.

ОСЪЖДА Ж. Г. З. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Македония“ № 28 – адвокат Димитър Катъров, да заплати на Ж. Л. Я. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Шумен, пл.