Решение № 3075 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3075 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100505918 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С.К. срещу решение № 2 183/07.02.2024 г. на СРС, 125 състав, постановено по гр.д. 57 540/2023 г., с което е признато за установено, че Н. В. Л. не дължи на дружеството сумата от 499 лв. – главница, представляваща неизплатени вноски по договор за потребителски кредит № CRED-05197658/10.06.2005 г., сумата от 174, 65 лв. – „печалба“ за период 15.07.2005 г. – 225.06.2006 г., сумата от 321, 96 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 15.08.2005 г. – 01.07.2010 г., вземания по изпълнителен лист, издаден на 05.10.2010 г. от СРС, 68 състав по ч.гр.д.36748/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на закона и практиката на ВКС. Твърди се, че СРС не е съобразил обстоятелството, че погасителната давност е била многократно прекъсвана с оглед предприети действия от взискателя в рамките на образувано 1 изпълнително производство. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Н. В. Л.. С молба от 13.05.2025 г., депозирана от процесуалния й представител адв. М. М. е поискала да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба и се претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/, съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания.

С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на 2 определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 5460/2010 г. по описа на ЧСИ – Н.М.. Следва да бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е соченото изпълнително производство.

Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г. по същото с нарочна молба от 23.07.2015 г. е поискано от ЧСИ на конституиране на нов взискател по делото, настоящ жалбоподател, конституиран по делото с нарочно постановление от 26.08.2015 г. на ЧСИ.

На 09.11.2015 г., новоконституираният взискател е отправил искане до ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, какъвто е насрочен с разпореждане от 24.08.2016 г. и същият следва да се състои на 14.10.2016 г. Съобщението за описа, изпратено чрез пощенска пратка, до длъжника е върнато на ЧСИ като „непотърсено“.

С разпореждане от 15.06.2017 г. на ЧСИ е насрочен нов опис на движими вещи, който ще се състои на 18.08.2017 г. като съобщението до длъжника, изпратено чрез пощенска пратка, е върнато като неполучено от същия, предвид че не е намерен на адреса.

С молба от 01.08.2017 г., взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.

3

С молба от 12.06.2018 г., взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка относно сключени трудови договори и предприемане на съответни изпълнителни действия за обезпечаване на вземането, при наличие на такива.

С постановление от 30.03.2020 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

В т.3 на ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.

Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов давностен срок /в този смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д. 3954/20 г. на Трето ГО на ВКС/.

По тези изложени съображения и с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че последното валидно действие е извършено на 01.08.2017 г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Това е така защото, предходните предприети действия са регулярни такива и сроковете между тях са по-малки от установения двугодишен такъв по ГПК. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 01.08.2022 г.

Видно от данните по делото, с молба от 19.08.2021 г. взискателят е образувал ново изпълнително дело срещу длъжника, а именно изп. дело 5282/2021 г. по описа на ЧСИ – Н.М. с район на действие – СГС.

По това дело на 24.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Хоспис – Парадайз“ ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец.

4

На 29.06.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собствени за длъжника респ. да наложи запор върху банковите му сметки.

С които действия, доколкото са извършвани регулярно като промеждутъка между всяко следващо е по-кратък от 2 години и всяко от тях на свой ред е прекъсвало давността, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист.

При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде отменено като бъде постановено ново, с което заявените искове бъдат отхвърлени.

При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 100 лв. – разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение респ. 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение производството пред СРС.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2 183/07.02.2024 г. на СРС, 125 състав, постановено по гр.д. 57 540/2023 г.967/17.01.2024 г. на СРС, 72 състав, постановено по гр.д. 15 338/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № **** – адв. М. М. иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет.2 за признаване за установено, че Н. В. Л. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД сумата от 499 лв. – главница, представляваща неизплатени вноски по договор за потребителски кредит № CRED-05197658/10.06.2005 г., сумата от 174, 65 5 лв. – „печалба“ за период 15.07.2005 г. – 225.06.2006 г., сумата от 321, 96 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 15.08.2005 г. – 01.07.2010 г., вземания по изпълнителен лист, издаден на 05.10.2010 г. от СРС, 68 състав по ч.гр.д.36748/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Княз Борис I“ № **** – адв. М. М. да заплати на„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата от 100 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция и сумата от 200 лв. – разноски в производството пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6