Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1074 от 22.11.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1587/2025
Вид
Решение № 1074
Подписан
22.11.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 16 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Перник, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720101587 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Oбразувано е по искова молба, уточнена с молба от 03.09.2025 г., подадена от Ю. Т. М. срещу Община Перник, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени доводи, че на 02.11.2024 г., около 18:00 часа, в град П., на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „***“, при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно, където започва пешеходната пътека, ищецът усетил поддаване на плочката. Твърди се, че това довело до извиване на неговия ляв глезен, вследствие на което усетил силна болка в областта на задната част на левия долен крайник. Сочи, че причина за извиването на левия крак на ищеца е образувалият се неравен участък със счупени и частично липсващи тротоарни плочки, който не е бил обозначен, нито обезопасен.

Твърди, че в момента на инцидента е бил придружаван от съпругата си – Р. Г.

М., с помощта на която се прибрал в дома си. Поддържа, че през следващите два дни е имал болки без подобрение вследствие на спъването, поради което потърсил лекарска помощ, като при преглед на 06.11.2024 г. бил прегледан от специалист – травматолог и била извършена магнитно-резонанена томография на лявата глезенна става, при която се установило следното увреждане: „Значителна руптура на Ахилесовото сухожилие с изразен едем хеморагично имбибиране”. Твърди, че вследствие на изпитваните силни болки 1 и оток в травмираната област, на 17.12.2024 г. отново потърсил е медицинска помощ, като се наложило и да преустанови изпълнението на трудовите си задължения за период от 30 дни, за което е представя болничен лист № Е2024365****/19.11.2024 г. Изложени са подробни доводи, че липсващите, неподдържани и неправилно поставени настилки са източник на опасност за пешеходците, което от правна страна представлява неизпълнение на вмененото на ответника със закон задължение - чл. 11 ЗОС, поради което и Община Перник следва да обезщети претърпените от него вреди. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да му плати сума в размер на 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на поддаване и изкълчване на левия му крак на 02.11.2024 г., около 18:00 часа, в гр. Перник, на кръстовището на ул. „В. Л.“ и ул. „***“, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 02.11.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която поддържа становището за основателност на предявения иск.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи за липса на причинно-следствена връзка между твърдените увреждания и поведение /действие или бездействие/ на служители на Община Перник и за завишен размер на претендираното обезщетение.

Прави възражение за съпричиняване от ищеца с твърдения, че ищецът сам е допринесъл за инцидента, като не е положил съответна грижа по отношение на това от къде преминава, включително и тъй като е отказал оперативно лечение, съгласно представен амбулаторен лист от 18.11.2024 г. Съобразно изложеното е направено искане предявения осъдителен иск да бъдат отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски. С молба-становище от 16.09.2025 г. прави възражение за съпричиняване и поради факта, че ищецът страда от заболяване – захарен диабет, което твърди да е допринесло за настъпването на инцидента. Представя писмена защита, в която поддържа становището за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца срещу Община Перник осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на падане на поради неравност на настилката в град Перник, на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „***“, на 02.11.2024 г.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание 2 чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно поведение на лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, вследствие на което на настилката на соченото място от ищеца в град Перник е имало към датата на инцидента – 02.11.2024 г., необозначено и необезопасено препятствие – неравност /счупена плочка/, 3) настъпили неимуществени вреди за ищеца , вследствие на падането заради нея и 4) причинна връзка с противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ на служители на ответника.

По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в доказателствена тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

В конкретния случай от показанията на свидетеля Р. Г. М. /л. 97 - гръб и л. 98/, ценени по реда на чл. 172 ГПК, които кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че на 02.11.2024 г., около 18:00 часа, в град П., на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „***“, при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно, където започва пешеходната пътека, ищецът е наранил крака си, вследствие на неравност на настилката, в резултат на което е получил описаното в исковата молба травматично увреждане. От показанията на свидетеля съдът приема за безспорно доказано по делото, че участъка с разрушена настилка, на който е настъпил инцидента, не е бил обезопасен и/или обозначен, както и че вследствие на нараняването на крака си ищецът е изпитвал неистови болки и два-три месеца след това е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности, не е можел да се обслужва сам, бил е много нервен и се е наложило да напусне работа.

Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с описания в исковата молба инцидент, който е бил непосредствено възприет и от свидетеля-очевидец Р. Г. М., съдът намира за доказани и от приетите неоспорени писмени доказателства по делото – магнитно-резонансна томография на глезенна става от 06.11.2024 г., амбулаторен лист № 2432380В*****/18.11.2024 г., амбулаторен лист № 2435260*****/17.12.2024 г., болничен лист № Е2024320****, болничен лист № Е2024365****, болничен лист № Е2024365****, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, което кредитира като обективно и компетентно изготвено /л. 84 и сл. от делото/.

Съгласно заключението на вещото лице, в наличната по делото медицинска документация на името на Ю. Т. М. са налице клинични данни за следното травматично увреждане: оплакване от болка в областта на лява подбедрица – в областта на „прасеца” и на ахилесовото сухожилие, наличен мекотъканен оток и хематом в същата област, болезненост при движение. В 3 данните от образното изследване - магнитно-резонансна томография на глезенна става от 06.11.2024 г., са налице данни за значителна, непълна руптура /разкъсване, лезия/ на ахилесовото сухожилие с изразен оток и хеморагично имбибиране на тъканите, минимален хидропс /излив на течност/ в областта на талокруралната /горна скочна/ става. Посочено е, че е осъществено консервативното лечение с

НСПВС

/нестероидни противовъзпалителни средства/ и с ортопедична ортеза за срок от около 10 седмици, което лечение в този обем е било достатъчно за възстановяване на физическото здраве на ищеца. Вещото лице е констатирало, въз основа на анализ на данните от делото, че травмата в областта на ахилесовото сухожилие е в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с инцидент от 02.11.2024 г. и по своя вид и степен отговаря да е получена по механизъм на стъпване „накриво“ и по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба, а именно при инцидент от 02.11.2024 г. „...при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно”. Посочено е, че в резултат от претърпяната травма ищецът е търпял значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в дните след инцидента и са намалявали своята сила по време на възстановителния период, който е бил с продължителност от около 2,5-3 месеца имайки предвид времето за имобилизация на крайника и времето за рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на долния крайник опорна и ходене. В резултат от преведеното лечение е настъпило пълно оздравяване и възстановяване в обема на движения на травмирания крайник в посочените по-горе срокове и не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпяната травма.

Посочено е, че в случая частичното разкъсване на Ахилесовото сухожилие е отнело трайно и в значителна степен основните функции на долния крайник, а именно опорна и ходене и са реализирани критериите на квалифициращия медико-биологичен признак трайно затруднение на движенията на долния крайник /крак/. От медицинска гледна точка може да се приеме, че при травма в този вид и в тази степен ищецът се е нуждаел от чужда помощ по време на възстановителния процес при изпълнение на ежедневните си дейности.

Посочено е, че не са налични данни, въз основа на които да приеме, че проведеното в случая лечение е удължило периода на възстановяване поради отказа от извършване на оперативна интервенция.

В обобщение, въз основа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, показания на свидетеля Р. Г. М., както и приети писмени доказателства – описаната медицинска документация, обсъдена и в заключението на СМЕ, ценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за доказано реализирането на описаните в исковата молба претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и инцидента на 02.11.2024 г., настъпил вследствие на попадане на крака на ищеца на счупена плочка на описаното в исковата молба и уточнението към нея място.

4

Предвид изложеното, на анализ подлежи въпроса ответника ли е лицето, чиято гаранционно-обезпечителна отговорност следва да бъде ангажирана във връзка с репарирането на вреди, претърпени вследствие на неравност на процесния пешеходен участък.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат собственик на площад „К.“ на центъра на град Перник и на участъка, в района на който е настъпил инцидента да е лице, различно от ответника. Последният, като собственик на улиците, площадите и тротоарите към тях, е длъжен, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС, да ги поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване. С оглед конкретното място на настъпване на инцидента, следва да се посочи и че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, също са собственост на Община Перник. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер.