Решение № 263 от 26.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Тетевен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100628 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т., чрез юрк. Д. Н. срещу С. Т. Н. с ЕГН:

********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. Черни Вит, ул. „улица“ 10, с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и с цена на иска:

396.69 лева.

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2022 г. С. Т. Н. в качеството и на заемател е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на заемодател Договор за паричен заем № ********, По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предал в собственост на С. Т. Н. сумата от 1000.00 лв., а г-жа Н. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 116,73 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора.

Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 167,30 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1167,30 лв.

Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 10.05.2022 г., а последната - на 04.02.2023 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Сочи се от дружеството ищец, че С. Т. Н. не е изпълнила надлежно задължението си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба, г-жа Т. не е изпълнила задължението си по процесния договор.

Незаплатените суми респективно са в размери както следва - неплатена главница - 377,22 лв. и неплатена възнаградителна лихва - 19,47 лв.

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на ответника - С. Т. Н. с ЕГН: ********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. Черни Вит, ул. „улица“ 10, дължи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

1

Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. суми в размер на: 396.69 лв., представляваща сбор от дължимата главница в размер на 377.22 лв., и дължимата възнградителна лихва за периода от 06.12.2022 г. - 04.02.2023 г., в размер на 19.47 лв., по Договор за паричен заем № ********.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Н., чрез адв. М. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва частично исковата претенция. Счита договора за нищожен, като противоречащ на ЗЗД и ЗПК като в тази връзка, счита, че ответницата дължи единствено чистата сума на отпуснатия кредит. Сочи, че Н. е извършила погашения по кредита, като моли същите да се вземат предвид от съдебния състав и същите да бъдат отнесен към погасяване единствено на главницата.

Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на РС - Тетевен, 1 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 1000 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; изискуемост на вземането; изпадането в забава на ответника и размера на мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

В конкретния случай с определението от 26.08.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 31.10.2024 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 07.04.2022 г. е бил сключен Договор за паричен заем № ********, както и че на С. Недялокова е била предоставена сумата от 1000 лева, главница по договора.

Освен безспорния характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за предоставяне на кредит № ******** от 07.04.2022 г., както и от останалите приети доказателства от делото.

От Договор за предоставяне на кредит № ******** от 07.04.2022 г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 1000 лева, а ответникът се е задължил да върне същата при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт Pensioner; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0,10 %; общо дължима сума – 1167,30 лева.

Съгласно чл. 2, т. 8 от Договора Годишният процент на разходите по кредита е 40,95 2

% като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него.

Съдът намира, че сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, като наред с нея законът урежда и специфични изисквания към вида и размера на шрифта на който е написан - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит, сключен в нарушение на тези изисквания, е нищожен.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона.

Това е така, поради следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

С клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора кредитополучателя се задължава в случай, че не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора в установения срок и съгласно ОУ, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с посочен от дружеството кредитор гарант и единствено на него да заплаща суми по предоставената гаранция. В този смисъл, за да избегне начисляването на тази сума, предвидена за гаранция, в размер на 792.70 лева, предоставена от дружеството „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК 202513390, кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение в срок от три дни с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени условия за това - Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството, като е предвидено че при непредставянето на обезпеченията потребителят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с комисионна по същия в размер на 792.70 лева, което е предвидено за обезпечение на договора за кредит, чиято главница е в размер на 1000.00 лева.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република 3

България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 07.04.2022 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на комисионна за предоставяне на гаранция. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.

Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за плащане на сключения договор за предоставяне на обезпечение, независимо от неговите последващи действия.