Решение № 260 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 333/2024
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 15.07.2024
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Мариана Илиева Димитрова
Други актове по делото
- Разпореждане № 556 от 27.05.2024 · Минка Петкова Трънджиева
- Протокол № 348 от 20.06.2024 · Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Мариана Илиева Димитрова
- Разпореждане № 837 от 13.08.2024 · Мариана Илиева Димитрова
- Разпореждане № 879 от 29.08.2024 · Минка Петкова Трънджиева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.15 · Закон за собствеността
- чл.86 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл.13 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. П., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Ст. Маратилов
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500333 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №77/15.02.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените искове от Г. Т. Т., ЕГН ********** и Щ.
А. Т., ЕГН **********, двамата живущи в гр.П., ул.“Г.З.“ №18, обл.П., против Г. Ю. Х. от с.Н.М., ул.“С.Р.“ №17, ЕГН ********** и Р. Р. Х. от с.Н.М., ул.“С.Р.“ №17, общ.Б., обл.П., ЕГН **********, за приемане за установено, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Н.М., общ.Б., обл.П., одобрени със Заповед №РД-18-1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо с поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: село Н.М., п.к. 4581, община Б., обл.П., ул.“С.Р.“ №17, с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 29 , парцел: III, IV, съседи:
***, ***, ***, ***, ***,
***, както и на реална част, заснета в КККР като първи етаж на 1
СГРАДА, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Н.М., общ.Б., обл.П., одобрени със Заповед №РД18-1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: село Н.М., ул.“С.Р.“ №17, застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и осъждане на ответниците, да им предадат владението върху реална част от първия етаж на сграда, с идентификатор ***, която реална част представлява стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с ид.***, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до нея баня с тоалетна, както и владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор *** , като неоснователни.
Осъдени са Г. Т. Т., ЕГН ********** и Щ. А. Т., ЕГН **********, двамата живущи в гр.П., ул.“Г.З.“ №18, обл.П., да заплатят на Г. Ю. Х., ЕГН ********** и Р. Р. Х. и двамата от с.Н.М., ул.“С.Р.“ №17, сторените разноски в размер на 3260лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Г. Т. Т. и Щ. А. Т..
Твърди се в същата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, с оглед събраните по делото доказателства. В тази насока се сочи, че не било ясно от мотивите на съда, какво е прието- установена ли е собствеността на ищците върху първия етаж.
Счита се от страна на жалбоподателите, че са собствениците на целия приземен етаж, който, както е посочено в исковата молба, преди надстрояването е представлявал едноетажната каменна къща, в която живели и починали праводателите им.
Приема се, че е било установено, че и към момента, този етаж се състои от същите помещения, от които се е състоял и по времето, когато представлявал каменна къща с допълнително изградената в него баня и тоалетна. В съдебно заседание на 17.01.2024г. експерта уточнил, че към момента може да се приеме, че този имот представлява жилище. В този смисъл били и показанията на свидетелите, като се уточнило, че североизточната стая се ползва от ответниците, предоставена им от ищците 2 докато трае ремонта на горните два етажа.
Твърди се, че приземният етаж, представлявал самостоятелен обект на собственост, като от 1994г. се владеел от ищците. От този момент се били снабдили с нотариален акт и смятали, че именно те са собствениците на този етаж. Дори през 1972г. приземния етаж да не е притежавал характеристиките на самостоятелен обект на собственост, то поне от 2001г. /влизането в сила на ЗУТ/ и досега той имал характеристиките на жилищен имот. Ответниците ползвали една стая от този етаж, предоставена им от тях.
Твърди се, че било установено по делото, че са собственици на спорния етаж- първо- на основание покупко- продажбата, извършена през 1994г. евентуално придобили имота на основание изтекла полза придобивна давност и то като добросъвестни владелци. Като не приел това се приема, че съдът е постановил едно неправилно решение.
Сочи се, че съдът е приел, че липсвали доказателства първия етаж от сграда *** да е бил владян от ищците, още повече да е изтекла придобивна давност в тяхна полза. Този извод съдът мотивирал и с установеното, че ответницата е изградила баня и тоалетна под стълбището след 2004г., поради което не би могло да се направи извод, че ищците са владели за себе си първия етаж и манифестирали това. Приема се в тази насока, че съдът не съобразил, че ищците от 1994г. имат нотариален акт за имот и манифестират владението и съответно собствеността си върху него.
Това била и причината ответниците да се снабдяват с документи по реда на обстоятелствената проверка.
Визира се, че било установено от разпита на свидетелите, че ответниците са ползвали част от този имот, защото им бил предоставен временно от ищците ползването на една стая.
От съдебното решение не ставало ясно, кой е собственик на имота.
Твърди се, че съдът не е анализирал и доводите касаещи оспорването правата на ответниците въз основа на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка. Установено било по делото че ответниците не са владели имота.
Визира се, че има противоречие и в съдебното решение по въпроса, този първи етаж, самостоятелен обект на собственост ли е или обща част на сградата. Това противоречие било достатъчно основание за отмяна на 3 решението.
Твърди се, че съдът не се произнесъл и по предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, което също било основание за отмяна на решението и връщане на делото.
Искането е решението да бъде отменено и предявените от тях искове уважени- евентуално делото върнато за разглеждане от друг състав.
Излагат оплаквания за неправилност , поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете уважени или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г. Х. и Р.
Х., чрез пълномощника им адв. Б..
Твърди се, че жалбоподателите ищци поддържали твърдението, въведено и в исковата молба, че покойните Т.А. Х. и Ф.А. Х. са придобили по давност недвижим имот-дворно място от 340кв.м. и построения в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда- близнак, състояща се от две клетки, както и масивна сграда, построена в южната част от парцела, съставляващо парцел III- в кв.29 по плана на с.Н.М. общ. Б., за което са признати за собственици с нот.акт №48, том І, дело №94/1994г. на PC- П., след което валидно са се разпоредили с този имот в полза на ищцитежалбоподатели.
Пещерският районен съд, след като е обсъдил данните по делото е приел, че към 31.01.1994г. не е било възможно да изтече придобивана давност в полза на Т. и Ф. Х. и такава дори не е започнала да тече, тъй като е установено по делото, че на 15.05.1981г. на братята К. и Р. Т. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел III- в кв.29 по плана на с.Н.М., общ.Б.,
Този извод се подкрепял и от приетите по делото писмени доказателства- Заповед №172/27.09.1962г., с която е одобрено разширение на регулацията на с.Н.М., като са създадени нови квартали 27, 28 и 29 и извлечение от изменената дворищна и улична регулация. Теренът, който е включен в регулационния план на с.Н.М. бил държавна собственост и са отредени нови парцели за жилищно строителство, а с Договор от 15.05.1981г.
4 за отстъпено право на строеж върху държавна земя на К. и Р. Т. Х.- двамата от с.Н.М. било отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 438кв.м. съставляващо парцел III, в кв.29, находящо се в с.Н.М.,за построяване на жилищна сграда.
Твърди се, че съдът правилно е приел, че недвижимия имот не е придобит по давност, като отчел и съществуващите забрани, респективно мораториум за придобиването на общински имоти чрез този способ.
Приема се за правилен и изводът на съда, че покойните Т.А. Х. и Ф.А. Х. не са придобили по давност и не са собственици на приземния етаж, тъй като към момента на построяването на къщата близнак, приземния етаж не е имал самостоятелен характер и следвало статута на главната вещ, т.е. на двете изградени въз основа на отстъпено права на строеж жилища.
Твърди се, че приемането на извод от страна на съдът, че към момента на построяването на къщата близнак /или определени като две жилищни секции/, че приземения етаж не е имал самостоятелен характер и не е могло да бъде предмет на разпоредителна сделка, тъй като следва собствеността на главната вещ, съответства изцяло на доказателствата по делото и на материалния закон.
Визира се, че искът по чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорен и при отхвърляне на главния, съдът не дължи произнасяне по него.
Искането е да се приеме подадената въззивна жалба за неоснователна и се потвърди обжалваното решение.
С Решение №215 от 09.04.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- П. е отхвърлено искането, основаващо се на чл.537, ал.2 ГП, да бъде отменен Нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на нотариус Г.К.- рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп, СВп- П., вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.№1991, акт №124, том 7, дело №1174/2019г.
Това решение също е обжалвано в срок от ищците, като по същество за неговата неправилност се подържат доводи идентични с тези изложени против първото решение.
Излагат се оплаквания, че това решение е недопустимо.
Съдът приел, че доводите във въззивната им жалба имат характер на 5 молба по чл.250 от ГПК.
Излагат доводи, че няма основание съдът да приема оплакванията във въззивната им жалба като молба по чл.250 от ГПК, тъй като такова искане от тях не е направено.
Писмен отговор на тази жалба от ответниците не е постъпил.
В съдебно заседание, жалбоподателите Г. Т. Т. и Щ. А. Т., редовно призован не се явяват. Не се явява и процесуалния им представител адв.П.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържат подадените въззивни жалби против двете постановени от районния съд решения. Моли се за отмяна на същите, като се уважат предявените искове.
Претендират се разноски за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., редовно призовани не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител адв.Е. Б.. От страна на последната се приема, че подадените въззивни жалби са неоснователни.
Излагат се доводи в тази насока. Моли се за присъждане на разноски направени пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от Г. Т. Т. и съпругът й Щ. А. Т., чрез адв.С.Д., против Г. Ю. Х. и Р. Р. Х..
Твърди се от страна на ищците, че с Нотариален акт №48, том I, дело №94/1994г. по описа на Районния съдия при Районен съд- П., родителите на ищцата Г. Т. Т.- Т.А. Х., ЕГН ********** и Ф.А. Х., ЕГН **********, са признати за собственици по давност на следния недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място с площ от 340 /триста и четиридесет/ квадратни метра и построените в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда-близнак, две клетки, както и масивна сграда, построена в южната част от парцела, съставляващо парцел III- трети римско, в кв.29 /двадесет и девети/ по плана на с.Н.М., общ.Б., обл.П., при съседи: улица, В. К., М. М. и общинско място.
Разпечатката съдържа 56 от 193 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae02feef-535c-4849-9acd-2333ab829383