Решение № 238 от 03.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ловеч, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Административно наказателно дело № 20234310200214 по описа за 2023 година

Подадена е жалба от Я. П. И., чрез процесуален представител адв. К. А. против Наказателно постановление № BG*** г, издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800.00 лв.

В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводстве ни нарушения, както и противоречие с целта на закона. С оглед на това, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С протокол за избор на докладчик от *** г. делото е преразпределено на настоящия състав поради освобождаване от длъжност на предходния съдия – докладчик Галя Маринова, считано от *** г., към който момент, въпреки че делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало от настоящия съдебен състав.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представена е писмена защита, в която е доразвил изложените в жалбата съображения.

Ответникът – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита, в която се излага становище по същество и се претендират разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите : Г. Ц.

В. и В. Г. В., както и от изразените становища от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. е бил съставен Акта за установяване на административно нарушение с № *** от св. Г. В. в присъствието на св. В. Г. В. срещу Я. П. И., с пост.адрес: гр. ***, в качеството му на водач на ППС, затова че:

На *** г. в 01:45:59 часа, в направление излизане от територията на Р България, на граничен контролно – пропускателен пункт Оряхово – ферибот пристигнало ППС с рег. № ***, вид: Товарен автомобил, марка ***, модел ***, с общата техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3.5 тона /над 12т/. След извършена проверка е установено, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като на *** г. в 17:41:54 часа на Голец път № I-4, отсечка 40+670, засечено с контролно устройство с идентификатор № 40252 (АПИ). За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението ***. Съгласно чл.10б, ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средства и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, кат контролът при навлизане и излизане на ППС по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси и заплащането й дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Съгласно чл.10, ал.1, т.2 във вр. с чл.10б, ал.4 от ЗП, ППС с обща техническа допустима максимална над 3,5 тона следва да заплати размер на дължимата за плащане тол такса, която се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. В наредбата по чл.10, ал.7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

В подкрепя на изложените обстоятелства са събрани следните доказателства:

Доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на 2 техническото средство – част от системата.

Във връзка с гореизложеното е установено, че на *** г. в 17:41:54 часа по EEST(Eastem European Summer Time) UTC+2// +3 15:41:54 *** на Голец път – I – 4, отсечка 40+670, засечен с терминално устройство 40252, Проверката за заплатена такса е установила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси на *** г. в направление излизане от територията на Р България, ГКПП Оряхово – ферибот, Я. П. И., като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, е извършил административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Въз основа насъставения АУАН е издадено оспореното Наказателно постановление № BG*** г, издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800.00 лв.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при описание на извършеното нарушение и посочването на санкционната норма, която е нарушена.

Съдът констатира, че в обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба въз основа на която му е наложено съответното административно наказание – чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съгласно същата "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“. Съдът намира, че приложената в случая санкционна разпоредба е неотносима към отразената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка /неплащане на дължимата се тол такса/, а касае управление на ППС, без водача да е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка.

Съдът намира, че ако АНО беше приложил правилно материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка нямаше да състави АУАН за установеното нарушение на жалбоподателя И., тъй като той в качеството си на водач на процесното ППС не би следвало да носи административно наказателна отговорност за такова извършено администартивно нарушение. Такава отговорност, с оглед разпоредбата на чл.102, ал.2 от 3

ЗДвП /регламентираща, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него./, следва да носи собственикът или ползвателя на процесното ППС .

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че АНО не е приложил точно материалния закон, което е довело до опорочаване на производството, с оглед нарушаване от негова страна на разпоредбите на ЗАНН, а именно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като и в АУАН и в оспореното НП не са посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени.

На следващо място, съдът споделя възражението на жалбоподателя, че в случая е нарушено изискването за пропорционалност.

Установява се, че в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване. С решение на Съдът на ЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на «компенсаторна такса» с фиксиран размер.

Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, като според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС освен с цитираното решение вече се е произнесъл по подобни казуси Решение от 22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С 497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай.

След като с цитираното решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23, е установено противоречие на предвидените в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната пропорционалност, за съда следва задължението да не приложи посочените санкционни разпоредби.

В случая за неплатена такса в размер на 133,00 лева (заплатена на *** г. в хода на извършената проверка, което изрично е отбелязано от АНО в издаденото НП) е наложена 4 глоба в размер на 1800 лв., която безспорно се явява непропорционална и несъразмерна на извършеното нарушение.Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3а ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвижда глоба в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.