Решение № 29 от 22.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Стара Загора, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500761 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Т. Ж., ЕГН **********, срещу действията по изпълнително дело № 20248650400750 по описа на ЧСИ М. Д., рег. № 865 на КЧСИ, с които е насочено принудителното изпълнение по отношение на притежавания от жалбоподателката недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ч., с предназначение на самостоятелния обект – ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с адрес на обекта: гр. Ч., ***, с площ от 64,80 кв. м., на едно ниво, на кота +8,40 м., ведно с прилежащите 4,5099 % ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

В жалбата се твърди, че посоченият по-горе имот се използва единствено за задоволяване на жилищните нужди на жалбоподателката Г. Т.

Ж. и на нейното малолетно дете Т.С.М.. Посочва се, че същите нямат друго жилище. В тази връзка е наведен довод, че процесното ателие представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, поради което върху него не може да бъде насочено принудително изпълнение. Предвид изложеното жалбоподателката моли обжалваните действия на ЧСИ М. Д. да бъдат отменени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, с което последният оспорва 1 жалбата, като твърди, че притежаваният от жалбоподателката самостоятелен обект не представлява „жилище“, поради което насочването на изпълнението спрямо него не се явява незаконосъобразно.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище в същия смисъл. Твърди, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20248650400750 по описа на ЧСИ М. Д. е образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 628/2024 г. на Районен съд – Чирпан, IV състав, съгласно който Г. Т. Ж. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 68378,21 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 561,44 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 11.05.2024 г. до 24.06.2024 г., сумата от 7,21 лева, представляваща наказателна лихва за забава за период от 06.06.2024 г. до 24.06.2024 г., сумата от 234,82 лева, представляваща законна лихва за период от 25.06.2024 г. до 03.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 1176,09 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Видно от изпълнителния лист вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводни книги на „Първа инвестиционна банка“ АД за вземанията по договор № 013LD-R-017547/11.07.2022 г. за банков кредит и неговите неразделни части: погасителен план, ОУ за кредита на физически лица и методика за определяне на референтен лихвен процент.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег. № 2063 по дело № 191/2024 г. на нотариус Л.И., рег. № 090 на НК, на 03.07.2024 г. продавачите М.Б.Н. и Н.П.Н. са прехвърлили на жалбоподателката Г. Т. Ж. собствеността върху процесния недвижим имот, като в нотариалния акт е посочено, че същият представлява ателие в жилища или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение.

На 23.08.2024 г. съдебният изпълнител е постановил налагането на възбрана върху посочения имот, като е насрочил опис на дата 16.10.2024 г. от 10:00 ч. Видно от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на Служба по вписванията – гр. Ч. възбраната е била вписана на 30.08.2024 г.

От приложен по изпълнителното дело протокол от 16.10.2024 г. на ЧСИ М. Д. се установява, че на посочената дата е извършен опис на процесния имот, като е констатирано, че същият се състои от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, WC-баня и тераса.

С постановление от 04.11.2024 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на описания имот от 20.12.2024 г. до 20.01.2025 г., като съобщението за насрочване на проданта е връчено на Г. Ж. на 19.11.2024 г., а 2 на взискателя – на 21.11.2024 г.

С определение № 79/20.01.2025 г. по в.гр.д. № 761/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора е постановено спиране на насоченото срещу имота принудително изпълнение на основание чл. 438 ГПК до приключване на производството по реда на чл. 436 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. А съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. По смисъла на същата разпоредба членове на семейството са само роднини по произход, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника.

В нормата на чл. 444, т. 7 ГПК законодателят е уредил изключение от принципа на чл. 133 ЗЗД, според който цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на неговите кредитори. Същото е установено в закрила на значимо социално благо – правото на дом, за да може да се задоволи жилищната нужда на длъжника и семейството му.

В този смисъл е и практиката на ВКС, съгласно която несеквестируемостта се състои в това да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще /решение № 456/25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о./.

С оглед твърденията и доводите на страните спорен по настоящото дело се явява въпроса дали процесния недвижим имот /ателие/ представлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Действително, съгласно нормите на чл. 38, ал. 1 и ал. 3, чл. 39, ал. 1, чл.

40, ал. 1 и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, ателието и жилището за различни по характера си самостоятелни обекти. По делото се установи, че имотът на жалбоподателката се състои от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, санитарно помещение /тоалетна и баня/ и тераса, но няма складово 3 помещение. Следователно този самостоятелен обект не съответства фактически на уредените в чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. критерии, съгласно които всяко жилище трябва да има наймалко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.

Това обстоятелство обаче само по себе си не може да доведе до извод, че имотът не представлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Правилно е застъпеното от жалбоподателката становище, съгласно което в случая съдържащата се в ЗУТ дефиниция за „ателие“ не следва да се абсолютизира, тъй като е възможно един обект, макар и да не разполага със складово помещение, обективно да отговаря на критериите за „жилище“ по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, т. е. да представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Аргумент в тази насока може да се изведе и от разпоредбите на § 5, т. 29 и т. 29а ЗУТ, съгласно които при определяне предназначението на една сграда като жилищна или като такава със смесено предназначение ателиетата се считат за жилища.

В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде съобразена и практиката на Европейския съд за правата на човека, съгласно която понятието "дом"/"жилище", визирано в чл. 8, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, не е обвързано от националното право, а представлява автономна концепция, най-близка, но по-широка от френското "domicile" (Niemietz v. Germany, no. 13710/88). Така в Gillow v. United Kingdom, no. 9063/80, ЕСПЧ приема, че е нужно съществуването на "достатъчно трайни връзки" с твърдения дом (Prokopovich v. Russia, no. 58255/00; McKay-Kopecka v. Poland, no. 45320/99; Buckley v.

United Kingdom, no. 20348/92), като те могат да бъдат както отслабени (дълготрайно отсъствие и наличие на друг "дом"), така и затвърдени (период на обитаване, собственост, наличие на лични вещи, намерение за постоянно пребиваване, емоционални връзки), когато трайността на връзките не би била лесно прекратима. В Moreno Gómez v. Spain, no. 4143/02, ЕСПЧ развива понятието за "дом", относно неприкосновеността: "домът е мястото, физическото пространство, където личният и семейният живот се проявяват".

Определението за "жилище", съгласно ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ представлява част от българското законодателство на основание чл. 5, ал. 4 КРБ, поради което същото има коригиращо значение спрямо останалите национални дефиниции. В същия смисъл е решение № 7/1992 г. по к.д. № 6/1992 г. на КС, съгласно което дори и международните договори в областта на наказателното право, и конкретно ЕКЗПЧОС, могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави и елементи от тях. Ето защо в случая не е налице ограничение за прилагане на цитираната по-горе практика на ЕСПЧ относно понятието за „жилище“ във връзка с приложението на нормата на чл. 444, т. 7 ГПК /в този смисъл – 4 решение № 195/22.02.2024 г. по в. гр. д. № 238/2024 г. на Окръжен съд – Бургас/.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че водещо при определяне на един имот като „жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК е това дали същият е предназначен и годен за задоволяване на жилищни нужди.

Ирелевантно за тази преценка е обстоятелството, че в представения по делото нотариален акт имотът е посочен като „ателие“, както и че същият не разполага със складово помещение, съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ.

В конкретния случай не е спорно между страните, че жалбоподателката и малолетното й дете използват процесното ателие за своите жилищни нужди /т.е., за свой дом/, а от данните по делото се установява, че същото разполага с необходимите помещения за тяхното задоволяване. Следователно ателието не служи за творческа дейност. Същевременно няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателката и детето й не притежават друго жилище. Ето защо, с оглед изложените по-горе фактически и правни съждения, настоящият съдебен състав намира, че притежаваният от Г. Ж. недвижим имот е несеквестируем на основание чл. 444, т. 7 ГПК и срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение.

Предвид изложеното, подадената жалба е основателна, поради което обжалваните с нея действия по насочване на изпълнението срещу притежавания от жалбоподателката несеквестируем имот се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени на основание чл. 444, т. 7 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 444, т. 7 ГПК изпълнителните действията на ЧСИ М. Д. с рег. № 865 на КЧСИ, извършени по изпълнително дело № 20248650400750, свързани с насочване на принудително изпълнение /публична продан/ по отношение на следния собствен на Г. Т. Ж., ЕГН **********, несеквестируем недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ч., с предназначение на самостоятелния обект – ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с адрес на обекта: гр. Ч., ***, с площ от 64,80 кв. м., на едно ниво, на кота +8,40 м., ведно с прилежащите 4,5099 % ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.