Решение № 297 от 19.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка К.а

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20221100600143 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 5.10.2021 г. на Софийския районен съд, НО, 22 състав, по н.а.х.д № 1752 по описа за 2020 година на същия съд подсъдимият Г. К. В., ЕГН **********, роден на 11.12.1985 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, неработещ, живущ в гр. София, ул. „****, е признат за виновен в това, че на 22.06.2019 г. около 19.00 часа в гр. София, кв. „Орландовци”, ул. „****, пред магазин за хранителни стоки, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на М.Д.Р., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на левия устен ъгъл, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по вътрешната повърхност на долната устна, охлузвания, оток и разкъсна контузна рана в областта на главата, охлузвания в областта на десния лакът, които травматични увреждания реализират медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено място в кв. „Орландовци” до магазин за хранителни стоки, без да е бил провокиран или предизвикан от М.Д.Р., без лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната неприкосновеност и достойнство, което представлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с 1 чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева). На основание чл.

189, ал. 3 от НПК Г. К. В. е осъден да заплати разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 241,67 лв. (двеста четиридест и един лева и шестдесет и седем стотинк), в полза на държавата, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК – 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийския районен съд.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която се поддържа, че то е неправилно. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен при липсата на годни и несъмнени доказателства за авторство на инкриминираното деяние. Излагат се доводи, че несъмнено е установено, че подс. В. е имал личен мотив да удари М.Р., след като първо е бил напсуван от него, а след това дърпан и обиждан. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на откритото съдебно производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на СРС, с което подс. В. е признат за виновен за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.

130, ал. 1 НК. Счита, че първоинстанционният съд правилно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и намира наложеното му наказание „глоба” в размер на 2000 лв. за справедливо.

Защитникът поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Счита, че жалбата е основателна и че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Отбелязва, че неправилно СРС е приел наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 12, а именно деянието да е извършено по хулигански подбуди. Твърди, че от разпитите на свидетелите и останалите доказателства се установява, че подс.

Г.В. е имал личен мотив да причини телесната повреда на св. М.Р., който се изразявал във възприетите от подс. обиди, отправени от пострадалия към него и останалите присъстващи. Посочва, че разпитаните по делото свидетели са приятели на св. Р., което се отразявало върху техните показания. Обръща внимание на показанията на св. В.М., че агресията на подсъдимия не е безпричинна, а се предпоставя от това, че М.Р. го е обиждал и дърпал с ръка за дрехата. На тази основа поддържа, че подс. В. не е извършил деянието по хулигански подбуди, напротив – проява на такива е било поведението на пострадалия Р.. Счита, че и от показанията на св. Е.П. се доказва, че нанасянето на телесната повреда от страна на подс. В. е предизвикано от поведението на самия св. М. Р.. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд поради липса на квалифициращия признак 2 хулигански подбуди и да оправдае подс. Г.В. по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Подс. Г.В., редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище в подкрепа на жалбата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички обективно възможни и относими към предмета на делото доказателства, като е удовлетворил искането на защитата на подсъдимия да бъде проведен непосредствен разпит на всички свидетели и подсъдимия. Така съдът е приобщил обясненията на подсъдимия, показанията на св. М.Д.Р., св.

Н.И.Р., дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л. 35, д. пр.), св.

Л.Л.К., св. Е.К.П., дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 37, д. пр.), на св. В.С.М., дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л. 38, д. пр.). В края на съдебното следствие районният съд, независимо от възможността по чл. 378, ал. 2 НПК без други допълнителни процесуални действия да ползва целия доказателствен материал, приложен в досъдебното производство, на основание чл. 283 НПК е прочел и приел писмените доказателства и доказателствени средства – съдебномедицинско удостоверение № 466 от 24.06.2019 г.; протокол за полицейско предупреждение от 17.07.2019 г.; протокол за разпознаване на лица от 10.02.2020 г., ведно с фотоалбум; справка за съдимост на подсъдимия. На основание чл. 378, ал. 2 НПК съдът е обсъдил заключенията на извършените съдебномедицинска и видеотехническа експертизи.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на правилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Поради това я възприе без съществени корекции, като я допълни за яснота и изчерпателност.

Несъмнено се установява, че подсъдимият Г. К. В., ЕГН **********, е роден на 11.12.1985 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, живее в гр. София, ул.

„****” № 9.

На 22.06.2019 г. около 18:30 ч. свидетелите М.Д.Р., Н.И.Р., Л.Л.К. и В.С.М. се намирали пред магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр.

София, кв. „Орландовци”, ул. „****” № 28. Всички се познавали от квартала 3 и си общували. Св. Р. пиел тоник, а св. М. алкохол и се чувствал алкохолно повлиян. Св. М.Р. и св. В.М. се шегували един с друг, като включително си разменили по-остри реплики, които останалите възприели като майтап.

Около 19:00 ч. пред магазина спрял с мотоциклет подс. Г.В., когото св.

В.М. познавал. Минал покрай присъстващите, поздравил св. М. и влязъл в магазина, в който работила като продавачка св. Е.П.. Тя влязла след него, защото предположила, че той иска да си закупи нещо. Когато излязъл от магазина, св. В.М. и подсъдимият си разменили реплики, като св. М. казал на подсъдимия, че св. Р. е бивш полицай. Подсъдимият отвърнал, че не се интересува, че св. Р. е бивш полицай, приближил го и внезапно му нанесъл удар в областта на лицето с дясната си ръка, свита в юмрук. Вследствие на силата на удара св. Р. залитнал и паднал на земята.

Св. П. чула суматохата пред магазина, излязла и видяла падналия на земята св. Р., забелязала и кръв по лицето му. В това време подс. В. се качил на мотоциклета си и се отдалечил от местопроизшествието, а св. Н.Р. се обадил на тел. 112 и сезирал органите на реда за случилото се. На сигнала се отзовали полицейски служители, които когато пристигнали на мястото, не установили нито подсъдимия, нито св. Р., който се прибрал вкъщи, за да се измие.

В резултат на удара в лицето, който го съборил на земята, св. М.Р. получил следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане в областта на левия устен ъгъл, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по вътрешната повърхност на долната устна, охлузвания, оток и разкъсноконтузна рана в областта на главата, охлузвания в обласста на десния лакът.

Всички тези травматични увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При проверката на доказателствения анализ в проверявания съдебен акт въззивният съд констатира, че районният съд е допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателствата, които обаче не се отразяват на обема и съдържанието на годните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които се изяснява обективната истина за разглежданото събитие. Производството по делото, с оглед предмета на обвинението и чистото съдебно минало на подсъдимия, законосъобразно се е развивало в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК. Естеството на диференцираните съдебни процедури е такова, че досъдебното производство следва да бъде изработено така, че районният съд да има възможност да реши делото веднага след внасянето на обвинението. Поради това и са допустими предвидените нормативния отклонения от общия ход на съдебното следствие.

Едно от тези отклонения е свързано с правомощието на първоинстанционния съд съгласно чл. 378, ал. 2 НПК да преценява събраните в досъдебното производство доказателства, без да има необходимост да бъдат приобщавани в съдебната фаза. Ако обстоятелствата, предмет на доказване, не са установени обективно и в пълнота, за съда никога не съществува пречка да бъдат извършени повторни разпити на свидетелите или вещите лица, но без ограничения може да се ползват доказателствата от досъдебното производство, събрани по надлежния ред. Съдът обаче е длъжен да събере 4 непосредствено гласните обвиняващи доказателства, въпреки основната специфика на тази диференцирана процедура, представляваща отклонение от общия процесуален ред за непосредствено събиране на доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по искане на подсъдимия. В тази насока въззивният съд намира, че първостепенният съд е осигурил справедлив процес на подсъдимия, като по искане на защитата му е разпитал всички свидетели. Но неправилно районният съд е приел, че поначало, при наличие на противоречие или липса на спомен за част от обстоятелствата между показанията на свидетел, дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, няма възможност да бъдат четени частично показанията от досъдебното производство, а само в цялост. Разумното тълкуване на разпоредбата на чл. 281, ал. 1 НПК, към чиито хипотези останалите алинеи препращат, се извежда въз основа на заложената в нея процесуална цел – да способства за изясняване на значението на всяко съществено противоречие за конкретен релевантен факт и за преодоляване на загубата на спомен след събитието отново за конкретни обстоятелства. Ако свидетелят дава противоречиви показания само относно едно обстоятелство или не помни само него, липсва процесуален резон да се приобщават показанията му изцяло, след като в останалата им част несъответствия не са констатирани. В процесния случай обаче, с оглед процесуалния ред, по който се е развило първоинстанционното производство – по диференцирана процедура в отклонение от общия ход на съдебното следствие, изобщо не се е налагало съдът да прибягва до чл. 281 НПК. Както беше посочено, облекченият ред на диференцираната процедура позволява съдът да ползва всички събрани доказателства от досъдебното производство. В този смисъл съдът, когато констатира противоречие или непълен спомен, е задължен по силата на служебното начало да изясни причините за него при разпита на свидетеля, за да може да извърши правилна преценка за достоверност на показанията. Независимо от изтъкнатото, както беше посочено, районният съд е събрал всички обективно възможни доказателства, поради което не може да бъде упрекнат, че не е действал в съответствие с принципа на служебното начало.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae020cd8-2e10-477f-a025-21a0a823827d