Решение № 1994 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1994 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430102166 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 586,16 лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 124,51 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК **********, срещу Ц. Н. С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 1

Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, с абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 11,35 лева, сума за отопление без ИРУ-143,36 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 192,60 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 200,02 лв, услуга дялово разпределение- 38,80 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ, 1 водомери и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 201,96 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена за плати на ищеца сумата 586,16 лева за главница за периода 01.11.2021г. – 30.06.2023 г. и лихва върху главницата в размер на 124,51 лева за периода 05.01.2022 г. до 06.03.2024 г. и законната лихва върху главницата от 04.04.2025 2 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който счита предявеният иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: От представените по делото доказателства е видно, че претендираните суми от ищеца не представляват стойността на действителното потребление на топлоенергия и гореща вода през процесния период от абонат № ***, а същите са начислени служебно.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани по изложените по-горе съображения. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VI, рег.

№ 7296, дело 2459/1999г. на *** С. И., ответницата Ц. Н. С. и нейният *** А.С. са прехвърлили на *** Н.А.С. собственият си недвижим имот – ***, находящ се в ***, като са запазили вещното право на ползване на имота докато са живи.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в един местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от 3

Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 8170,36 куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 201,96 куб.м. В имота има монтирани 4 отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители.

Ползва се топла вода. В банята отоплението се осъществява посредством щранг-лира. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № Е-РД—04-1/12.03.2020г. Топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

За всеки месец от отчетния период е извършван отчет на водомера за топла вода. На базата на показанията е начислявана съответната топлинна енергия за БГВ.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 586,16 лв.:

Видно от ***г. на *** С. И., ответницата Ц. Н. С. и нейният *** А.С. са прехвърлили на *** Н.А.С. собственият си недвижим имот – ***, находящ се в ***, като са запазили вещното право на ползване на имота докато са живи.

Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Разходите, направени за топлоенерия представляват такива за задоволяване на нуждите на семейството, поради което по отношение на тях съпрузите са солидарно отговорни. Съгласно чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Не са ангажирани по делото доказателства и не са релевирани възражения, че ответницата се е 4 разпоредила с процесния топлоснабден имот и/или е прекратен брака й.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването 5 на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи.