Решение № 40 от 02.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Берковица, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200076 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Б. Л. П. против Наказателно постановление № ....г. от 13.03.2026 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51.13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като поддържа, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поддържа, че когато бил спрян за проверка бил с поставен колан и го свалил впоследствие, за да вземе документите които са му били поискани за проверка. Твърди, че не е извършена преценка дали нарушението е извършено, респективно на тежестта и характера му, ако такова е извършено, че е налице разминаване между фактическата обстановка описана в АУАН и в НП, необоснованост на наказателното постановление, че не е обсъдено приложението на чл. 28 ЗАНН и че в случая става въпрос за маловажен случай.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата.

1

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган поддържа, че наказателното

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Наказателно постановление № 26-0243-000063 г. от 13.03.2026 г. /л. 5 от делото/, издадено от началника РУ към ОДМВР Монтана, РУ Берковица административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2026 г. в 13:13 часа, в гр. Б., с посока на движение от центъра на гр. Б. към бензиностанция „ОМВ“, управлява товарен автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. №...., собственост на Н.Ч.А. от гр. Б., като при извършената проверка полицейските служители са констатирали, че водачът П. не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто автомобила е оборудван.

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 51.13 евро.

На 04.03.2026 г. е съставен АУАН серия ... /л. 6 делото/ въз основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление № 26-0243-000063 г. от 13.03.2026 г. /л. 5/.

По настоящото съдебно производство е разпитан актосъставителят на АУАН - С. Н. С., който потвърждава описаната в АУАН фактическа 2 обстановка.

С Разпореждане от 21.05.2026 г. съдът е изискал аудио-видео записите от боди камерите на проверяващите, както и от полицейския автомобил за деня на проверката - 04.03.2026 г., въз основа, на който е съставен АУАН серия .... г., които обаче не са предоставени по причина, че не се съхраняват за срок подълъг от 30 дни, който към датата на получаване на разпореждането на съда е бил изтекъл /Писма ОДМВР л. 23 и л. 26/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

По делото не се събраха доказателства, които да опровергаят описаната в АУАН фактическа обстановка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тоест по силата на закона АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, като в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Не само, че не се събраха доказателства, които да оборят АУАН, но и от показанията на разпитания по делото свидетел С. Н. С., който беше категоричен в своите показания се потвърди, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е бил без колан не само, когато е бил спрян за проверка от полицейските служители, които са констатирали нарушението, така и по време на движението на управляваното от него МПС.

Ето защо и съдът приема за установено по делото, че на посочената в АУАН дата полицейските служители са констатирали, че жалбоподателят управлява МПС без обезопасителен колан.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

С ал. 2 на същата разпоредба е въведено изключение само за определени категории лица, които могат да не използват обезопасителни колани, а именно:

1. бременните жени;

3

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;

4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;

5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

В случая не се установи, а и не се твърди жалбоподателят да попада в някоя от посочените по-горе категории лица, за които законът предвижда изключение от правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП , поради което и същият е имал задължение да използва обезопасителен колан по време на движение на управляваното от него МПС.

За неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП предвижда глоба във фиксиран размер от 100 лева, които се равняват се на 51.13 евро, в който размер е и наложената на жалбоподателя глоба.

Останалите оплаквания на жалбоподателя за допуснати нарушения са общи и декларативни. Никъде не е посочено в какво точно се изразява според жалбоподателя разминаването между АУАН и НП, а такова разминаване в случая не е налице, като наказателното постановление напълно възпроизвежда описаната в АУН фактическа обстановка. Не се сочи също кои факти и възражения не са били преценени от административнонаказващия орган.

При анализа на съдържанието на наказателното постановление и АУАН въз основа, на който е съставен същият съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление нарушението е конкретизирано по време и място – посочена е датата на установяване на нарушението, мястото на нарушението, посочени са фактите и обстоятелствата, описващи нарушението – в какво се изразява и правната квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание 4 да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези в наказателното постановление.

Дори да беше допусната нередовност при съставянето на АУАН / каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са налице.

В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с правната квалификация / описание на административното нарушение /, 5 посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН:

Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, тъй като конкретният случай разкрива степен на обществена опасност – типична за нарушенията от същия вид. По своето естество нарушението е с висока обществена опасност, тъй като застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението и на участниците в него, като не е необходимо да са настъпили каквито и да е други вредни последици, тъй като нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие. Предвидената в закона глоба е в нисък размер и цели да дисциплинира участниците в движението по пътищата, които следва стриктно да спазват правилата за движение по пътищата с повишено внимание и отговорност към живота и здравето на всички участници в движението по пътищата. Ето защо правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на издаденото административнонаказателно постановление.

НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е било издадено в предвидения от закона срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Наложената глоба е в предвидения в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП фиксиран размер от 51.13 евро.

Нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално и за неговото осъществяване е достатъчно от обективна страна да се докаже, че 6 нарушителят не е използвал обезопасителен колан докато е управлявал МПС.

По изложените по-горе в мотивите съображения, развити във връзка с оплакванията на жалбоподателя, съдът приема, че при така установената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че на 04.03.2026 г. в 13:13 часа, в гр. Б., с посока на движение от центъра на гр. Б. към бензиностанция „ОМВ“, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., като не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто автомобила е оборудван, което се потвърди с категоричност от показанията на актосъставителя С. С..