Решение № 222 от 09.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000250 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, гр. София въззивна жалба против постановеното по т. дело № 404/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 131 от 24.03.2025 г. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2 е осъдено да заплати на С. М. Х., ЕГН **********, гр.

******, ул. „*********“ №*** сумата 35 344, 80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по отношение на термопомпа - съоръжение от специален тип, дължимо по силата на договор за застраховка „Защитен дом“, сключен на 04.10.2023 г. като полица № 0813Х0119943, със срок на покритие от 20. 10. 2023 г. до 19. 10. 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 3 475 лв., разноски по делото пропорционално на уважената част от иска.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната 1 му и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният при разглеждане на спора доказателствен материал намери за установено следното:

На 02.07.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от С. М. Х., ЕГН **********, гр. ****** против „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори за сключен между ищеца и ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Защитен дом“ обективиран в полица № 0813Х0119943. Същият бил с покритие от 1 година с начало на този период 20.10.2023 г. и край 19.10.2024 г., а имуществата застраховано с него били - жилищна сграда в гр. ******, ул. „*********“ №*** и две съоръжения от специален тип - термопомпа за охлаждане и отопление на сградата и соларно съоръжение. Сочи се, че застрахователната стойност на термопомпата според въпросника към договора била 36 000 лв.

Дължимата по договор застрахователна премия в размер на 673, 08 лв. била заплатена от ищеца на 04.10.2023 г.

По- надолу в ИМ се споменава, че на 28.02.2024 г. той установил, че температурата в къщата пада, отишъл в помещението, където се намира термопомпата и установил, че свети червена лампа, която сигнализирала за проблем. Извиканите на място технически лица потвърдили, че термопомпата е аварирала и не може да бъде поправена поради навлизане на вода във фреоновата инсталация, довело до смесване на масло и вода и блокиране на компресора. В тази връзка е посочено, че това съставлява риск, който е покрит от сключената между страните по делото застраховка.

Ищецът уведомил застрахователното дружество за настъпването му и поискал изплащане на обезщетение. То образувало преписка по щетата и изпратило свой представител да направи оглед. След същия били съставен констативен протокола, които потвърждавали факта, че термопомпата неработи. Протокол установяващ повредата бил съставен от „Проклима“ ООД и представен на ответника. Независимо от това с писмо от 02.04.2024 г. било отказано изплащане на обезщетение поради липсата на причина от външен 2 характер за аварията, което водело до извод, че не е налице настъпил подлежащ на обезщетяване риск.

По повод на този отказ ищецът направил възражения, но с писмо от 15.04.22024 г. отново му било отказано.

С оглед на така изложеното е направен извод, че е налице основание да се претендира заплащане на застрахователното обезщетение по съдебен ред.

Отправено и искане за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 36 000 лв. ведно със законната лихва върху от датата на завеждане на делото.

В срока за отговор застрахователят е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Той не оспорва факта на сключването на договор за застраховка, но счита, че търпените от ищеца вреди не били в резултат от договорен и покрит по полицата застрахован риск. В подкрепа на това е посочено, че покритите рискове са тези посочени в клауза А, Б, Д, З, В от общите условия. Авариите на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации били включени в клауза Д. Вредите, които подлежат на покриване при авария на отоплителни инсталации пък били посочени в т. 144 от ОУ като по отношение на процесната термопомпа те не били налице. В подкрепа на това е посочено, че повредата на същата е настъпила вследствие на пробив във външен топлообменник /кондензатор/ и попадане на вода във фреоновата инсталация, а не от външно въздействие, довело до намокряне на застраховано помещение и увреждане на процесното съоръжението.

На тази база е заявено, че главният иск ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлен. Наред с това е изразено и евентуално становище, че при формиране на извод за наличие на предпоставки за заплащане на обезщетение то търсеното такова е в завишен размер като се споменава разпоредбата на чл. 346 КЗ.

Ищецът е подал ДИМ, в която са изложени съображения за неоснователност на направените с отговора защитни възражения. По отношение на разпоредбата на т. 144 от ОУ цитиран в отговора е споменато, че ответникът се позовава на първата част от нея и пропуска да спомене, че в следващо изречение изрично се предвижда, че застрахователят покрива разходите по ремонт на авариралата инсталация.

3

Ответното дружество е подало отговор на ДИМ, в който като цяло се поддържат направените първоначални защитни възражения за неоснователността на исковата претенция.

Съответно съдът след събиране на всички поискани от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него е направен извод, че между страните е налице сключен в предвидената от КЗ форма застрахователен договор, по който има плащане на застрахователна премия. Прието е, че термопомпата е част от застрахованото с договора имущество, а аварирането й е покрит от полицата застрахователен риск. На тази база е достигнато до заключение за наличие на реализирано застрахователно събитие, което поражда в патримониума на застрахователя задължение за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

Размерът на същото е определен на база приетата по делото техническа експертиза, в която било посочено, че ремонтирането, респ. възстановяването на увреденото имущество ще е в размер на 35 344,80 лв.

Така искът е уважен за тази сума и отхвърлен за разликата между претендираните 36 000 лв. и същата. Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция.

Недоволен от решението в осъдителната му част застрахователят е подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В нея се говори за неправилност и незаконосъобразност на решението с оглед постановяването му в противоречие с материалния закон.

В подкрепа на това на първо место е казано, че жалбоподателят поддържа направеното с отговора на ИМ възражение, че не може да се говори за наличие на покрит по полицата риск. В тази връзка са преповторени доводите за това с какво се характеризира риска по клауза Д, за който ПОС е приел да е настъпил. Пак е цитирано и съдържанието на т. 144 от ОУ и е достигнато до заключение, че обект на застраховане по този риск било помещението, в което са настъпили вреди от намокряне следствие на авария на съответна инсталация. Вреди в същото обаче не се твърдяло и не било установено да са настъпили.

4

На второ место е посочено, че термопомпата не се явява съоръжение от специален тип по смисъла на т.5, от раздел ІІ на ОУ, което водело до извод, че същата не била обект на закрила по процесния застрахователен договор. В контекста на тези разсъждения е посочено, че ако все пак се приеме, че същата е обект на закрила по договора, то за настъпил покрит риск би могло да се говори ако е налице събитие довело до намокряне в резултат на образувана продължителна водна повърхност и авариране на термопомпата. В случая по делото обаче било установено, че аварията в помпата е в следствие на пробив на вода в тялото на кондензатора на термопомпата, което по никакъв начин не може да се приравни на споменатото по- горе намокряне в резултат на образувана продължителна водна повърхност.

Във връзка с жалбата ПАС първо дължи отговор за валидността и допустимостта на обжалвания акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или ако е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая съдът е сезиран с осъдителен иск. С него ищецът твърди да има неудовлетворено притезание от страна на ответника, което сочи, че интересът от предявяването му е безспорен, т.е. искът е допустими.

Това и факта, че съдът е постановил решението си на база изложените в ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.

5

Така се стига до необходимостта да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение, като същата следва да се ограничи до посочените в жалбите възражения с оглед казаното в чл. 269 от ГПК и ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за плащане на застрахователно обезщетение.

Във връзка със същия следва да се има предвид, че застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон. Застраховането, респ. извършването на дейност по застраховане от своя страна предполага сключване на застрахователен договор.

С договора за застраховка съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Той според чл. 344, ал. 1 от КЗ се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

Изискванията за съдържание на този писмен договор са посочени в чл. 345 КЗ.

По смисъла на КЗ, застрахован е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по застрахователния договор. Застрахователен риск е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Вреда е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние.