Решение № 178 от 15.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Светлана А. Станева

Мария П. Шишкова

Миглена Р. Маркова

Даниела П. Дойчева

Марин Николов Пелтеков (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Светлана А. Станева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205300601739 по описа за 2020 година Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда №293/13.11.2019 г., постановена по НОХД №3894/2018 г., Районен съд Пловдив, 17 наказателен състав, е признал подсъдимия В. С.

Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК – за това, че на 15.08.2017 г. в град Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму - на С. К. К. от гр. Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които пет на ляво бедро и двe на лява мишница; вторично развита инфекция на едната прободно - порезна рана в областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото състояние на пострадалия и развитие на септично състояние; лезия на срединния /медиалния/ нерв и липсата на дистална проводимост на н.радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката, ограничение в движението на лява ръка до повдигането в раменната става до хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на ръката, по отделно и по съвкупност довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е наложено наказание при условията на чл.54 от НК -лишаване от свобода в размер на две години.

1

Подсъдимият В. С. Н. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на 15.08.2017 г. в гр.

Пловдив се е заканил на другиго - С. К. К. от гр. Пазарджик - с престъпление против неговата личност - с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като е наложено наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода в размер на две години.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Н. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК - от 16.08.2017 г. до 20.08.2017 г. включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Подсъдимият Н. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. К. К.: сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увредата - 15.08.2017 г., до окончателното им изплащане, като гражданските искове в частта до пълните им предявени размери – съответно 20 000 лв. и 3000 лв. – са отхвърлени като неоснователни.

Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, като за част от тях - бял хартиен плик с памучен тампон, бял хартиен плик, съдържащ салфетки с червеникаво-кафяви петна, сгъваем черен нож с надпис и плик, съдържащ тампон с обтривка от острието на ножа, намиращи се на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР гр.

Пловдив, е приел, че са вещи без стойност и е постановил унищожаването им след влизане на присъдата в сила. За друга част от веществените доказателства - флаш памет, бяла на цвят, и компактдиск, намиращи се съответно на лист 95 и 97, том 1 от досъдебното производство, е постановено да останат към материалите по делото.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият В. С. Н. е осъден да заплати: направените по делото разноски както следва: в хода на досъдебното производство – по сметка на ОДМВР Пловдив в размер на 531.98 лева; в съдебното производство – по сметка на РС – Пловдив – 227 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове – 240 лв.; на гражданския ищец и частен обвинител С. К. К. сумата от 1500 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорари.

Срещу съдебния акт е постъпила жалба от защитника на 2 подсъдимия адв. С.Л., като се твърди незаконосъобразност в частта, в която подс. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, наложено е наказание и е уважен гражданския иск за това деяние, както и за несправедливост на наказанието, наложено за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 НК. Излага съображения, че първото обвинение не е доказано по несъмнен начин, като присъдата е постановена в нарушение на закона. Навежда аргументи и в насока несправедливост на наказанието. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която Н. да бъде оправдан по обвинението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно с произтичащите от това последици в наказателната и гражданската част.

Евентуално – да се намали размера на наложеното на основание чл.23, ал.1 НК общо наказание, както и срока, за който е отложено неговото изпълнение.

В съдебно заседание подсъдимият и адв. Л. поддържат жалбата и направените искания. От защитника се излагат съображения, че обвинението по чл.144, ал.3 от НК е повдигнато много по – късно, след еволюция в показанията на пострадалия. Само още един свидетел е посочил отправени закани, но в хода на досъдебното, а не – на съдебното производство.

Подсъдимият също е пострадал при инцидента. Освен това е с чисто съдебно минало, упражнява обществено полезен труд, има четири деца, добри характеристични данни, които не са отчетени.

Подсъдимият поддържа доводите на защитника си, като моли за справедлива присъда с приложение разпоредбата на чл.78а от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна, първоинстанционния съдебен акт - за правилен и законосъобразен, като следва да се потвърди. Мотивите на атакуваната присъда са подробни, обсъдени са всички доказателства.

Повереникът адв. М. изразява същите виждания за жалбата и присъдата. Твърди, че обвинението и по чл.144, ал.3 от НК е доказано по несъмнен начин. Наложените наказания са адекватни, както и уважените размери на гражданските искове. Иска се присъждане на разноските по делото, направени пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди направените в 3 жалбата оплаквания, становищата на страните, и след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената от РС – Пловдив присъда е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съставът на районния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

С Решение по НАХД №2325/2010 г. по описа на P C Пазарджик, влязло в сила на 05.01.2011 г., подсъдимият В.Н. е признат за виновен за извършено на 07.11.2010 г. престъпление по чл.345 от НК и на основание чл.78А ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Вечерта на 15.08.2017 г., около 21.00 ч., свидетелят, конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото - С.К. от гр. Пазарджик, отишъл със свои познати и приятели - свидетелите А.М., П.П., Х.Н. и Г.И., в заведение „***“, намиращо се на бул. „***“ в гр. Пловдив. Заведението било с маси, разположени във външна градина, и вътрешна част, в която имало сепарета и високи единични столове - тип „щъркел“. Управител на „***“ към онзи момент бил свидетелят Е.М.. Мъжката компания се настанила във вътрешната закрита част, в дъното на залата, около сепаре, разположено малко по - високо от подовата част.

Същата вечер в „П***“ имало музикална програма с диджей, музиката била малко по - висока – при разговор посетителите трябвало да говорят по - силно, светлината била приглушена.

Към компанията се присъединил и свидетелят А.М. - приятел на св. Г.И.. Една част от групата мъже след настаняването си поръчали алкохол, като свидетелят К. не бил от тях - активно се занимавал със спорт и не консумирал алкохол.

Около 22.00 ч. в същото заведение „***“ дошъл и подсъдимият В.Н. - приятел на свидетеля Г.И. и познаващ по - голяма част от компанията, включително и гражданския ищец С.К..

Малко след като се поздравили с подсъдимия, свидетелят К., който бил седнал в края на сепарето, до по - ниско разположената подова част от залата, поискал обяснения от Н., стоящ прав на по - ниския под, защо бил 4 казал за него нецензурен израз, което било отречено от подсъдимия. Той приканил свидетеля да излезе навън и се обърнал да напусне залата, а К. се изправил от сепарето със същата цел.

Както бил вече с гръб към св. К., подсъдимият Н. извадил носен на кръста си нож – сгъваем, черен, с надпис „Wolf paw“, обърнал се към свидетеля и започнал да му нанася удари с ножа. Заради разположението на двамата - Н. на по - ниско от К., ударите попадали в областта на лявата част на пострадалия, като на последния били нанесени общо седем сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които пет на ляво бедро и две на лява мишница. С.К. се опитвал да се пази от нанасяните му удари, като също започнал да нанася такива в областта на главата и тялото на подсъдимия. От многото прободно-порезни рани по лявата ръка и левия крак на свидетеля К. започнало да тече кръв, същият получил и удари с ръка в областта на главата и торса, причинили му и кръвонасядане по главата и по гръдния кош. На Н. пък от ударите на св. К. било причинено разкъсноконтузна рана на главата - в тилно-теменната област, кръвонасядане по лицето, тялото и крайниците. Докато нанасял ударите с нож към К., подсъдимият го псувал и му се заканил, че ще го убие, която закана, освен възприета от адресата си, била чута и от свидетеля М..

Двамата мъже били разтървани, подсъдимият Н. взел един от столовете тип щъркел и го захвърлил към К., но столът не ударил свидетеля.

След това В.Н. се отправил до санитарния възел в заведението, където се измил, измил от кръвта и ножа си и напуснал заведението.

След излизането си от „***“ подсъдимият минал покрай задната част на сградата, като, придвижвайки се по улицата, изхвърлил ножа, с който нанесъл травматичните увреждания на св. К., зад оградата в съседния имот ***, находящо се в гр. Пловдив, ул. „***“ № ***. Тези действия на Н. били записани от камери на комплекс „***“. След като се освободил от използвания при посегателството нож, подсъдимият се отдалечил, свързал се с приятеля си - св. Т.Т. от гр. Пловдив, който дошъл, взел го с автомобила си и го закарал в обитаваното от него жилище.

Действията по възникналия физически бой между Н. и К., счупени чаши, пепелник, хвърлен стол, станали достояние и на други посетители в заведението - на св. С.К. и неговата компания, на св. К., които изпитали уплах, а и възмущение.

Свидетелят С.К. губел много кръв от прободно-порезните рани, изведен бил пред заведението, чрез колан бил пристегнат крака му да не кърви толкова много и с автомобил бил откаран до болнично заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, за оказване на болнична помощ. Раните по св. К. били хирургически обработени - зашити с хирургични конци, с поставени дренове, и след около два часа лицето напуснало болницата.

5

За случая чрез управителя на заведението „***“ била уведомена полицията, като на място се отзовали полицейски служители на Трето РУ Пловдив.

При извършения на 16.08.2017 г. за времето от 0.05 ч. до 0.40 ч. оглед на местопроизшествие - заведението „***“ и площта пред него, били иззети и по този начин приобщени като веществени доказателства памучен тампон - проба от пръски с червеникаво-кафяв цвят и салфетки с червеникаво-кафяви петна, запечатани в 2 бр. бели хартиени пликове, предадени на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив.