Определение № 241 от 06.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Благоевград, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500179 по описа за 2024 година

Настоящото производство е въззивно такова и е образувано по частна жалба на В. Л., ЕГН: 8508181096, действаща чрез пълномощника си адв. Д.М., насочена срещу Определение № 744 от 28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1140 от 2022 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което първоначалната искова молба е върната, поради неотстраняване в срок на констатирани от първоинстанционния съд пороци, а производството по отношение на нея прекратено. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съдебен състав указал на въззивника, че следвало да докаже основанието на сумите, които се оспорват с отрицателния установителен иск, като в тази връзка се цитира и съдебна практика. Излагат се съображения срещу мотивите на съда, послужили за постановяване на атакуваното определение, както и се възразява, че при оставяне на исковата молба без движение съдът в протоколното определение не е указал процесуалните последици от неизпълнение на указанията, отделно счита, че с няколко нарочни молби жалбоподателят отстранил констатираните пороци. С жалбата се претендират съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция. Постъпил е отговор към жалбата от страна на “Изи Финанс” ЕООД, в който се сочи, че обжалваният съдебен акт е правилен.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като съобрази, че частната жалба е допустима и редовна, тъй като е подадена в 1 срок и изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, както и че съдържа всички законоустановени реквизити, приема, че следва да разгледа спора по същество. От фактическа и правна страна тази съдебна инстанция установява следното:

Районен съд - Сандански е сезиран с искова молба срещу ответното дружество “Изи финанс” ЕООД, ЕИК: 201196819, със седалище и адрес на управление в *******, представлявано от Б.Н., в която са наведени твърдения, че ищцата е сключила договор за паричен заем с ответника, съгласно който последният й предоставил сума в размер на 1 550 лева, със срок за връщане до 16.06.2022 г., като към момента на образуването на делото тя погасила обща сума по кредита в размер на 680 лева. С молбата се релевира, че така сключеният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 във вр. чл. 22 от ЗПК, като се излагат и съображения относно действителността на неустоечната клауза, предвиждаща начисляване на допълнителни суми при непредставяне от страна на потребителя на лично обезпечение под формата на поръчителство в указания от кредитора срок. В петитума на молбата се иска да бъде установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сума в размер на 1 050 лева, представляваща допълнително възнаграждение по договора за паричен заем № 351173. С Разпореждане от 15.02.2023 г. първоинстанционният съд оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на констатирани нередовности в обстоятелствената част и петитума на същата, поради което с молба с вх. № 2272 процесуалният представител на тази страна уточнил, че искът следва да се счита за предявен за недължимост на сума в размер на 992.83 лева, начислена съгласно чл. 3, ал. 2 от договора. В хода на производството е предявен и насрещен осъдителен иск срещу В. М., ЕГН:

********** с предмет 50 (петдесет) лева главница и 35.81 лева (тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 17.11.2021 г. - 17.12.2021 г. В открито съдебно заседание на 21.09.2023 г. съдът отново оставил първоначалната искова молба без движение, констатирайки, че обстоятелствата, изложени в нея са противоречиви, тъй като били предявени два обективно кумулативно съединени иска за провъзгласяване нищожност на две клаузи от договора, а в същото време в молбата се сочи, че целият договор за паричен заем бил недействителен. С молба от 02.11.2023 г. процесуалният представител адв. М.

2 посочил, че ищцата твърди наличие на пороци в договорната връзка, обуславящи недействителността на същата, като в условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, то да бъде признато за установено, че В. М. не дължи на “Изи Финанс” ЕООД сума в размер на 1 050 лева, представляваща допълнително възнаграждение по договор № 351173. В следващото открито съдебно заседание на 28.11.2023 г. съдебният състав в атакуваното в настоящото производство протоколно определение приел, че указанията за поправяне на исковата молба, съобразно обстоятелствената част на определението от 21.09.2023 г., не са изпълнени в срок, доколкото съобщението за оставянето на молбата без движение било получено на 11.10.2023 г., а молбата с изпълнение на указанията изпратена до съда на 23.10.2023 г., поради и което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба била върната, а производството по отношение на нея прекратено.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че частната жалба е основателна, поради следното:

В процесния случай, видно от първоначалната молба на ищцата, а и от последващите уточнителни молби, пред Районен съд - Сандански са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не е обвързан от договор за потребителски кредит № 351173 между страните като нищожен поради допуснати нарушения на специалните правила на Закона за потребителския кредит (нарушения на формата и изискванията относно посочването размера и метода на изчисляване на ГПР), евентуално - че не дължи суми в съответен размер, съставляващи предвидени в договора за кредит неустойка и възнаградителна лихва. Настоящата съдебна инстанция констатира, че още в първоначалната искова молба е релевирано на стр. 4 от нея искане досежно главната претенция, макар същото да не е изведено като самостоятелна точка в обозначения в молбата петитум, което е и довело да даване на указания от страна на съда с Разпореждане № 322 от 15.02.2023 г., с което е констатирано разминаване между обстоятелствената част на молбата и неговия петитум.

Така посоченото съединяване на искове е допустимо, доколкото първо са наведени твърдения както за нищожност на договора, така и на такива, които са свързани с отделни клаузи от него, като интересът на ищцовата страна от този процесуален подход се състои в това, че ако съдът не възприеме наличие на пороци, рефлектиращи върху цялата сделка, то може да разгледа в 3 процеса специфичните възражения за недължимост на конкретни суми от него. При констатирана основателност на главния иск, то няма да се сбъдне процесуалното условие за разглеждане възраженията, относими към евентуалните искове. Ето защо в тази насока въззивникът поначало не дължи да изяснява интереса си от предявяване на евентуалните искове. Отделно, основателно е възражението на жалбоподателя, че нито в протоколното определение от 21.09.2023 г., нито в съобщението до представителя на ищеца съдът е указал изрично процесуалните последиците, изразяващи се във връщане на исковата молба и прекратяване на делото, при евентуалното неизпълнение в срок на указанията на съда, а това обстоятелство съставлява самостоятелно основание за отмяна на определението на първоинстанционния съд.

С оглед на гореизложеното, атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 145, ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира твърденията си досежно сумите, които сочи, че не се дължат в полза на ответника, предвид допуснатото противоречие между твърденията, изложени в молбата от 14.03.2023 г., с която е изпълнил указанията на съда, дадени с Разпореждане от 15.02.2023 г., и тази от 02.11.2023 г., предвид необходимостта от съществуване на яснота между страните относно конкретните суми по евентуалните искове, които се оспорват. Това е въпрос, свързан с уточняване индивидуализиращите белези на паричните задължения, които са предмет на съдебна защита с оглед формулирания петитум, във връзка с който съдът следва да се произнесе (при сбъдване на условието за това), като основанията за дължимостта им в процеса се изчерпват от ответника. След изясняване на този въпрос, исковете на ищцовата страна следва да бъдат докладвани по реда на чл. 146 ГПК.

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноските за настоящето производство следва да се обсъди с решението на районния съд по съществото на спора.

Така мотивиран, съдът на основание чл. 278, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 774 от 28.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4

1140 от 2022 г. по описа на Районен съд – Сандански.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5