Решение № 69 от 10.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000089 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. № 336/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас:

(1) е прекратено производството по иска на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК 203532359, за установяване съществуване на вземане против “Виго груп” ООД (н), ЕИК 130496343, “в размер над 78 000 лв. до 138 000 лв.”, представляващо лихва за забава по договор за новация, обективиран в спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г., за времето от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.;

(2) са отхвърлени исковете на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК 203532359, против “Виго груп” ООД (н), ЕИК 130496343, за установяване съществуването на вземания, както следва: за сумата 600 000 лв. – авансово платена на отпаднало основание наемна цена по прекратен договор за наем на недвижим имот от 16.05.2016 г.; за сумата 5 000 000 € – договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя съгласно чл. 5.3 от договора и раздел 2, т. 3 от анекс (спогодба) от 19.10.2017 г.; за сумата 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, обективиран в спогодба-констативен протокол с рег. № ** на нотариус Л. Ч.; за сумата 15 000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за периода 01.09.2016 г. 15.06.2017 г. и за сумата 78 000 лв. – “лихва за забава върху горния заем от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума, за периода от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на 1 вземанията с молба от 23.04.2021 г.”;

(3) е осъден ищецът “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК 203532359, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 106 321,50 лв.

Решението е постановено при участието на синдика на “Виго груп” ООД (н) И. Р..

Постъпила е въззивна жалба против решението от ищеца “Интернет панорама кепитъл” ЕООД. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която исковете са отхвърлени.

Въззивникът излага отново фактическите си твърдения. Изразява несъгласие с извода на съда за недоказаност, че сумата от 600 000 лв. е платена в полза на наемодателя и се поддържа, че обратното следва от констатациите на изслушаната ССЕ. Неверен бил, по-нататък, изводът на съда, че не са настъпили условията за изискуемост на неустойката в размер на 5 000 000 €. Ищецът имал основания да претендира тази неустойка, тъй като бил лишен от ползването на хотела вследствие на предаването му от наемодателя на заложния кредитор “Царско село – Симеоново” ЕООД.

Ответникът-наемател дължал и неустойка в размер на 100 000 лв., тъй като не предал имота на наемателя в срок до 31.08.2016 г. Неправилни били изводите на съда относно извършената новация. Със спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г. страните констатирали, че наемодателят дължи на наемателя неустойка в размер на 100 000 лв. и новирали това задължение като дадена в заем сума. Волята на страните за новиране била ясно изразена. Неправилни били изводите на съда за нередовно счетоводно отразяване на заема. На падежа 15.06.2017 г. ответникът дължал връщане на заема в размер на 100 000 лв. заедно с договорна лихва в размер на 15 000 лв. Освен това той дължал и лихва за забава: по 0,1 % на ден – за 1380 дни – 138 000 лв. за времето от 15.06.2017 г. до 21.04.2021 г. От тази обща лихва за забава сумата 78 600 лв. се отнасяла за времето от 16.06.2017 г. до 20.08.2019 г. (датата на подаване на молбата за присъединяване в производството по несъстоятеленост на осн. чл.

629, ал. 4 ТЗ), а сумата 59 400 лв. – от 20.08.2019 г. до 21.04.2021 г. (датата на предявяване на вземането).

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта за разноски, и уважаване на предявените искове. Претендират се и сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “Виго груп” ООД (н). Изразява се становище, че жалбата е основателна.

Синдикът И. Р. е депозирал писмено становище, че въззивната жалба е основателна.

Постъпила е частна жалба от ищеца “Интернет панорама кепитъл” ЕООД против тази част от решението, с която производството е по делото е 2 частично прекратено поради недопустимост на иска за част от сумата 138 000 лв. (за разликата между 78 000 лв. и 138 000 лв.).

Оспорва се изводът на съда, че искът в тази част е недопустим, тъй като за тази част от вземането нямало подадено възражение и за тази част вземането не било изключено от списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността. Сочи се, че е вземането е било предявено за целия размер от 138 000 лв.; че синдикът е приел част от него в размер на 78 600 лв.; че ищецът е подал възражение срещу неприемането на останалата част от 59 400 лв. в законоустановения срок. С определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д.

№ 336/2016 г. съдът по несъстоятелността изключил всички приети вземания на ищеца, в т.ч. всички вземания за главници. Липсвало изрично произнасяне по възражението на ищеца за относно сумата 59 400 лв.,, но след като съдът изключвал от списъка на приетите вземания главницата, то очевидно не уважавал възражението за част от лихвата върху тази главница.

Иска се отмяна на решението в прекратителната част и връщане на делото в тази част на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът “Виго груп” ООД (н) представил отговор на частната жалба, с който признава основателността .

Синдикът И. Р. изразява становище, че частната жалба е основателна.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната и частната жалба са подадени в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу актове, подлежащи на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определението на съда на осн. чл. 267 ГПК е прието, че са допустими и следва да се разгледат по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Интернет панорама кепитъл” ЕООД против “Виго груп” ООД (н) при участието на И. В.

Р., синдик на ответника, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване, че съществуват вземания на ищеца против длъжника-ответник, които са били изключени от изготвения от синдика списък с приети предявени вземания с определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д. № 339/2016 г. по описа на БОС, както следва:

1. за сумата 600 000 лв. – авансово платена наемна цена по договор за наем от 16.05.2016 г.;

2. за сумата 9 779 150 лв. – договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора за наем от 16.05.2016 г. от страна на наемодателя съгласно чл. 5.3 от договора и съгласно раздел 2, т. 3 от анекс (спогодба) от 19.10.2027 г.;

3. за сумата 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, сключен със 3 спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г.;

4. за сумата 15 000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за времето от 01.09.2016 г. до 15.06.2017 г.;

5. за сумата 138 000 лв. – лихва за забава (върху заема от 100 000 лв. за времето от 15.06.2017 г. до пълното изплащане на задължението) в размер на 0,1 % на ден върху неизплатената сума. Посочено е в петитума на исковата молба, че тази лихва “към датата на завеждане на тази молба е в размер на 78 600 лв. (768 дни по 0,1 % на ден) от Спогодба – констативен протокол с рег. № ** от 08.06.2017 г. на нотариус Л. Ч.”.

Ответникът-длъжник “Виго груп” ООД (н) заявил становище, че исковете са основателни. Признал ги и поискал постановяване на решение на осн. чл. 237 ГПК.

Синдикът на дружеството-ответник заявил становище, че исковете са основателни и доказани.

С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователни исковете за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумите 600 000 лв., 9 779 150 лв., 100 000 лв., 15 000 лв. и 78 600 лв., като част от заявеното вземане в общ размер от 138 000 лв., представляваща лихва за забава в размер на 0,1 % на ден за времето от 15.06.2017 г. до 23.04.2021 г.

Производството по иска за установяване съществуването на вземане в размер над 78 600 лв. до 138 000 лв., представляващи лихва за забава по договор за новация, обективиран в спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г. за времето от 15.06.2017 г. до предявяването на вземанията с молба от 23.04.2021 г., т.е. за лихва за забава в размер на 59 400 лв, било прекратено. Съдът приел, че тази част от претенцията е недопустима, тъй като за разликата между 78 000 лв. и 138 000 лв. нямало подадено възражение по чл. 690 ТЗ.

При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение, чийто диспозитив е възпроизведен по-горе, е валидно и допустимо.

По същество:

С решение № 63 от 12.03.2021 г. по т.д. № 339/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е обявена неплатежоспособност с начална дата 31.12.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност на “Виго груп” ООД, ЕИК 130496343.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторът “Интернет панорама кепитъл” ЕООД предявил вземания против длъжника за следните суми:

– 600 000 лв. – авансово платена наемна цена по договор за наем от 16.05.2016 г.;

– за сумата 9 779 150 лв. – договорна неустойка за едностранно 4 прекратяване на договора за наем от 16.05.2016 г. от страна на наемодателя съгласно чл. 5.3 от договора и съгласно раздел 2, т. 3 от анекс (спогодба) от 19.10.2027 г.;

– 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, сключен със спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г.;

– 15 000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за времето от 01.09.2016 г. до 15.06.2017 г.;

– 138 000 лв. – лихва за забава (върху заема от 100 000 лв. за времето от 15.06.2017 г. до пълното изплащане на задължението) в размер на 0,1 % на ден върху неизплатената сума, която лихва към датата на предявяването е в размер на 78 600 лв.

Сборът на предявените вземания възлиза на 10 572 750 лв.

Синдикът включил тези вземания в списъка на приети вземания, като само последното вземане за сумата 138 000 лв. било редуцирано до размер от 78 600 лв., т.е. приети били вземания в общ размер 10 513 350 лв.

Кредиторите “Рафаел даймънд” ЕООД и “ЕС111” ЕООД възразили , че не съществуват приетите от синдика вземания на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД.

Кредиторът “Интернет панорама кепитъл” ЕООД подал възражение против неприетото от синдика вземане в размер на 59 400 лв., представляващо част от общо предявения размер от 138 000 лв.

С определение на осн. чл. 692, ал. 2 вр. чл. 690, ал. 1 ТЗ съдът по несъстоятелността изключил (заличил) от списъка на приетите вземания всички предявени вземания на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, като в диспозитива на определението е посочен сбора им (10 572 750 лв.), т.е. в “заличените” вземания е било включено и вземането от 59 400 лв., което синдикът не е приел. По този начин, макар и непрецизно, е изразена воля на съда по несъстоятелността за неоснователност на възражението на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД.

Настоящите искови претенции за установяване съществуването на предявените вземания на кредитора “Интернет панорама кепитъл” ЕООД са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ и се основават на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ по отношение на вземанията, изключени от списъка на приети вземания от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 ТЗ. Те са допустими.

Искът за установяване съществуване на вземане на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД за сумата 59 400 лв., което не е било прието и включено в списъка на приетите вземания от синдика, също е допустим. Не съответства на действителното фактическо положение констатацията на окръжния съд, че срещу неприемането на това вземане няма постъпило възражение, поради което е недопустимо съществуването му да се установява чрез иска по чл. 694 ТЗ. С определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д. № 339/2016 г. на БОС по чл. 692 ТЗ съдът се произнесъл по възражение с вх. № 267074 от 19.05.2021 г.