Решение № 83 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г. при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно дело № 20251110215810 по описа за 2025 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Г. С. от ***, чрез адв. Ст. Ц.- САК, срещу наказателно постановление (НП) №25-4332-020248/15.08.2025 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което й е наложено административно наказание на основание: чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв., за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва НП, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, като излага, че е налице непълно и неточно описание на нарушението, липса на видимост към пътния знак, обозначаващ пешеходна пътека, липса на доказателства за извършеното нарушение, неясно било дали актосъставителя е възприел нарушението, липсвала реална опасност за пешеходците. Моли се за отмяна на НП. Претендират се сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като се позовава на невъзможност да се види пътния знак и обективна 1 невъзможност да спре. Претендира се присъждане на разноски в размер на 600 лв.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител на наказващия орган, в които се излага становище по същество.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по отношение на адвокатското такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

По време на обход по маршрут свидетелят Б. – мл. автоконтрольор при О „ПП“-СДВР на 28.07.2025 г. около 13:50 ч. в гр. София, на кръстовището образувано от ул. „Ладога“ и ул. „Ген. Ст. Тошев“, в близост, до което имало автобусна спирка на МГТ, преди която имало пешеходна пътека, маркирана върху изкуствена неравност, с маркировка М 8.1, обозначена с пътен знак Д17, установил, че управляващата лек автомобил ***, който се е движел по ул.

„Ладога“, с посока на движение от ул. „Родопски извор“ към ул. „Ген. Ст.

Тошев“, водачка, установена по-късно, че е жалбоподателката, не е пропуснала пресичащата от дясната й страна пешеходка на пешеходната пътека. Жалбоподателката извършвала маневра завой наляво с посока към ул.

„Т. Каблешков“. Знакът за пешеходната пътека е бил поставен непосредствено преди самата пътека, а ул. „Ладога“ и ул. „Т. Каблешков“ са успоредни.

Автомобилът, управляван от жалбоподателката бил последван и спрян от полицейските служители на ул. „Т. Каблешков“ със светлинен и звуков сигнал.

На 28.07.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателката за това, че на същата дата около 13:50 часа в гр. София по ул. „Ладога“, с посока на движение от ул. „Родопски извор“ към ул. „Т. Каблешков“ управлява лек автомобил *** Д, с ДК № **********, лична собственост, преминава през пешеходната пътека, обозначена с пътен знак Д17, с маркировка М8.1, като не пропуска, пресичащата от дясно на ляво пешеходка, като водачката е сама в автомобила.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Б. излага подробности относно констатираното административно нарушение, което е възприел лично.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Р. Б. Б. – мл.

2 автоконтрольор при О „ПП“ – СДВР, назначен като такъв със Заповед №513з9778/13.09.2024 г. на директора на СДВР, оправомощен със Заповед №8132з1632/02.12.2021 г. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Не са депозирани възражения срещу акт, както и такива не са посочени в него при върчването му.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Приложена е заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.

Кредитират се изцяло писмените доказателства, доколкото липсват индиции относно тяхната неистинност и оспорване от страните, както и пълните и обстоятелствени показания на свидетеля Б..

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр. II от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.

3

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който е индивидуализиран като марка, модел и регистрационни номера, а извършеното нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) не е пропуснал преминаваща по пешеходната пътека, върху изкуствена неравност, пешеходка. Същата е била маркирана с пътна маркировка М 8.1 и обозначена с пътен знак Д17.

Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачът на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да спре или намали, управляваното от него ППС, за да пропусне пресичащата пешеходка. С горното си поведение същия е осъществил състава на чл.119, ал.1 от ЗДвП, което като правна квалификация е вярно отразено от административно-наказващия орган. Установи се от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б. конкретиката на осъщественото деяние, както и че пешеходката е пресичала от дясната страна на водача на пешеходната пътека. Като съдът не установи от кредитираните доказателства различна от изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както и че е липсвала видимост към пътния знак, който обозначава наличието на пешеходна пътека.

Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна 4 отговорност по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП (ред на ЗДвП към датата на административното нарушение, ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), а именно: глоба в размер на 100 лв. Като санкционната норма е относно нарушение за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Същата в редакцията към датата на нарушението се явява и по-благоприятен закон, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Налице е съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване, както и приложената санкция от административнонаказващия орган, която е във фиксиран размер.

При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в предвидения в закона, към датата на деянието, размер от 100 лв.

С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-020248/15.08.2025 5 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като законосъобразно.

ОСЪЖДА И. Г. С., с ЕГН **********, от ***, *********, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: *********, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 130 (сто и тридесет лева) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6