Решение № 1271 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20241000500492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 13 275/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 16-ти състав е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Ю. Ш., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, по пр.пр. № 14076/2007 г. по описа на СГП, по която е постановена оправдателна присъда № 22 от 09.11.2015 г. по ВНОХД № 219/2014 г. на САС, влязла в сила на 07.11.2016г, ведно със законна лихва от 03.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. и за законна лихва от 05.12.2006 г. до 02.11.2018 г.

Със същото решение е отхвърлен предявения от А. Ю. Ш. иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лв., в резултат от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление по чл.212, ал.

5, чл. 321 и чл. 253 НК, по което е образувана прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП, приключила с протоколно определение от 19.02.2021г, постановено по ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС, което е влязло в сила на 08.03.2021г, ведно със законна лихва от 05.12.2006 г.

Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба на Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че спрямо А. Ю. Ш. са били образувани две отделни досъдебни производства - по пр.преписка №9406/2006г. на СГП и по пр.преписка №14076/2007г. на СГП за тежки 1 умишлени престъпления в условията на съучастие и при условията на продължавана престъпна дейност, но въпреки изключителната тежест на повдигнатите обвинения и завишената обществена опасност, не е била предприемана най- тежката мярка за неотклонение "задържане под стража". Сочи се, че наложените спрямо ищцата рестриктивни мерки за процесуална принуда - запор на банкова сметка и възбрана върху идеални части от недвижим имот, не следва да се вменяват в отговорност на ответника ПРБ, тъй като са наложени със съдебен акт и по надлежния съдебен ред, като към тогавашния момент са били налице съответните законови основания за повдигане на обвинения по горепосочените текстове от НК. Твърди се, че видно от приетата по делото справка от Национална следствена служба, спрямо ищцата в процесния период е водено още едно досъдебно производство - за извършени четири документни престъпления по чл.316, вр.чл.309 ал.1 от НК, а съгласно трайната практика на съдилищата на всички нива, наличието на друго, паралелно наказателно преследване спрямо същото лице, сочи на по-ниска степен на евентуално увреждане и по-нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното процесно наказателно производство. Изтъква се, че заявеният обем неимуществени вреди не са доказани като осъществили се в пряка причинна връзка с обвиненията. Твърди се, че не са доказани вреди от продължителността на наказателното производство, поради наличието на огромен по обем доказателствен материал и извършването на значителен брой разнообразни процесуално-следствени действия, като всичко това неминуемо и обективно е довело до забавяне и на двете наказателни производства във времето.

Твърди се, че размерът на обезщетението от 20 000 лева за неимуществени вреди е необосновано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, нито на социално- икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на иска или алтернативно намаляване на обезщетението по размер.

Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищцата А. Ю. Ш.. Твърди се неправилност с подробно изложени съображения, че първоинстанционният съд при определяне размер на обезщетението не е взел предвид продължителността на наказателното производство, обстоятелството, че по време на него е имала тежка бременност, заради допълнително нервно напрежение. Изтъква се, че незаконното наказателно производство е засегнало всяка една сфера от живота на ищцата, преживяла множество ситуации, както и емоционални загуби, които въпреки оправдателната присъда, не подлежат на възстановяване. Изтъква се, че не били преценени обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението е била в активна работоспособна възраст - на 33 години, изпитвала сериозни затруднения при намирането на работа, като нейната репутация е била безвъзвратно компрометирана и по този начин се чувствала безполезна за себе си и семейството. Обвиненията имали широка медийна известност и това е създало допълнителен стрес и чувство на безсилие, променил се негативно начинът на живот на семейството й, отношението на приятели и колеги, които започнали да се съмняват в способностите й. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това уважаване на иска в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 05.12.2006г.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на ПРБ от насрещната по нея страна А. Ш. с подробни възражения против нейната основателност.

2

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на сумата от 300 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. В исковата молба ищецът е изтъкнал като правопораждащи факти незаконно повдигнати и поддържани от прокуратурата обвинения за престъпления по чл.212, ал.5 вр. чл.321 и чл. 253 НК, образувано първоначално в прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП на 05.12.2006 г., след което с постановление от 05.12.2007 г. на СГП разделено на в две отделни производства - пр. пр. № 14076/2007 г. по описа на СГП, са отделени материалите, касаещи престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3 от НК. По прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП, производството е прекратено с протоколно определение от 19.02.2021 г., постановено по ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС, което влиза в сила на 08.03.2021 г., като общата продължителност на наказателното производство е 14 години, 3 месеца и 3 дни.

По прокурорска преписка № 14076/2007 г. по описа на СГП е постановена оправдателна присъда от 09.11.2015 г. по ВНОХД № 219/2014 г. на САС, оставена в сила с решение № 174/07.11.2016 г. по КНД № 685/2016 на ВКС, II Н.О. Поддържа се, че по това досъдебно производство е задържана за 72 часа на 13.02.2007 г., като впоследствие е определена парична гаранция от 3000 лв., и че продължителността на отделеното производство е извън представите за разумна продължителност - 9 години, 8 месеца и 25 дни. Като неимуществени вреди ищцата е посочила огромния стрес, на който е била подложена по време на наказателното производство и унижението в самото начало, когато било извършено претърсване и изземване пред очите на роднини и съседи, ограниченията свързани със забраната да напуска страната. Получила е смесено тревожно - депресивно разстройство, като е приемала антидепресанти, заболяла от тиреотоксикоза с дифузна гуша и от увреждане на ставите, прешлените и дископатия. В този период е родила своето дете в състояние на стрес, и психичното й състояние се е влошавало при мисълта, че няма да има възможност да се грижи за него. Голям принос за депресивното състояние на ищцата имат и многобройните публикации и коментарите под тях, в най - различни национални и печатни медии. В исковата молба, се сочи че името й било опетнено и затова не могла да си намери работа в нито една държавна институция. Претендира обезщетение в глобален размер от 300 000лв /по равно по двете наказателни производства/ съгласно уточнителна молба от 25.07.2022г, ведно със законната лихва от 05.12.2006г.

В срок ПРБ е оспорила исковете по основание с възражения против наличието такъв обем вреди, който да оправдава претендираните обезщетения, които се явявали прекомерни и не отговаряли на критериите по чл.52 ЗЗД. Поддържа се възражение за изтекъл погасителен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение на претендираната законна лихва върху главницата.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл. второ ЗОДОВ и прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за вредите, причинени наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, 3 по съображения, че са установени всички елементи от посочения фактически състав /по пр.пр.14076/2007г/, отнасящи се до повдигнатото обвинение по чл.212, ал.5, чл.321 и чл.253 НК., и отрекъл наличието на такива по отделеното производство /пр.пр.

9640/2006г/, тъй като е прекратено поради изтекла абсолютна давност и не е поискано да продължи по отношение на ищцата на осн. чл. 24 ал.2 НПК.

От фактическа страна не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП ищцата А. Ю. Ш. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321, ал. 1 и чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 с постановление от 13.11.2007г., и че впоследствие е образувано НОХД № 2227/2008 г. по описа на СГС, НО, 19 с-в, по което с присъда от 30.06.2019 г. А. Ю.

Ш. е призната за виновна по повдигнатите обвинения и осъдена на 10г. лишаване от свобода, лишена е от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и за упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 г., с постановена конфискация на 1/2 от имуществото й. С решение № 266 от 02.08.2012 г. по ВНОХД № 461/2012 г. по описа на САС, присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на прокуратурата. Образувано е НОХД № 1586/2013 г. на СпНС, IX с-в, по което е разпореждане от 11.04.2014 г. делото е върнато на СГП. Последвало е ново образуване на делото като НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС, IX с-в, по което с присъда от 30.05.2017 г. А. Ю. Ш. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения. С решение № 4 от 27.02.2020 г. по ВНОХД № 7/2018 г.

АСНС потвърждава оправдателната присъда. С решение № 4/27.02.2020 г. по КНД № 355/2020 г. присъдата на АСНС е отменена по отношение на ищцата, а делото е върнато за разглеждане от друг състав на АСНС. С протоколно определение от 19.02.2021 г., влязло в сила на 08.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС наказателното производство срещу А. Ш. е прекратено, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК.

Установява се, че по прокурорска преписка № 14076/2007г. по описа на СГП на 02.02.2009 г. А. Ю. Ш. е задържана за 72 часа, като са й повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3 НК и по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 3 от НК. На 31.07.2007 г. е внесен обвинителен акт в СГС, като образуваното НОХД № 3222/2009 г. по описа на СГС е прекратено с определение от 17.08.2009 г. и делото върнато на Прокуратурата. Образувано в последствие е НОХД № 3693/2009 г. на СГС, НО, 29 с-в, по което е постановена присъда от 29.03.2010 г., с която ищцата А. Ш. е призната за виновна за престъпления по чл. 253 НК, и е наложено общо наказание от 6 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. По образуваното ВНОХД № 252/2011 г. па СГС, НО, 7 с-в, е постановена оправдателна присъда № 23 от 21.09.2012 г., а на 21.11.2012 г. е оттеглен протестът на Апелативната прокуратура. След искане за възобновяване от 07.01.2013 г. на главния прокурор, е образувано НД № 903/2013 г., като с решение № 568/12.03.2014 г. е отменена оправдателната присъда и делото е върнато на САС за ново разглеждане. По образуваното ВНОХД № 3693/2009г на САС е постановена оправдателна присъда от 09.11.2015г, оставена в сила с решение от 7.11.2016г по НД № 685/2015г на ВКС, 2НО.