Определение № 269 от 26.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 26.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба с вх.

№ 5281/21.02.2025 г. по вх. рег. на Окръжен съд – Варна, депозирана от П. И.

П., чрез процесуалния му представител адвокат Ф. Д., против протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2025г. по гр. д. № 964/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството в частта по предявените от П. П. срещу А. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл.

17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.09.2019 г., за който е съставен НА № 50, том IV, рег. № 13136, дело № 519 от 2019 г., по силата на който И. П. е продал на А. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район “Аспарухово”, с.о. ”Прибой” и от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.3, при цена от 26 453, 47 лв., като привиден по отношение вида на договора, и за обявяване за действителна на прикритата сделка – дарение, само в частта по отношение на 1/6 ид.ч. от прехвърлените имоти, като недопустими, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК, както и в частта, с която е прекратено производството в частта по предявения от П. П. срещу А. П. отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че договорът по НА № 50, том IV, рег. № 13136, дело № 519 от 2019 г. не е произвел вещнопрехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от ПИ и сградата, като недопустим, на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и

1 незаконосъобразно по подробно изложени мотиви за наличието на правен интерес от предявените искове. Твърди се, че не е съобразена и тълкувателната практика. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за постановяване на решение по същество на спора.

В срока за отговор по чл.276 ГПК насрещната страна А. И. П. оспорва жалбата, като излага, че определението е законосъобразно, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявените искове. Моли определението да бъде потвърдено.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е основателна, поради следното:

Производството по гр. д. № 964/2024 г. на Окръжен съд – Варна е било образувано по изпратена по подсъдност от РС-Варна искова молба на П. И. П. срещу А. И. П., в която е изложено, че ответницата е негова сестра.

Родителите им Ц. и И. П.и са придобили по време на брака си правото на ползване върху земеделска земя в м-ст „Ракитника“, върху която са построили двуетажна постройка. Сочи, че правото на ползване е трансформирано чрез изкупуване в право на собственост , за което родителите им са се снабдили с НА през 1994г. Бракът на родителите е прекратен с развод на 19.06.2007г., като имотът е останал в обикновена съсобственост при равни дялове. Майка им е починала на 12.02.2018г., като след смъртта й нейната ½ ид.ч. от имотите е наследена при равни квоти от ищеца и ответницата. На 10.09.2019г. баща им И. П. е сключил с ответницата договор за продажба на 4/6 ид.ч. от процесните имоти на цена от 26 453,47 лв. Твърди се, че договорът е нищожен поради неговата относителна симулативност, като прикриващ дарение. Моли се да бъде прогласен за такъв. След като бъде обявена за действителна сделката дарение, ищецът излага, че съдът, като съобрази, че с нея се накърнява запазената му част, от наследството на баща му, да възстанови 1/3 ид.ч. от подарения имот. Освен това излага, че тъй като баща му е разполагал с ½ ид.ч. от имота, колкото са останали при прекратяване на брака с Ц. П., то и същият не би могъл да прехвърли 4/6 от същия. Затова и моли съдът да приеме за установено, че сделката няма вещно-прехвърлително действие за правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота, тъй като надхвърля обема на притежаваното от прехвърлителя право.

С Определение от 22.05.2024г. първоинстанционният съд оставил без движение производството по последния предявен иск, като е дал указания на ищеца да посочи дали исковата молба обективира и иск за собственост, в който случай да прецизира петитума, или се излагат твърдения, че атакуваната сделка не е произвела вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от имота, тъй като праводателят е бил собственик само на 3/6 ид.ч. С уточнителна молба 2 от 31.05.2024г. ищецът посочил, че петитумът на иска е да се приеме за установено, че договорът не е произвел вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от имотите, която не е била собственост на праводателя. Съдът е постановил вписване на исковата молба и насрочил делото в открито съдебно заседание.

С атакуваното определение в открито съдебно заседание след туряне край на събирането на доказателства, съдът прекратил производството по установителния иск, както и по иска за прогласяване нищожността на договора за разликата над 3/6 до 4/6 ид.ч. В мотивите си съдът приел, че доколкото ищецът твърди, че договорът за покупко-продажба да не е произвел действие относно 1/6 ид. ч. от прехвърлените имоти, понеже прехвърлителят – продавач не е бил собственик, за ищеца не е налице правен интерес от предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД за разкрИ.е относителната симулация на договора в тази му част и прогласяване на прикритата сделка, чрез които искове страната цели да препятства настъпването на същите правни последици на оспорената транслативна сделка. Затова и намира, че производството следва да бъде прекратено в тази му част на основание чл. 130 ГПК. На същото основание счел, че производството следва да бъде прекратено и в частта по предявения иск за установяване в отношенията между страните, че договорът по НА от 10.09.2019 г. не е произвел вещно-прехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от прехвърлените имоти. Посочил, че предявеният иск, с петитума, уточнен в депозираната уточнителна молба от 31.05.2024 г. и поддържан впоследствие, е за установяване на факт с правно значение, който иск е допустим по аргумент от чл. 124, ал. 4 ГПК само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.

Определението е незаконосъобразно.

На първо място, за ищеца е налице правен интерес да установи недействителността на атакуваната сделка –продажба, изцяло. Това е така, тъй като фактът, че ищецът твърди, че непораждане на вещни последици за 1/6 от сделката, не прави същата недействителна. Т.е. налице е интерес за установяване нищожността на сделката „продажба“ и установяване, че видът на сделката е „дарение“ с оглед предявения иск за възстановяване запазената част на ищеца чрез намаляване изцяло от извършеното дарение. Дали прикритата сделка досежно 1/6 ид.ч. би могла да бъде приета за действителна /предвид нищожността на дарението от несобственик/, е въпрос по същество на спора, който ще бъде преценен при формиране на наследствената маса по чл.30 ЗН. Освен това, следва да се съобрази, че отхвърлянето на иска за отричане правото на собственост на ответника върху 1/6 ид.ч. от имотите, прехвърлени по атакуваната сделка, обуславя извод за наличие на правен интерес от прогласяване недействителността на сделката и за тази 1/6 ид.ч., тъй като в противен случай за тази част сделката би могла да бъде приета за действителна, респективно да не бъде включена при формиране на наследствената маса. И не на последно място следва да се съобрази, че при 3 констатация, че са налице отрицателни предпоставки за разглеждане на предявените искове, съдът има задължението по чл.129 ГПК да даде указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности, в случая да посочи правен интерес от атакуване на сделката в цялост, да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитум, както и видът на съединяване на исковете. Горното не е сторено, тъй като исковете по чл.26 ал.2 вр. чл.17 ЗЗД не са оставяни без движение, като нередовността по същите е констатирана от съда едва в последното по делото съдебно заседание, като не е дадена възможност на ищеца да изрази становище и уточни молбата си.

По всички изложени съображения съставът приема, че определението в частта, с която е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Същите изводи съдът прави и по отношение на определението в останалата му част. Макар и да не е формулирал коректен петитум, от наведените от ищеца твърдения може да бъде направен извод, че се отрича правото на собственост на ответницата върху 1/6 ид.ч. от имотите, придобити на основание атакуваната сделка, поради липса на правото на собственост на праводателя й върху цитираната идеална част. Независимо че е възразила, че не е точно това петитума, който е формулирала, ответницата не е възразила изрично срещу доклада на исковата молба, направен въпреки и след изразеното от нея становище в о.с.з. на 22.11.2024г. Искът е докладван от съда като такъв отрицателен установителен, че ответницата не е собственик на 1/6 ид.ч. от имотите. С доклада е разпределена и доказателствената тежест, като е указано, че ищецът дължи установяване на интерес от предявяване на установителния иск за собственост, а ответницата следва да докаже, че праводателят е бил собственик на 1/6 ид. ч., която й е прехвърлил чрез атакуваната сделка. Въпросът за допустимостта на иска не е повдигана от съда, както и не са давани допълнителни указания за установяване на правен интерес или формулиране на петитум. Затова и постановявайки едва в последното съдебно заседание, че искът е е недопустим, тъй като е за установяване на факт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение. Същият не е дал указания на ищеца, че тъй като с така формулирания петитум недопустимо се цели установяване на факт, то следва да бъде формулирано допустимо искане към съда. По този начин е допуснал процесуално нарушение по чл.129 ГПК, като без да осигури процесуалната възможност на ищеца да отстрани констатираната нередовност, е прекратил производството. Определението на ОС-Варна е незаконосъобразно и в тази част.

Предвид изложените съображения съставът намира, че атакуваното протоколно определение от 14.02.2025г., с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и по иска с правно основание чл.26 ал.2 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за разликата над 3/6 ид.ч. до 4/6 ид.ч. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато 4 на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора.

В частната жалба въззивникът П. е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Съставът при АС-Варна намира, че такива не следва да бъдат присъждани, доколкото настоящото производство няма самостоятелен характер. По разноските в частното производство първоинстанционният съд следва да се произнесе с решението си по същество на спора и съобразно изхода на същия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2025г. по гр. д. № 964/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството в частта по предявените от П. П. срещу А. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.

5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 10.09.2019 г., за който е съставен НА № 50, том IV, рег. № 13136, дело № 519 от 2019 г., по силата на който И. П. е продал на А. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18 - 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район “Аспарухово”, с.о. ”Прибой” и от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.3, при цена от 26 453, 47 лв., като привиден по отношение вида на договора, и за обявяване за действителна на прикритата сделка – дарение, само в частта по отношение на 1/6 ид.ч. от прехвърлените имоти, като недопустими, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК, както и в частта, с която е прекратено производството в частта по предявения от П. П. срещу А. П. отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че договорът по НА № 50, том IV, рег. № 13136, дело № 519 от 2019 г. не е произвел вещнопрехвърлително действие за 1/6 ид.ч. от ПИ и сградата, като недопустим, на основание чл. 130 ГПК.