Решение № 602 от 11.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Стара Загора, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100178 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „Кредит Инс“ АД, гр.София твърди в исковата си молба, че бил търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ). Основната дейност на ищеца била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Ответницата кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от нея данни, служител на ищеца се свързал с нея на посочения телефон, като ответницата потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 800.00лв./ 409.03 евро. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата бил изпратен на посочената от нея електронна поща електронен формат договора за кредит от разстояние. Ответницата 1 потвърдила, с избиране на изпратения й от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № .../12.05.2025г. и желаната сума й била преведена чрез системата Е-pay и получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се считало за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В данните, посочени в заявката на ответницата, фигурирала информация, която била логически свързана само и единствено с П. Д. К., която лично предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считал всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил настоящият случай. Когато посочените предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписания писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Въвеждането на лични данни от страна на ответницата в системата на ищеца, съгласяването й с условията на същия, потвърждаване на издадения й договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения договор ищцовото дружество поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението бил платим ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:

12.06.2025 г., 12.07.2025 г., 12.08.2025 г., 12.09.2025 г., 12.10.2025 г., 12.11.2025 г., 12.12.2025 г., 12.01.2026 г., 12.02.2026 г., 12.03.2026 г., 12.04.2026 г., 12.05.2026 г. Към 30.10.2025 г. кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 12.06.2025 г., 12.07.2025 г., 12.08.2025 г., 12.09.2025 г., 12.10.2025 г.

2

Служители на дружеството няколкократно осъществили връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителните имейли на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответницата не осъществила никакво плащане или индикация, че желаела да направи такова на дължимата към дружеството сума. Процесните суми се претендирали на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски. Бил изпратен имейл - електронно съобщение до ответницата на посочения от нея в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнели до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на договора. Ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 31.10.2025 г. подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. РС Казанлък образувал ч.гр. дело 2363/2025 г. и по същото дело издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от страна на ответницата в законоустановения срок.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била в размер на: 409.03 евро главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №.../12.05.2025 г. Към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 777.80 евро, както и разноски за образуване на исковото производство в размер на 810.86 евро и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата П. Д. К., че дължи на „Кредит Инс” АД: сумата от 409.03 евро главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№ .../12.05.2025 г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответницата П. Д. К. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

3

Видно от съдържащото се в ЕИСС електронно досие на ч. гр. д. № 2363/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1254/03.11.2025 г. за сумите: 800,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 288,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2025 г. до 31.10.2025 г., 14,90 лева, представляваща законна лихва за периода от 13.06.2025 г. до 31.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 1 500,00 лева, държавна такса в размер на: 21,25 лева. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба, като предмет на същото е единствено главницата по заповедта за изпълнение.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит „Екстра“ № .../12.05.2025 г., ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит под формата на заем за сумата от 800 лева, със срок на погасяване 12 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите 49,7 %. По делото е представена и Разписка за извършено плащане №2000000477335767/12.05.2025 г., видно от която на същата дата ищецът е наредил в полза на ответницата сумата в размер на 800,00 лева с основание „паричен превод към Easy Pay, Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3013559/12.05.2025 г.

Ответницата не е представила доказателства, от които да се установява, че е изпълнила задълженията си по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № .../12.05.2025 г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответницата не отговаря, поради което съдът приема, че последната вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочената в исковата молба сума.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 564,19 евро, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с установената част от вземането, предмет на заповедта за изпълнение, и 810,86 евро представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78а, ал.2 ГПК, във връзка с Приложение № 2 към чл. 60, ал. 2 от Наредба № 12/28.07 2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация следва да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на РС – Стара Загора сумата 30,68 евро, представляваща разноски за провеждане на един час информационна среща.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ..., ул. ... съществуването на вземането на „КРЕДИТ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъвски рид“ №3, ет.1, офис 2, ЕИК 205997727, представлявано от М.Г.А., за сумата 409,03 евро /четиристотин и девет евро и три цента/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № .../12.05.2025 г. ведно със законната лихва от 31.10.2025 г. до окончателно изплащане на главницата, присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1254/03.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 2363/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък.