Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 938 от 24.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 540/2018
Вид
Определение № 938
Подписан
24.07.2019
Състав
РАДОСТИНА КОСТОВА КАЛИМАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал.1, б. "а" · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 346 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер

938

Година, 2019 Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………….............

На двадесет и четвърти юли .….…….........…… Година две хиляди и деветнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: …………………………………..

Съдебни заседатели:

………………………..………..

Секретар

……………………………………………………………………………..……….........

Прокурор

……………………………………………………………………….…………….......... като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова

…………………………........ търговско дело № ……… 540 ....…. по описа за …….…. 2018 ………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на М.К.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му, със съдебен адрес ***, офис № 21 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищеца сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му Любен К.К., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 15.02.2015 година до окончателното и изплащане. Иска се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 15.02.2015 година настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на главен път I-4 София - Варна, преди разклона за с.

Черенча, при което починал брата на ищеца Любен К.К.. В тази насока ищецът пояснява, че Спас Стефанов Христов при управлението на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СА 8765 РК, навлязъл в насрещната лента за движение, при което блъснал челно идващия насреща лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № А 8750 МВ, управляван от пострадалото лице Любен К.К.. В резултат на удара, водачът на лекия автомобил с марка „Рено Меган Сценик“ получил множество травматични увреждания, вследствие на които настъпила смъртта му. По-специално същият получил следните увреждания, а именно: плитка порезна рана в областта на левия долночелюстен ъгъл; порезна рана в лявата странична част на шията - хирургически обработена; петнисто ивицовидно кожно охлузване по лявата предно странична част на гръдния кош; дълбоко ивицовидно кожно охлузване по лявата задна странична част на гръдния кош; петнисто кожно охлузване по лявата задна странична част на гръдния кош; счупване на бодилковите израстъци на три гръдни прешлена; счупване на шест леви ребра по три анатомични линии; контузия на левия бял дроб; левостлранен хемо и пневмоторакс; подкожен емфизем в ляво; оперативна рана от торакоцентеза вляво; травматична лацерация /напукване/ на капсулата на далака; хемаскокс - кръв /малко количество/ в свободната коремна кухина; две кръвонасядания на опорака на тънкото черво в лявата коремна половина; открито травматично размачкване на левия горен крайник; травматична ампутация на левия горен крайник в областта на горната трета на мишницата; обширно горно охлузване по горната и задно-външната страна на лявото рамо; едно кожно охлузване на предно - външната страна на левия глезен; петнисто кръвонасядане на левия палец.

Във връзка с горното било образувано досъдебно производство, а впоследствие и съдебно производство по нохд № 182/2015 година по описа на Търговищкия окръжен съд, което приключило с влязла в сила присъда, с която Спас Стефанов Христов бил признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Любен К.К..

Твърди се от ищеца, че внезапната загуба на неговия брат му причинила тежки емоционални страдания, които продължавал да търпи и щял да търпи и за в бъдеще. Между двамата съществувала особено близка емоционална привързаност и подкрепа, взаимна обич и доверие.

Предвид малката възрастова разлика, братята израснали заедно, поради което ищецът претърпял сериозни психични болки и страдания вследствие загубата на Любен К..

Те били утежнени от факта, че ищецът посетил брат си в болницата и го видял тежко пострадал и в безпомощно състояние, както и от това, че бил свидетел на скръбта на своите родители. Посоченото събитие довело до обрат в целия начин на живот на ищеца. Той започнал да страда от безсъние, нямал желание да се занимава с обичайните си дейности, не искал да се вижда с приятели, влошили се и отношенията му с неговите близки и колеги, затворил се в себе си.

Към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие по отношение на товарния автомобил „Скания“ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22114001798330/07.07.2014 година, сключена със ответната застрахователна компания. Ищецът предявил претенцията си пред застрахователя, в резултат на което била образувана преписка по щета вх. № 10972/03.08.2018 година, но до настоящия момент все още не бил получил никакъв отговор въпреки изминалите повече от два месеца.

Всичко това обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

Направено е на първо място възражение за липса на правен интерес у ответника за иницииране на настоящото производство, тъй като не бил изтекъл законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което исковата молба се явявала недопустима. В случая било възможно извънсъдебно уреждане на отношенията по повод на заявената претенция, по пътя на доброволното уреждане на спора. Изтъкват се аргументи, че ищецът едва ли щял да постигне целената обезвреда на търпените вреди със завеждането на настоящия иск, без да бил поискал преди това от застрахователя изплащане на парична сума.

Оспорени са от ответната страна всички твърдения на ищеца, че бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както тяхната продължителност и интензитет.

Направо е оспорване и на претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен, предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно указани от Върховен съд.

На следващо място се оспорва и началния момент на претенцията за изтекли лихви, като се сочи, че сроковете затова били уредени в чл. 409 от КЗ. В тази връзка се прави евентуално възражение за изтекла по отношение на тази претенция погасителна давност за периода 15.02.2015 година -11.10.2015 година.

В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова молба, ищецът е подал такава, като е заявил, че поддържа предявените искови претенции и оспорва твърденията, изложени от ответника в отговора му на исковата молба.

Заявява се, че за него бил налице правен интерес от водене на исковото производство, тъй като срокът по чл. 405, ал. 1 от КЗ, в който застрахователят следвало да се произнесе бил 15 работни дни от предоставянето на поисканите от него документи, който срок бил изтекъл. Претенцията срещу застрахователя била предявена на 03.08.2018 година, а исковата молба - на 12.10.2018 година. Наред с това ищецът счита, че изчакването на посочения срок не било процесуална предпоставка за образуване на исково производство. Като аргумент за наличието при него на правен интерес от предявяване на иска се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година по по тълк.д. № 1/2016 година на ОСНГТК.

Изтъкват се и аргументи за неоснователност на направеното от ответника възражение за размера на претендираната лихва, началния момент, от който се дължи и погасяването й по давност за определен период. В тази връзка се заявява, че лихвите за забава в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ били два вида - лихва за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане и лихва за забава на застрахователя, дължима, ако не е определил и изплатил обезщетение в срока по чл. 409 от КЗ. Тези два вида лихви съществували независимо една от друга и можели да се кумулират. Тъй като произхода на вредата бил деликт, не били налице основанията за прилагане на късата тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност било неоснователно.

На следващо място се заявява, че размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди било напълно съобразено с вида, характера и интензитета на търпените от него болки и страдания, както и със съдебната практика относно репатрирането им, поради което направеното от ответника оспорване било неоснователно. В тази връзка се позовава на чл. 9, ал.1, б. „а“ от Директива № 2009/103/ЕО, § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КЗ /отм./ и чл. 346 от КЗ. Счита за недопустимо размерът на обезщетението, чийто предел бил застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничен от вътрешното законодателство, тъй като посочената Директива следвало да намери непосредствено приложение и да дерогира прилагането на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ. Наред с изложеното се заявява, че въведеното ограничение с посочения параграф било неотносимо към настоящия случай, тъй като той бил обнародван в ДВ, бр. 101/07.12.2018 година и нямал обратно действие.

В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се поддържат вече направените от него възражения. Допълнени са аргументите за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, като е направен анализ на разпоредбите на § 96, ал. 3 и § 77 от КЗ, както и на чл. 493, ал. 4 от същия кодекс. Сочи, че налице бил определен от законодателя лимит на обезщетението за претърпени неимуществени реди от лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, който лимит към настоящия момент се определял в размер на до 5000 лева. Предвид изложеното счита, че цената на иска можела да бъде до 5000 лева, като в тази връзка е направил искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо за разликата над 5000 лева, както и делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Бургас.

При проверката на възраженията на ответника за недопустимост на иска, съдът констатира следното:

Направеното от ответника възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у ищеца, съдът намира за неоснователно. Ищецът твърди, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия си брат и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, поради което съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК попада в кръга от лица, имащи материалноправна легитимация да предявят иск за обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт. Неоснователно е и твърдението на ответника за недопустимост на иска поради заявяване на настоящата искова претенция преди изтичане на срока за произнасяне от застрахователя по предявената пред него претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Тази неоснователност произтича от обстоятелството, че ответникът се позовава на неприложима в случая разпоредба - такава от нормативен акт, който няма приложение по отношение на спорното правоотношение, при съобразяване на фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и в частност датата на настъпилото пътно-транспортно произшествие и произтеклото от него непозволено увреждане. С оглед на това искът се явява допустим.

Направеното от ответника искане за прекратяване на производството по делото за сумата над 5000 лева и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд-Бургас съдът намира за неоснователно. Ищецът е този, който определя предмета на делото и търсената от него защита. Наличието на нормативно определен лимит на обезщетение не прави иска недопустим, а евентуално неоснователен, т. е. касае се за въпрос по съществото на спора, поради което и липсват каквито и да предпоставки за предприемане на исканото от ответника процесуално действие за прекратяване на производството по делото за главницата над 5000 лева. С оглед размера на заявената към момента от ищеца претенция, искът е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция и не са налице основанията за изпращане на делото по компетентност на районен съд.