Решение № 93 от 28.05.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. М., общ. М., обл. Враца, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20231450101262 по описа за 2023 година

Ф. Т. И. ЕГН ********** от с.Д.К. общ.М. чрез адв.Д. Т. АК Хасково е предявил искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, против „К.“ ЕАД ЕИК ....,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от ---------- и „ А.Т.“ ЕООД ЕИК ....,със седалище и адрес на управление гр.С. представлявано от 0000 за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № 111111 12.04.2021 г. както и договор за поръчителство от 12.04.2021 сключен с „А.Т.“ ЕООД .Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 12.04.2021 г. ищецът сключил с „К.“ ЕАД договор за кредит за сума от 3960.92 лв., която била усвоена изцяло. На същия ден сключил с „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство с възнаграждение от 4 847.76 лв. ГЛП е 39.71 %., а ГПР 47.80 %. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Приложения лихвен процент е различен от посочения в договора. разхода за възнаграждение на поръчителя не е включен в ГПР и същия не съответства на отразения такъв. Това е довело до заблуждаване на потребителя за действителната стойност на разходите по заема. Съдържа се клауза за предоставяне на поръчителство. Изискването за заплащане на възнаграждение на поръчителя навежда недействителност на договора за поръчителство.

В предоставения срок за отговор ответника „К.“ ЕАД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора и усвояване на заемната сума.. Отрича твърденията за нищожност.

Претендират се разноски.Предявен е насрещен иск за сумата 3 860.92 лв.,представляваща остатъка от чистата стойност на кредита.Претендират се и разноски.

В предоставения срок за отговор ответника „А.Т.“ ЕООД оспорва исковете.

1

Потвърждава сключването на договора за кредит както и договор за предоставяне на поръчителство.Оспорва,че договорът за предоставяне на поръчителство е бил задължителен, за да се сключи договора за кредит.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника по насрещния иск,чрез адв.Т. оспорва същия по размер..Твърди се,че ответника е извършвал плащания по договора.Претендират се и разноски.

Исковете са с правно основание чл.124 ГПК във вр.чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.22 ЗПК.чл.23 ЗПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства потделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното.

Безспорно е установено,че на 12.04.2021 год. между "К." ЕАД и Ф. Т. И. е бил сключен договор за потребителски кредит по силата на който, "К." ЕАД предоставило на ищецакредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 3 960.92 лв. за срок от 24 месеца. Установява се също така, че между Ф. Т. И. и "А.Т." ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който, поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ищеца Т., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 4 847.76 лв., платимо на 24 месечни вноски- по 201.99 лв. на месец, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на съдържащи се в него клаузи е допустим. Всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск. С установителния иск, се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка”.

Предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от ищеца.

Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ето защо съдът счита за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска.

Доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правни сделки, 2 приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител. Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство съдът приема, че следва да разгледа исковете на заявеното главно основание – нищожност поради нарушение на императивни материалноправни норми на закона – чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.

Сключеният между ищеца Ф. И. и „ К.“ ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за възлагане на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 3 на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.80 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя ищеца И. с "А.Т." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на 4 клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "К." ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.