Решение № 11766 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11766 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110147668 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е П П“ АД срещу С. И. И., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 633,64 лв., представляваща 1/2 част от цена за незаплатена електрическа енергия за обект, находящ се в с. Л*****, за която са издадени фактури в периода 23.12.2022 г. – 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 61,45 лв., представляваща сбор от мораторна лихва в размер на 29,82 лв. по фактура № 0331058886/23.12.2022 г., сумата от 27,43 лв. по фактура № 0332226118/24.01.2023 г. и сумата от 4,20 лв. по фактура № 0333386641/23.02.2023 г., начислена от датата на падежа на всяка фактура до 23.11.2023 г. – суми, за които по ч.гр.д. № 351/2024 г. по описа на РС – гр. Велико Търново, 16 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответницата С. И. И. е наследник по закон на И Л И, починал на 02.04.2023 г., който е бил клиент на ищцовото дружество по силата на договор, сключен при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е П П“ АД за имот, находящ се в с. Л*****, абонатен номер ***.

Поддържа, че съгласно чл. 26 от Общите условия потребителят следва да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срока, определен във фактурата, а при неизпълнение на задължението в срок, съгласно чл. 38 от същите дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения от съда особен представител е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на пасивна материалноправна легитимация. Оспорва качеството „клиент“ на електрическа енергия на И Л И, количеството на реално доставената електрическа енергия и нейната стойност, както и годността на средството за търговско измерване. Оспорва акцесорния иск и поддържа, че тъй като се касае за 1 наследствени задължения ищецът е бил длъжен да покани ищцата да плати. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими, като съображенията за това са следните:

На 31.01.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 351/2024 г. по описа на РС – гр. Велико Търново, 16 с-в в полза на „Е П П“ АД срещу всеки от длъжниците Л И И и С. И. И. при условията на разделна отговорност, като наследници на И Л И за следните вземания: 633,64 лв., представляваща 1/2 част от цена за незаплатена електрическа енергия за обект, находящ се в с. Л*****, за която са издадени фактури в периода 23.12.2022 г. – 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 61,45 лв., представляваща сбор от мораторна лихва в размер на 29,82 лв. по фактура № 0331058886/23.12.2022 г., сумата от 27,43 лв. по фактура № 0332226118/24.01.2023 г. и сумата от 4,20 лв. по фактура № 0333386641/23.02.2023 г., начислена от датата на падежа на всяка фактура до 23.11.2023 г.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника Л И и същата по отношение на него е влязла в сила, а на С. И. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Исковата молба за установяване на вземанията по издадената срещу С. И. заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 98а ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. 98а ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже съществуването на облигационни отношения между него и наследодателя на ответницата с предмет доставка на електрическа енергия за имот, находящ се в с.

Л*****, абонатен номер ***, в това число качеството си на краен снабдител спрямо наследодателя на ответницата при публично известни Общи условия; обема на реално доставената в процесния имот електрическа енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; изпълнението на задължението за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа за твърдения период; цената на тази услуга; че ответницата е приела наследството, оставено от нейния наследодател.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Относно наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия съдът намира следното.

Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е установена в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Съгласно § 1, б. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл. 4, ал. 1 от приложимите от ищцовото дружество в 2 отношенията с потребителите на ел. енергия общи условия е предвидено, че потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва ел. енергия за домакинството си. От анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че потребител (клиент) на ел. енергия е собственикът или вещният ползвател на имота. Именно той се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставяне на ел. енергия и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.

Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. (така Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о.).

От ангажираните по делото писмени доказателства – заявление от 13.09.2022 г. за продажба на електрическа енергия от „Е П П“ АД при Общи условия, сключено с И Л И, както и заявление от 13.09.2022 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Е С АД при Общи условия, сключено с И Л И, касаещи обект – къща, находяща се в с. Л***** с кл. № 1500154563 и Абонатен номер № 0572204078, се установява, че е налице правоотношение между И И и ищеца досежно процесния имот на основание сключения договор за продажба на електрическа енергия.

Ищецът претендира процесните суми от ответницата в качеството й на наследница на И Л И. По делото е представено удостоверение за наследници от 20.04.2023 г., от което е видно, че след смъртта си на 02.04.2023 г. И И е оставил за свои законни наследници син – Л И И и дъщери – С. И. И. и Р И. И., като на основание чл. 5 ЗН всяко дете има по 1/3 част от наследството на своя баща, включително отговаря и за неговите задължения.

По делото е приета и справка от 29.01.2026 г. за вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена от СРС, от която се установява, че под № 1867/25.09.2023 г. в същата е вписан отказ от наследството, оставено от И Л И, починал на 02.04.2023 г., от страна на наследника С. И. И..

Правната последица от вписания от С. И. отказ от наследството на своя баща И И се изразява в отпадане качеството й на наследник на И Л И. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145/23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010 г. на ВКС, I т.о.). Ответницата И. не е придобила на това основание идеални части от правото на собственост върху процесния имот.

Наред с това, доколкото в случая искът не е предявен срещу ответницата И. в лично качество, а в качеството й на наследник на И Л И за задължение за потребена електрическа енергия за период преди смъртта на наследодателя. Поради което същата не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Ищецът, чиято е 3 тежестта, следва да проведе пълно и категорично доказване на този факт – приемането на наследството от страна на ответницата, предвид изричното оспорване от страна на последната, а при липса на такова доказване, съдът е длъжен да го приеме за недоказан.

С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване ответницата С. И. И. да е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск с оглед вписания отказ от наследството от покойния й баща И И, поради което предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и искът за мораторната лихва, отчитайки акцесорният му характер.

Предвид изхода на спора, право на разноски има ответницата на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, но доколкото в настоящото производство е била представлявана от особен представител, същата не е сторила разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е П П“ АД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление: гр. В*****, срещу С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.

98а ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:, 633,64 лв., представляваща 1/2 част от цена за незаплатена електрическа енергия за обект, находящ се в с. Л*****, за която са издадени фактури в периода 23.12.2022 г. – 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 61,45 лв., представляваща сбор от мораторна лихва в размер на 29,82 лв. по фактура № 0331058886/23.12.2022 г., сумата от 27,43 лв. по фактура № 0332226118/24.01.2023 г. и сумата от 4,20 лв. по фактура № 0333386641/23.02.2023 г., начислена от датата на падежа на всяка фактура до 23.11.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 351/2024 г. по описа на РС – гр. Велико Търново, 16 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.