Решение № 20 от 16.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500481 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от С. и П. Р., срещу Решение № 36 от 03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 257/2022 г. по описа на РС – Етрополе, с което е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл.

227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с Нотариален акт № .., том ., рег. № ..., дело № .. от ........... г. на нотариус Марина Джежева, рег. № 713 от НК, с което са дарили на Н. Н. Н. и И. Ц. И. следния недвижим имот:

275/1075 ид.ч. от ПИ с пл. № ..., разположен между квартал .. и квартал .. по подробния устройствен план на село Б., община Е.. Със същото решение е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иска с правно основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД за осъждане на ответниците за заплатят сумата от 3 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с която сума последните са се обогатили вследствие продажба на процесния имот.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че в случая ищците не са уведомили надлежно ответниците за нуждата им от издръжка. В тази връзка жалбоподателите считат, че дори да не се приеме по-ранна дата, то следва да се има предвид изричното изявление в 1 исковата молба, с което са отправили покана до ответниците за заплащане на парична издръжка. Поддържа се, че е по отношение на жалбоподателите е налице трайна нужда от издръжка, предвид финансовото и здравословното им съС.ие, както и предвид напредналата им възраст. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт по съществото на спора, с който предявените главен и евентуален иск да бъдат уважени.

В законоустановения срок въззиваемите не са подали отговори на въззивната жалба.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД.

Във въззивното производство безспорно е обстоятелството, че между П. и С. Р. от една страна и Н. Н. Н. и И. Ц. И. от друга страна, е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариал акт № .., том ., рег. № ..., дело № .. от .......... г. на нотариус Марина Джежева, рег. № 713 от НК, с който П. и С.

Разсуканси са дарили на Н. Н. и И. И. следния свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно 275/1075 ид.ч. от ПИ с пл. № ..., разположен между квартал .. и квартал .. по подробния устройствен план на село Б., община Е..

Не е спорно и обстоятелството, че собственик на останалите 800/1075 ид.ч. от процесния имот е А. М. Н., която е придобила собствеността върху тях от ищците в производството чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариал акт № .., том ., рег. № ...., дело №.. от ........... г. на нотариус Марина Джежева, рег. № 713 от НК.

От представения към исковата молба Нотариален акт № .., том ., рег. № ..., дело № .. от .......... г. на нотариус Марина Джежева, рег. № 713 от НК се установява, че ответниците в производството са продали дарените им 275/1075 ид.ч. от процесния имот на А. М. Н. за сумата от 3 000,00 лева.

Видно от представените справки от Национален осигурителен институт (НОИ) за периода след 01.07.2022 г. П. Р. е получавал пенсия в месечн размер от 580,14 лева, а от същата дата размерът на месечната пенсия на С. Р. е определен на 467,00 лева.

Съгласно представената справка от Националния статистически институт (НСИ) общият потребителски разход по групи разходи средно на лице за третото тримесечие на 2022 г. е в размер на 1 996,30 лева (при зададени критерии – храна и безалкохолни напитки; Алкохолни напитки и 2 тютюневи изделия; Облекло и обувки; Жилища, вода, електроенергия и горива; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома; Здравеопазване;

Транспорт; Съобщения; Главно свободно време, културен отдих и образование; Разнообразни стоки и услуги; Данъци). След служебна проверка на сайта на НСИ - https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=498 , настоящият състав установи, че този размер за четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1 971,40 лева, за първото тримесечие на 2023 г. – 1 887,00 лева, а за второто тримесечие на 2023 г. е 2 076,90 лева (при зададени същите критерии).

По делото като писмени доказателства са приети постановления от 25.06.2021 г. и от 11.08.2022 г., с които прокурор от РП - Етрополе отказва да образува наказателно производство. Видно от мотивната част и на двете постановления по двете образувани преписки са снети обяснения от ответниците в настоящото производство, според които те са били наясно с назрелия между ищците и А. Н. конфликт по повод процесния имот, съгласили са се да помагат при нужда, а в последствие семейство Р. са поискали от тях да развалят сделката за дарение.

Представените от ищците медицински документи не следва да бъдат обсъдени поотделно, тъй като въз основа на тях и на проведен личен преглед на лицата е изготвено експертно заключение във въззивното производство.

Останалите писмени доказателства, като неотносими към настоящия спор, въззивният състав не обсъжда.

От показанията на изслушания в първоинстанционното производство свидетел, не се установяват обстоятелства релевантни към настоящия казус.

Във връзка с установяване на здравословното съС.ие на ищците, както бе посочено по-горе, въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице и изложеното от него при изслушването му в съдебно заседание и двамата ищци страдат от множество заболявания с различна давност, част от които са се обострили в последните години, като предвид това и с оглед възрастта им, и двамата са с тежка форма на инвалидизация и се нуждаят от чужда помощ за справяне с ежедневните битови действия. По отношение на С. Р. вещото лице посочва, че страда от артериална хипертония, с голяма давност, но с кризистно повишаване при стресови ситуации през последните години; захарен диабет с неврологични усложнения, датиращо от последните години; мозъчно съдова болест с остатъчен дискоординационен синдром, регистриран през м.януари 2022 г.; панически атаки със затруднено дишане, световъртеж и нестабилност в походката, вследствие кризисно повишаване на кръвното налягане, като посочените заболявания са с траен и необратим характер. С оглед препоръчаната й медикаментозна терапия вещото лице е посочило, че за основните заболявания на ищцата са необходими лекарства на стойност около 135,00 лева ежемесечно и около 30,00 лева за медикаменти, които не се приемат непрекъснато, а само при обострен болков синдром. По отношение на другия ищец – П. Р. според вещото лице в последните години се отчита влошаване на общото съС.ие, изразяващо се в оперативна интервениця за Адхезивен маханичен илеус; кризистно протичане на артериална хипертония в условията на стрес; хронична исхемична болест на сърцето с хронично пердсърдно мъждене; развитие на желязодефицитна анемия; операция на 3 остра язва на дванадесетопръстника с кървене; ОВИ с Ковид 19в края на 2023 г., усложнена с двустранна пневмония, по време на която е диагностициран и с хронична бъбречна недостатъчност. Във връзка с необходимите разходи за медицински консумативи вещото лице посочва, че са приложени само две рецептурни бланки от 21.12.2023 г. и от 05.01.2024 г., съгласно които на П. Р. еднократно са изписани лекарства на обща стойност по първата рецепта в размер на 78,45 лева, а по втората – 88,38 лева. Вещото лице посочва още, че за лекарствата, които приема поС.но е необходима сума от около 30,86 лева месечно.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи.

Договорът за дарение поначало не създава никакви задължения за надарения да дава издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да му бъде признателен за стореното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно, в случай че дарителят изпадне в нужда и поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнението на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. За да бъде уважен предявеният на посоченото основание иск за отмяна на дарение следва да бъде установено кумулативното наличието на следните предпоставки: дарителят трайно да се нуждае издръжка, да е поискал издръжка от дарения, дареният да е отказал престирането й.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл. 290 ГПК, до момента, до който дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо то обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения е само морално. В този смисъл – Решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г. на ВКС; Решение № 717 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 2589/2008 г. на ВКС; Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС; Решение № 50299 от 22.11.2022 г. по гр.д. № 2804/2022 г. на ВКС. В посочените актове се приема, че дори да липсват доказателства за отправена покана за даване на издръжка преди предявяване на иска, то самата искова молба има значението на такава покана, какъвто е и настоящият случай. Действително по делото не са налице убедителни доказателства от които да се установява с категоричност, че ищците са отправили надлежно покана до двамата ответника за предоставяне на издръжка и/или помощ в периода преди подаване на исковата молба. С подаването й на 30.06.2022 г. обаче ищците са направили изрично изявление до ответниците за заплащане на обща месечна издръжка в размер на 500,00 лева. Поради това и съобразявайки посочената практика на ВКС, настоящият състав намира, че така подадената искова молба играе ролята на надлежно отправена покана до надарените за заплащане на издръжка на дарителите.

Датата на подаване исковата молба е и началният момент, от който следва да се преценява налице ли е нуждата от издръжка, както и поведението на ответниците.

Настоящият състав намира, че е налице и другата предпоставка необходима за уважаване на главния иск, а именно наличието на трайна нужда от издръжка по отношение на ищците, като в тази връзка кредитира напълно и с доверие заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза. Същото 4 е изготвено от вещо лице – специалист в областта, което е отговорило изчерпателно на поставените задачи, а експертизата е приета без да бъде оспорена от страните. Съгласно заключението и двамата ищци страдат от множество заболявания, които по своя характер са трайни. Установява се, че макар част от хроничните заболявания и при двамата да са с продължителна давност, те са се обострили в последните години (след 2020 г., към 2022 г.) и предполагат ежемесечен прием на медикаменти. Необходимата сума за лекарствата на С. Р. се равнява на 135,00 лева, а на П. Р. – 30,86 лева. За да достигне до извода, че нуждата на ищците от издръжка е трайна, освен гореизложеното, както и обстоятелството че и двамата ищци са в напреднала възраст и трудно подвижни, съдът съобрази и доходите, с които те ежемесечно разполагат. В настоящият случай единствените парични средства, с които ищците разполагат са тези от пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които получават – П. Р. в размер от 580,14 лева, считано от 01.07.2022 г., а С. Р. в размер от 467,00 лева, считано от същата дата. При съпоставка на посочените суми със средно-месечната издръжка на едно лице за периода след 30.06.2022 г., съгласно справката на НСИ, настоящият състав счита, че ищците не разполагат с достатъчно доходи, с които да покриват основаните си ежемесечни нужди. Съдът отчита, че посочената справка, макар в нея разходите да са разделени на отделни пера, не разполага с отделни данни за паричните разходи на пенсионерите, но въпреки това настоящият състав намира, че се доближава в най-голяма степен до действителното положение. С оглед конкретиката в случая следва да се посочи, че дори част от изброените в справката разходи да не бъдат взети предвид (например за алкохолни напитки, за ново облекло и обувки, за обзавеждане на дома, за културен отдих и развлечения, за разнообразни стоки и услуги) то размерът на пенсиите, получавани от ищците не са достатъчни да покрият дори само потребителския разход за храна, който за третото тримесечие на 2022 г. е определен от НСИ в размер на 675,40 лева за едно лице на месец.