Определение № 2938 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2938 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104269 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6184/01.08.2023 г., подадена от К. В. Г., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 107 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 20235000500143/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1670 от 22.12.2022 г. по гр. д.

№ 20215300102672/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от К. В. Г. срещу Й. А. В. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Й. А. В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], район „Т.”, с площ: 5833 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал 3, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***; уважил е насрещния иск по чл. 108 ЗС, като е признал за установено по отношение на К. В. Г., че Й. А. В. е собственик на същия имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон от нейните родители А. В. Ч. и С. А. Ч., и е осъдил Г. да й предаде владението му.

Въззивният съд е съобразил, че производството пред Окръжен съд - Пловдив е образувано по искова молба на К. В. Г. срещу Й. А. В., като в исковата молба се твърди, че през м. октомври 2003 г. ищецът встъпил във владение на поземлен имот с идентификатор *** (подробно описан по-горе). Към този момент имотът бил изоставен, мястото било обрасло с бурени и плевели, липсвала ограда на имота. Г. извършил редица дейности по облагородяване и запазване целостта на имота, направил и подобрения в него: оградил го с 1 ажурна ограда и поставил портал, изкоренил бурените и плевелите, засадил няколко вида овощни дръвчета и едногодишни селскостопански растения, редовно косял и поддържал същия. Тези му действия по ползване на имота и плодовете на растенията продължавали непрекъснато повече от 18 години, като същите се афиширали пред собствениците и ползвателите на съседните имоти, както и сред близкото му обкръжение и познати, с оглед на което считал, че за него са се породили предвидените в чл. 79, ал. 1 ЗС предпоставки владял е недвижимия имот в законоустановения 10-годишен срок. През м. април 2021 г. Г. решил да се сдобие с документ за собственост на основание давностно владение, ангажирал услугите на адвокат и започнал да се снабдява с необходимите за това документи. На 29.06.2021 г. получил обаждане от непознато за него лице, което от името на ответницата му наредило да прекрати владението върху процесния имот и да премахне оградата.

Впоследствие му бил представен нотариален акт от 28.06.2021 г. за констатиране правото на собственост на В. - с № 200, том I, peг. № 1986, нот. д. № 200/2021 г. При така очертаната фактическа обстановка, Г. е поискал от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***. От своя страна, Й. В. счита иска за недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за осъществявано владение, считано от 2003 г.; твърди, че оградата, която Г. сочи, че е поставил в имота, била там едва от няколко месеца преди завеждане на делото; предполага, че интересът на ищеца към процесния имот е възникнал не по-рано от 2012 2013 г., тъй като през 2013 г. К. Г. станал съдружник в „Елко мес“ ООД, което стартирало изграждането на производствена база в непосредствена близост и съседство с процесния терен. В. предявява насрещен иск по чл. 108 ЗС, претендирайки, че е собственик на процесния недвижим имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон от нейните родители А. и С. Ч.. Излага, че по силата на влязло в сила решение № 643/08.07.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив на наследниците на А. и С. Ч. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 5840 кв.м, находящ се в строителните граници на [населено място] - „Т.”, местност „Л.“, имот № * от КП от 1999 г., като Й. В. е единствен техен наследник. През м. септември 2005 г. същата инициирала пред [община] процедура по попълване на кадастралната основа с процесния имот, който получил нов номер - *, а със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК е нанесен като имот с идентификатор ***. Съгласно удостоверение от 28.01.2006 г., издадено от Община Пловдив, Район „Тракия” описаният в решението на ОСЗГ имот № *е идентичен с имот ПН *по плана на ЮИИПЗ - III част. Придобиването на собствеността е декларирано от В. и през годините тя е заплащала дължимите за имота местни данъци и такси. Освен това тя сочи, че макар да се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 28.06.2021 г., в действителност упражнява собственическите си правомощия, считано от 2005 г., на правно основание, явно, спокойно, несмущавано и непрекъснато повече от 5 г., респ. повече от 10 г. към края на 2015 г., което владение е продължило по същия начин и след това до момента, в който на неизвестна за нея дата през лятото на 2021 г. К. Г. скрито от нея е заградил имота с телена ограда.

Въззивният съд е изложил, че ОСЗ – Пловдив, с решение № Р643/08.07.2005 г., при 2 условията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ е възстановила правото на собственост в стари реални граници на наследниците на А. и С. Ч., чиято единствена наследница е ответницата по първоначалния установителен иск - Й. В., върху два имота, единият от които е процесният, с площ от 5.840 дка, в строителните граници на [населено място] – „Т.“, в местността „Л.“, под № *, съгласно помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, обявен в ДВ, бр. 86/01.10.1999 г.

Приел е, че решението е издадено при спазване на изискванията на чл. 13 ППЗСПЗЗ, като са били представени скица и удостоверение от Община Пловдив. Няма данни то да е било обжалвано. След възстановяване на собствеността върху имота е последвало попълването му в КРП „Ю. п. з. - ІІІ част“ на [населено място], с нов № *, със заповед № 317/16.09.2005 г.

При одобряване на КККР на [населено място] със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК имотът е заснет с идентификатор ***. От приложени към отговора на исковата молба приходни квитанции е видно, че В. е плащала данък недвижими имоти и такса битови отпадъци към Община Пловдив от 2008 г. и към момента на завеждане на първоначалния иск на К. Г.. В приложените към исковата молба на Г. доказателства се съдържат молба-декларация, заверка на молбата-декларация, скица и удостоверение, но не за процесния имот, а за съседен на него имот с идентификатор ***. В неоспореното и прието заключение на комплексната техническа експертиза е установено, че твърдяната изградена от Г. видимо нова ограда от бетонни колове и оградна мрежа на процесния имот с идентификатор *** е направена през периода от м. септември 2020 г. до м. февруари 2021 г., като преди м. септември 2020 г. не се констатира наличие на ограда по границите на имот ***. В имота не се установява наличие на овощни дръвчета. Разпитан по делото свидетелят А. Д. няма преки впечатления и спомени относно процесния имот преди 2018 г., като го е виждал от цех наблизо, но не е ходил на самото място. Свидетелят Г. С. има преки впечатления от имота от 2015 г., когато твърди, че е ходил почти всяка събота. Заявява, че в имота имало овощни дръвчета; твърди, че имотът е бил ограден с дървени колове и бодлива тел, но не идентифицира местоположението на имота, защото в т. 6 на заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза е отразено, че са оградени през 2021 г. два имота: с ИД *, за който Г. е представил доказателства с исковата молба, и ИД *, за който претендира собственост по настоящото дело. Свидетелят К. Ч. разпознава процесния имот и обяснява, че след възстановяването му е бил обработван от семейството на Й. В..

Първоначално е бил засаждан с царевица, като всички околни имоти до 2012 - 2013 г., но след забрана за отглеждане на животни по селата е бил обявен за продажба. Този свидетел е виждал имота през м. февруари 2021 г. без ограда, а при следващо посещение през м. април 2021 г. е констатирал наличие на ограда, като е предположил, че В. го е продала. Твърди, че никога не е имало дървета в имота. Свидетелят Т. Х. разпознава процесния имот.

Потвърждава своевременното плащане на местните данъци и такси за него. Заявява, че имотът е бил някога в землището на [населено място] и заедно с други собственици на съседни имоти е бил обработван до 2012 г., като е била засаждана царевица. След това до 2014 г. имотът е бил предоставен за ползване на съсед за отглеждане на животни. Правени са опити за засаждане с люцерна от свидетеля и баща му, но поради икономическа нецелесъобразност не са продължили. След 2014 г. е съдействал на В. за евентуалната му 3 продажба. След заграждането на имота е влязъл в контакти с родственик на ищеца за евентуална продажба или за премахване на оградата, което не се случило. Апелативен съд – Пловдив е посочил, че последните двама свидетели са в родствени връзки с В., поради което показанията им са оспорени от Г.. Като е съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът е приел, че техните показания са непротиворечиви, последователни и в унисон с всички останали събрани писмени и експертни доказателствени средства; не се установява противоречие на показанията им със свидетелите, доведени от Г. - Д. и С., тъй като единият има странични впечатления от имота след 2018 г., а другият твърди преки впечатления от 2015 г., като не сочи в показанията си точно процесния имот.

Апелативен съд – Пловдив е обсъдил наведеното от К. Г. в исковата му молба оригинерно придобиване на процесния имот чрез давностно владение. Посочил е, че тъй като спорният имот подлежи на земеделска реституция и е в приложното поле на ЗСПЗЗ, упражняването на придобивната давност е изключено до приключване на административната процедура по възстановяването, т.е. не по-рано от индивидуализацията на имота. Ето защо, доколкото реституционното решение за имота на ОСЗ - Пловдив е постановено на 08.07.2005 г., е намерил за неоснователно твърдението в първоначалната искова молба за осъществено давностно владение, считано от м. октомври 2003 г.

Визирал е, че когато се завладява чужд имот, не е необходимо уведомяване на собственика за намерението за своене (изискване, което съществува при придобиване от съсобственик на идеалните части на останалите съсобственици). Изисква се, обаче, това владение да е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно. Приел е, че първоначалният ищец е доказал безспорно начало на осъщественото си намерение за своене на имот с идентификатор *** в момента на поставяне на констатираната и от вещите лица ограда през 2021 г. Според въззивния съд от показанията на свидетелите, доведени от Г., не се установява осъществена фактическа власт (corpus) преди 2018 г., като дори и да се кредитират изявленията на свидетеля С. за негови посещения на имота от 2015 г., не е налице идентификацията на последния по местоположение, форма, граници, различими на терен белези и ориентири, и дали не става въпрос за преки впечатления от съседния имот с идентификатор ***, с площ от 3.107 дка, именно за който Г. е приложил доказателства с исковата си молба. Не се установяват от вещите лица и следи от твърдяната телена ограда с дървени колове преди 2021 г., което неизбежно би се отразило на теренните характеристики на процесния имот, както и на сателитните изображения. Ето защо, Апелативен съд – Пловдив е заключил, че при доказателствена тежест върху Г., той не е установил срока на непрекъснатото си владение, който при липса на твърдения за добросъвестност, е десетгодишен (чл. 79, ал. 1 ЗС).