Определение № 1583 от 27.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1583 гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500991 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ФН ГРУПА“ООД гр. Габрово въззивна частна жалба против определение 1717/11.07.2025г., постановено по гр.д. № 1786/2025г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е оставено без уважение искане на „ФН Група” OOД за обезпечение на предявения иск по чл. 76 от ЗС срещу „ВИА ПОНТИКА БГ” ЕООД, чрез забрана за ответника за отдаване под наем, преустройство, ползване или разпореждане в полза на трети лица с имот, представляващ склад №79, с площ 270 кв. м, намиращ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, с адрес на имота гр. В. Търново, ул.

„Магистрална” №7.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт , както следва: съдът не е преценил, че претенцията на ищеца е допустима, изцяло основателна, а предложената от ищеца обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.

Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното определение и да допусне исканото обезпечение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на частната жалба ответникът по същата „ВИА ПОНТИКА БГ” ЕООД е заел становище за нейната 1 неоснователност. Навежда твърдение, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, както и че предложените от ищеца в молбата за допускане на обезпечение и в частната жалба обезпечителни мерки са неадекватни.

Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС, като ищецът твърди, че е наемател на имота, предмет на исковата претенция , по силата на договор за наем, сключен с „Велттед Асет Мениджмънт “ЕООД , като е преотдал имота под наем на трето лице -„АЛФИОЛА 2023” EOOД. Твърди, че държането върху имота му е отнето от ответника, който междувременно придобил имота по силата на постановление за възлагане, издадено в производство по несъстоятелност на „Велттед Асет Мениджмънт “ЕООД. Твърди, че между ответника и „АЛФИОЛА 2023” EOOД бил сключен договор за наем на имота, като сочи, че така държането върху имота му е отнето С исковата молба е направено искане за обезпечаване на предявения иск по чл. 76 от ЗЗ чрез забрана за ответника за отдаване под наем, преустройство, ползване или разпореждане в полза на трети лица с имот, представляващ склад №79, с площ 270 кв. м, намиращ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.

Търново.

За да отхвърли искането за допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е приел, че въпреки че искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, предложените от ищеца обезпечителни мерки не са адекватни. Този извод на първоинстанционния съд според настоящата инстанция е правилен.

Ищецът претендира да му бъде възстановено държането върху спорния имот.

Мерките, които предлага, за да бъде гарантирано изпълнението на едно 2 евентуално съдебно решение в негова полза, са забрана собственикът на имота ( ответникът) да се разпорежда с него, да го ползва, да го отдава под наем или да го преустройва. Очевидна е неадекватността на предложените мерки спрямо търсената с иска защита, както изисква разпоредбата на чл. 397 , ал. 1 , пр. 1 от ГПК , посочвайки, че мерките следва да са подходящи. Ако същите бъдат допуснати, те биха ограничили неоснователно възможността на ответника да упражнява правото си на собственост върху спорния имот.

Търсената с предявения иск защита е възстановяване на фактическата власт върху процесния имот, като обемът на действията, които ищецът, като държател, може да извършва, е очертан в договора за наем, въз основа на който държането му е предадено. В този обем не са включени действия, които да налагат ограничаване на правомощията на собственика на имота, каквито са предложени от ищеца. Дали и за какъв срок договорът за наем на имота, сключен преди придобиването му от ответника, го обвързва, са въпроси по същество на спора, които съдът не може да обсъжда в настоящото производство. Да бъде ограничавано съществено правото на собственика на управление и разпореждане с имота му, до каквото би се стигнало с прилагане на исканите от ищеца мерки, за да се гарантира упражняване на фактическата власт върху същия по силата на вписан договор за наем, е недопустимо.

Въпреки че ищецът в жалбата си е пояснил в какво според него се състои ограничаването на ответника чрез исканите обезпечителни мерки, съдът не възприема неговите доводи като достатъчни, за да промени изводите си.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че в случая не може да бъде допуснато обезпечение с прилагане на исканите от ищеца обезпечителни мерки, дори и при определяне на гаранция

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за правилност на обжалваното първоинстанционно определение , поради което същото следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 1717/11.07.2025г., постановено по гр.д. № 1786/2025г. по описа на Районен съд-Велико Търново.

3

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1583 гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500991 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ФН ГРУПА“ООД гр. Габрово въззивна частна жалба против определение 1717/11.07.2025г., постановено по гр.д. № 1786/2025г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е оставено без уважение искане на „ФН Група” OOД за обезпечение на предявения иск по чл. 76 от ЗС срещу „ВИА ПОНТИКА БГ” ЕООД, чрез забрана за ответника за отдаване под наем, преустройство, ползване или разпореждане в полза на трети лица с имот, представляващ склад №79, с площ 270 кв. м, намиращ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, с адрес на имота гр. В. Търново, ул.

„Магистрална” №7.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт , както следва: съдът не е преценил, че претенцията на ищеца е допустима, изцяло основателна, а предложената от ищеца обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.

Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното определение и да допусне исканото обезпечение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на частната жалба ответникът по същата „ВИА ПОНТИКА БГ” ЕООД е заел становище за нейната 1 неоснователност. Навежда твърдение, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, както и че предложените от ищеца в молбата за допускане на обезпечение и в частната жалба обезпечителни мерки са неадекватни.

Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС, като ищецът твърди, че е наемател на имота, предмет на исковата претенция , по силата на договор за наем, сключен с „Велттед Асет Мениджмънт “ЕООД , като е преотдал имота под наем на трето лице -„АЛФИОЛА 2023” EOOД. Твърди, че държането върху имота му е отнето от ответника, който междувременно придобил имота по силата на постановление за възлагане, издадено в производство по несъстоятелност на „Велттед Асет Мениджмънт “ЕООД. Твърди, че между ответника и „АЛФИОЛА 2023” EOOД бил сключен договор за наем на имота, като сочи, че така държането върху имота му е отнето С исковата молба е направено искане за обезпечаване на предявения иск по чл. 76 от ЗЗ чрез забрана за ответника за отдаване под наем, преустройство, ползване или разпореждане в полза на трети лица с имот, представляващ склад №79, с площ 270 кв. м, намиращ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.

Търново.

За да отхвърли искането за допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е приел, че въпреки че искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, предложените от ищеца обезпечителни мерки не са адекватни. Този извод на първоинстанционния съд според настоящата инстанция е правилен.

Ищецът претендира да му бъде възстановено държането върху спорния имот.

Мерките, които предлага, за да бъде гарантирано изпълнението на едно 2 евентуално съдебно решение в негова полза, са забрана собственикът на имота ( ответникът) да се разпорежда с него, да го ползва, да го отдава под наем или да го преустройва. Очевидна е неадекватността на предложените мерки спрямо търсената с иска защита, както изисква разпоредбата на чл. 397 , ал. 1 , пр. 1 от ГПК , посочвайки, че мерките следва да са подходящи. Ако същите бъдат допуснати, те биха ограничили неоснователно възможността на ответника да упражнява правото си на собственост върху спорния имот.

Търсената с предявения иск защита е възстановяване на фактическата власт върху процесния имот, като обемът на действията, които ищецът, като държател, може да извършва, е очертан в договора за наем, въз основа на който държането му е предадено. В този обем не са включени действия, които да налагат ограничаване на правомощията на собственика на имота, каквито са предложени от ищеца. Дали и за какъв срок договорът за наем на имота, сключен преди придобиването му от ответника, го обвързва, са въпроси по същество на спора, които съдът не може да обсъжда в настоящото производство. Да бъде ограничавано съществено правото на собственика на управление и разпореждане с имота му, до каквото би се стигнало с прилагане на исканите от ищеца мерки, за да се гарантира упражняване на фактическата власт върху същия по силата на вписан договор за наем, е недопустимо.