Определение № 408 от 28.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Варна, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500314 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. М. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Ж. от АК-Варна, уточнена с молба с вх. № 18379/21.07.23г., против разпореждане № 3239/04.07.2023г., постановено по в. гр. д. № 1016/23г. на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й от 03.07.23г. за издаване на изпълнителен лист по въззивно решение № 761/22.06.23г. в частта му за разноските. Счита се, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно, тъй като въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. Излага се, че посочената от ищеца и приета от съда цена на иска по реда на чл. 69, ал. 1, т.

3 от ГПК, е в размер под 5 000 лв. В тази връзка се позовава на определение № 160/17.03.17г. по гр.д. № 4377/16г. на ВКС, І г.о. Отделно от това с исковете за защита на владението по чл. 75 и чл. 76 от ЗС не се защитават вещни права, поради което и не попадат в изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалвана му част и издаване на изпълнителен лист за присъдените от въззивния съд разноски.

Предвид едностранния характер на производство, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна „Казаков Инвест“ ЕООД, гр. Варна.

Въпреки това последният с молба вх. № 260269/26.07.21г. (преди образуване на настоящото дело) е представил на вниманието на ВАпС определение № 2280/21.07.23г., постановено по ч.гр.д. № 3095/23г. на ВКС, ІІ г.о., с което на осн. чл. 282 от ГПК е постановено спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 761/22.06.23г. по в.гр.д. № 1016/23г. на ВОС. Сочи се, че посоченото определение на ВКС се представя, доколкото се отнася до предмета на подадената частна жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаването на изпълнителен лист за разноските. Искането е 1 повторено с депозирана на електронната поща на съда молба с вх. № 5442/27.07.23г., но вече с посочване на № на настоящото дело, установено от страната чрез справка в ЕПЕП.

Настоящият съд намира частната жалба за допустима, тъй като същата е редовна, подадена срещу обжалваем съдебен акт от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на надлежна представителна власт.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Въззивното производство по в.гр.д. № 1016/23г. на ВОС е приключило с постановяването на решение № 761/22.06.23г., с което е било отменено изцяло решение № 610/24.02.2023г., постановено по гр.д. № 16279/2021г. по описа на Районен съд - Варна, ХIV състав, с което е отхвърлен искът на М. М.

В. против „Казаков инвест“ ЕООД, гр. Варна, с правно основание чл. 76 от ЗС за възстановяване на отнетото владение върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ 201 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, *** и ***, като ВМЕСТО НЕГО Е ПОСТАНОВЕНО НОВО, с което „Казаков инвест“ ЕООД е осъден ДА ВЪЗСТАНОВИ ВЛАДЕНИЕТО на М. М. В. ВЪРХУ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.Варна, с площ 201 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, *** и ***, на основание чл. 76 от ЗС., както и да заплати разноските по делото. Указано е, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

С молба от 03.07.23г. М. В. е отправила искане до въззивния съд за издаване на изпълнителен лист, както по осъдителното решение, така и за присъдените разноски по делото, изтъквайки съображенията, инкорпорирани и в настоящата частна жалба. Освен това е било отправено искане отбелязването във въззивното решение, че то подлежи на обжалване, да бъде изправено по реда на чл. 253 от ГПК или служебно по реда за поправка на ОФГ.

С определение № 2599/05.07.23г. е била оставена без уважение молбата на М. В. от 03.07.23г. с искане за поправка по реда на чл. 253 от ГПК на въззивното решение в частта му, с която е указано, че актът подлежи на обжалване пред ВКС. Въззивният съд е приел в тази връзка, че спорът касае защита на владение, т.е. на елемент от правото на собственост, поради което и попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

С обжалваното понастоящем разпореждане съдът е приел, че предварителното изпълнение на невлязло в сила решение в частта за разноските е изключено по силата на закона, защото в тази част то има характера на определение и подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила.

Искове за защита на нарушено владение по чл. 75 и чл. 76 от ЗС не попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК , тъй като не съставляват искове за собственост или за вещни права. Поради това достъпът 2 до касационно обжалване е обусловен от размера на цената на иска. В този смисъл е налице многобройна и безпротиворечива практика на ВКС – освен цитираното в частната жалба определение, но и Определение № 345 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3624/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 264 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 747/2022 г., II г. о., ГК, Определение № 60415 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 60351 от 5.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 28 от 24.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 346/2021 г., II г. о., ГК и др.

В случая от присъединените към електронните папки на делата материали, вкл. и от гр.д. № 16279/21г. на ВРС, ХІV състав (с които настоящият състав на съда се запозна чрез ЕИСС), се установява следното: с молба от 08.12.21г. и въз основа на издадено на ищцата съдебно удостоверение, е била представена данъчна оценка на имота с изх. № **********/25.11.21г., възлизаща на 16 140.70 лв. Въз основа на това с цитираната молба ищцата е посочила, че на осн. чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК цената на иска е ¼ от данъчната оценка, което се равнява на 4 035.18 лв. С определение № 8526/09.12.21г. първоинстанционният съд е определил цена на иска от 4 035.18 лв. на осн. чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В срока по чл. 70, ал. 1 от ГПК въпросът за цената на иска не е бил повдиган от ответника или служебно от съда, поради което тази цена е била стабилизирана. Поради това и представеното пред ВКС по ч.гр.д. № 3095/23г., ІІ г.о. (в производството по искане на ответното дружество по чл. 282 от ГПК) ново удостоверение за данъчна оценка на имота с изх. № 5305013988/17.07.23г. в размер на 24 682.50 лв., не може да доведе до определянето на нова цена на иска. От друга страна посочването й от ВКС в определение № 2280/21.07.23г. по посоченото дело не обвързва съда в настоящото производство.

Имайки предвид, че цената на иска е под 5000 лв., то на основание чл.

280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и на основание чл. 296, т. 1 ГПК е влязло в сила с постановяването си. Същото представлява годно изпълнително основание на осн. чл. 404, т. 1, пр. 1 и в частта за разноските, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и молбата за издаване на изпълнителен лист да бъде уважена.

Спирането на изпълнението на въззивното решение с определението на ВКС по реда на чл. 282 от ГПК няма отношение към настоящото производство по искането за издаване на изпълнителен лист, защото дори и да бъде образувано изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, ще е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Според задължителните разрешения в т. 6 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, 3 производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3239/04.07.2023г., постановено по в. гр. д.

№ 1016/23г. на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. М. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Ж. от АК-Варна, от 03.07.23г. за издаване на изпълнителен лист по въззивно решение № 761/22.06.23г. в частта му за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на М. М. В. въз основа на решение № 761/22.06.23г. по в.гр.д. № 1016/23г. на ВОС, с което се ОСЪЖДА „Казаков инвест“ ЕООД , ЕИК 201440848, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 86, ап. 5, с управител В.К. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Македония“ № 14, както следва: сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 2025 /две хиляди двадесет и пет/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Изпълнителният лист следва да се издаде от ВОС след връщането на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4