Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1222 от 21.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1278/2019
Вид
Определение № 1222
Подписан
21.06.2019
Състав
НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТКОВА, ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА, НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№1222 гр.

Пловдив, 21.06.2019г.

Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение - VIII граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева

ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова

Николинка Цветкова като разгледа въззивно частно гражданско дело № 1278 по описа за 2019г., докладвано от съдия Цветкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Подадено е възражение от Н.М. С. чрез пълномощника адв. Т.Д., със съдебен адрес:***, офис .. против заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд с твърдение, че не е била надлежно уведомена за издаване на същата, респ. не е имала възможност да я оспори.Изложени са обстоятелства относно момента на узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение и относно ненадлежното й връчване по см. на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не е подаден писмен отговор на възражението в дадения двуседмичен срок от заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********.

Пловдивският окръжен съд при извършената служебна проверка за допустимостта на производството взе предвид, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени твърдения, че е подадено в едномесечен срок от узнаване за атакуваната заповед за изпълнение.

С оглед установяване на твърденията за ненадлежно връчване на заповедта и за датата, на която длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение срещу него, към възражението са приложени писмени доказателства.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че съобщението за изготвената заповед за изпълнение от 18.12.2015г., е връчено на 19.01.2016г. на Т. Н. – син на Н.М.Н..На 10.02.2016г. въз основа на разпореждане от 10.02.2016г. по ч. гр. д. № 17009/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, е издаден изпълнителен лист за процесното вземане, въз основа на който е образувано и изпълнително производство.

Към частната жалба е приложено удостоверение за раждане на Т. Б. Н., роден на ***г.Т. е. към датата на връчване на съобщението по заповедното производство същият е бил непълнолетен.Жалбоподателката твърди, че не я е уведомил за полученото съобщение.С частната жалба е представено и съобщение за образувано изпълнително дело до Н.М. С. изх. № 2235/21.02.2019г., към което е приложен и подлежащия на принудително изпълнение акт, връчено лично на 08.03.2019г.

При тези данни съдът приема възражението за допустимо, а по същество намира същото за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.

1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.Чл. 46, ал. 2 от ГПК предвижда, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата.Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

В настоящия случай изискването на посочените разпоредби не е спазено, тъй като съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение, е било връчено на непълнолетно лице от домашните, поради което не може да се приеме за редовно.Затова на жалбоподателката следва да се осигури възможност да упражни правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Предвид гореизложеното възражението следва да бъде прието, както и да се спре изпълнението на заповед от 18.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI състав, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението на Н.М. С., ЕГН **********,***, офис 6 чрез пълномощника адв. Т.Д. против

Заповед от 18.12.2015г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI гр. състав.

СПИРА изпълнението на Заповед от 18.12.2015г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17009 по описа за 2015г. на Пловдивски районен съд, XI гр. състав, за което е образувано изп. дело № 20199080400136 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег. № 908 с район на действие ОС Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: