Определение № 266 от 05.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600326 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК.

В Окръжен съд Добрич се разглежда НОХД № 306/2020 г. по обвинението на Б. И. М. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК.

Подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 05.05.2019 г., взета на досъдебното производство, след продължителен период на укриване и принудителното му връщане в страната въз основа на ЕЗА. В хода на съдебното производство въпросът за изменение на тази мярка е бил поставян двукратно, и правилността на отказа да бъде уважавано искането е разглеждан по ВЧНД № 223/22 г. и ВЧНД 101/23 г. на АС Варна. В съдебното заседание на 18.09.2023 г. пред първоинстанционния съд е било отправено ново, трето искане по реда на чл.270 от НПК, приключило с проверяваното определение.

В последното, първоинстанционният съдебен състав е приел, че обстоятелствата, на които защитата се позовава като нови, не са достатъчни да променят извеждания последователно в досегашните производства за контрол на задържането извод, че именно действащата мярка за неотклонение е законосъобразна, адекватна и способстваща за постигане на целите по чл.57 от НПК. Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Като ново обстоятелство в подкрепа на искането защитата се е позовала на влошено здравословно състояние на детето на подсъдимия – Аталай, 1 род.2012 г. Съставът на първоинстанционния съд е констатирал, че заболяването на детето е било налично и към времето, когато подсъдимият вече се е укривал, а присъствието му в къщи, в условията на предлаганата мярка за процесуална принуда /искането е било за определяне на домашен арест/, не би допринесло с нищо за подобряване на здравословното състояние, или за необходимата издръжка.

По делото се установява, че детето Аталай е родено на 25.05.2012 г., а умишленото убийство, в извършването на което се обвинява подсъдимият, е станало на 03.11.2012 г., като веднага след него той е напуснал страната под чужда самоличност и се е укривал от правоохранителните органи приблизително шест години. Именно в този период – към м.април 2016 г., детето е било диагностицирано с подклапна аортна стеноза, и оперирано.

Този факт по никакъв начин не е мотивирал подсъдимия да прояви дължимата родителска грижа, а завръщането му в страната е резултат единствено от успешно приключилото му международно издирване и предаване на българската държава в процедура по ЕЗА. Според представения от защитата в копие ненаименован документ, л.9 от въззивното дело, на 08.06.2023 г. е дадено заключение, че ще се планира консултативен преглед на детето неизвестно в коя клиника, „след 6-7 месеца“, за преоценка и евентуална реоперация, т.е. вземането на подобно решение стои напред във времето. Същевременно е безспорно, че подсъдимият е изоставил детето си, когато е било на шест месеца, и то е било отглеждано основно от неговите майка и сестра. Налага се извод, че соченото обстоятелство, с което защитата мотивира искането, от една страна не е ново, а от друга, подсъдимият трайно се е дистанцирал от отглеждането на детето си, в т.ч. от грижите за неговото здравословно състояние, поради което това обстоятелство не може да обоснове наличието на значима причина, която да надделява над обществения интерес от неговото задържане.

Независимо от продължителността на съдебното производство, процесуалната дейност по него се осъществява ритмично, и приключването на съдебното следствие предстои. Няма никакви данни по делото, че срокът, изтекъл от края на м.март тази година, когато е било предходното произнасяне по чл.270, ал.1 от НПК, до настоящия момент, въпреки цялостното поведение на подсъдимия М. в хода на наказателното производство, е довел до такова снижаване в интензитета на риска от 2 укриване, та да е отпаднала необходимостта от продължаване на задържането му. Неговото участие в съдебното производство, и по мнението на настоящия въззивен състав, не би могло да се гарантира убедително в условията на полека мярка за неотклонение, поради което, и по съображение на всичко изложено, по реда на чл.270, ал.4 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Добрич, обективирано в протокол по НОХД № 306/20 г. от съдебното заседание на 18.09.2023 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Б. М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3