Решение № 1004 от 26.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. В. като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500832 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх. № 17668/26.04.2024г. по описа на Районен съд Бургас, депозирана от М. И. Д. чрез неговия процесуален представител – адвокат Живко Бойчев против Решение № 672 от 04.04.2024г., постановено по гр. дело № 3658/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. против А. З. Д. и Д. К. Д. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1 000 лева – частичен иск от обща сума в размер на 4 500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, претърпени от ищеца Д. в резултат на обида и клевета, обективирани в писмени сведения на ответниците от 18.07.2017г. в Прокурорска преписка с вх. № 1972/2017г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго такова по съществото 1 на спора, с което претенциите да бъдат уважени.

С жалбата се изтъква, че по делото е безспорно установено, че всеки един от ответниците е предоставил сведение по прокурорска преписка на РП - Бургас с оценъчни съждения за М. Д., представляващи обиди и клевети против него, от които той е изпитал емоционален стрес. Твърди се, че първоинстанционният съд се е позовал на гарантираното от Конституцията на РБ право на мнение за гражданите на РБ, но не е съобразил противоправността на изявленията, персонално насочени срещу Д.. Съдът не е съобразил, че Д. не е публично лице, в каквато насока била практиката на ВКС по приложението на гарантираното за гражданите право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ, тъй като в случая не е налице излагане на невярно твърдение и невярна и злепоставяща квалификация, при това направена целенасочено и умишлено.

Твърди се в жалбата, че съдът е следвало да прецени дали с изявленията на ответниците са превишени пределите на правото да се изразява мнение и да се дават оценки на трети лица, особено когато такива оценки не са поискани и не са необходими - в случая за целите на досъдебното производство не било необходимо да се дават оценки и да се излага мнение доколкото предмета на проверката по досъдебното производство бил различен. Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало да прецени, че използваните от ответниците изрази и квалификации са с негативен подтекст, насочен към очерняне личността на Д. и макар да не представляват престъпление са прекомерни, преувеличени и неверни, в резултат на което Д. е претърпял вреди, обезщетяването на които претендира с иска по чл. 45 от ЗЗД.

В жалбата се посочва, че ответната страна - А. Д. не е медицински специалист - психиатър, за да прави оценъчни съждения относно психиката и поведението на Д.. Въззивникът сочи, че личал и умисъла у въззиваемите лица, които са дали непремерена негативна оценка за въззивника, която водела до вреди и подлежала на обезщетяване.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е смесил деликтната отговорност с неправомерното поведение, за което се носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Изтъква, че мненията следва да се дават върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база, тъй като липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения 2 означава злоупотреба със свободата на словото, което е виновно и противоправно поведение. Посочва се, че съдът не е обсъдил и съдебната практика във връзка със съотношението между доброто име на личността, по отношение на което в разпоредбата на чл. 32, изр. 2 от Конституцията на РБ изрично е предвидено субективното право на защитата и свободното изразяване, което също е правно благо, предмет на конституционна и международноправна защита.

С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат уважени предявените искове.

Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ответната страна по депозираната въззивна жалба – А. З. Д. и Д.

К. Д. депозират писмен отговор, в който заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявяват, че в писмените сведения ответниците са дали отговор на оставените от разследващите органи въпроси, които имат отношение към движението на преписката, образувана по сигнал на ищеца, включително относно личността му и поведението му сред съседите. Посочва се, че правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не се касае за същинско „разгласяване“ на изложените от ответниците обстоятелства, тъй като те са заявени под формата на писмени сведения пред разследващ орган в изпълнение на законоустановеното задължение на всеки гражданин да съдейства на прокурора, който в случая е разпоредил да се вземат сведения от живущите в блока, където живее ищецът. Правилно съдът приел, че сведенията на ответницата в частта им, че ищецът е „конфликтна личност“ и че не е изпълнявал „адекватно“ задълженията си като домоуправител, имат оценъчен характер и не подлежат на проверка за вярност. Същите не били изложени в присъствието на ищеца и не могат да се квалифицират като съставомерна обида по смисъла на чл. 146 от НК. Сочи се, че същото важи и по отношение на сведенията на ответника в частта им, че 3 ищецът „не се държи особено адекватно“. В частта им, че ищецът „вероятно има някакви психически отклонения“ сведенията на ответника изразяват негово предположение относно определен факт за здравословното състояние на ответника и по-конкретно за менталното му здраве. Твърдение представляват сведенията на ответницата, че ищецът „е с отклонения в психиката“, но изнесените от ответниците факти обаче не били позорни, защото не предизвикват еднозначна, отрицателна оценка на обществото - не е нито неморално, нито недостойно човек да страда от ментално заболяване.

Ответната страна по въззивната жалба в своя отговор посочва, че не е позорно и твърдението в писменото сведение на ответницата за „..неразбирателство със съседи“, а отделно от това - в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от ответниците поведение. Заявява се, че обжалваният съдебен акт е правилно мотивиран чрез посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди атакуваното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – А. Д. и Д. Д. чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е частичен иск от М. И. Д. от гр. Б. против А. З. Д. и Д.

К. Д. – двамата от гр. Б., с който се претендира да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца сума в размер на 1 000 лева – частична претенция от пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 4 500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди под формата на дадено писмено сведение по прокурорска преписка № 1972/2017г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се посочва, че след като ищецът се е запознал с 4 материалите по Прокурорска преписка № 10117/2017г. е установил, че на 18.07.2017г. в сведение, дадено от А. Д. пред разследващ полицай същата е твърдяла за ищеца, че „е с отклонения в психиката, конфликтна личност, неразбирателство със съседи“, както и че като домоуправител Д. не е изпълнявал адекватно своите задължения. В исковата молба се посочва, че подобни твърдения са направени и от Д. Д. – съпруг на А. Д., като се посочва, че тези клеветнически и опозоряващи го твърдения са изложени в мотивната част на Постановление от 23.08.2017г., в което се обобщават подобни твърдения на 7 – 8 човека. Сочи се, че твърденията на А. Д. и Д. Д. са цитирани и в Докладна записка с рег. № 434р – 10663/2017г., изготвена от мл. полицейски инспектор С. Николова до Началника на ІІ РУ на ОД на МВР.

В исковата молба се посочва, че изнесените факти са неверни, не отговарят на действителността и са разпространени публично, пред длъжностни лица от МВР и с тях на ищеца се приписват качества, които той не притежава, налице са и твърдения са съществуването на определени позорящи го факти. Посочва се, че тези твърдения засягат в изключително висока степен чувството му на достойнство, обиждат го, рушат авторитета и доброто му име, което е изградил на основата на положен от негова страна труд като професионалист и учен с практическа насоченост, доброто му име в обществото, включително и сред съседите му, с които живеят в един блок.

В исковата молба се посочва, че ответниците чрез своите действия са осъществили клевета от обективна страна, тъй като изнесените твърдения и обстоятелства са неверни, позорящи и обидни, допринесли са за неговото оклеветяване пред органите на властта и са повлияли на хода на досъдебното производство, като ответниците са били наясно с неистинността на твърденията си, както и с позорния им характер, но въпреки това са ги разгласили. В резултат на това – в исковата молба се посочва, че на ищеца са му били нанесени неимуществени вреди – тези твърдения са го наранили дълбоко и са го обидили, донесли са му терзания и безпокойство, затруднили са контактите с най-близките му, у него се е появила тревожност, почувствал се е смутен, изпитал е възмущение и гняв и му се е нарушило душевното равновесие.

Ответната страна по въззивната жалба – А. Д. и Д. Д. депозират в първоинстанционното производство отговор на исковата молба, в който 5 посочват, че оспорват предявения иск. Твърди се в отговора на исковата молба, че сведението, което е дадено не е клевета, не е противоправно, а изнесените факти не са позорно обстоятелство, тъй като това не е нито неприемливо, нито недостойно, нито предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В писмения отговор на исковата молба се посочва, че след като изнесеното твърдение няма обективно позорен и злепоставящ характер, то е без значение обстоятелството дали този изнесен факт е истина или не.

В отговора на исковата молба се посочва, че не отговоря действителността твърдението на ищеца, че без скрупули пред надлежни органи на власт в писмен вид са искали и целели твърдяното от тях да стане достояние на по-широк кръг от хора.

Посочва се, че са неверни твърденията на ищеца, че чрез своите действия ответните страни са допринесли за оклеветяването му, което е оказало влияние върху хода на АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

За да отхвърли ищцовата претенция спрямо двамата ответници, първоинстанционният съд е приел в своето решение, че ответниците в подписаните от тях сведения са дали отговор на поставени от разследващите органи въпроси, които имат отношение към движението на преписката, образувана по сигнал на ищеца, включително относно личността му и поведението му пред съседите. Съдът е приел, че сведенията на ответниците в частта им, че ищецът е „конфликтна личност“ и че не е изпълнявал „адекватно“ задълженията си като домоуправител имат оценъчен характер и не подлежат на проверка за вярност, не са и изложени в присъствието на ищеца, за да се квалифицират като обида по смисъла на чл. 146 от НК. Съдът е приел, че в останалата им част изнесените от ответниците факти не са позорни, защото не предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото.