Решение № 2027 от 03.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330119630 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ф. С. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.08.2015 г. до 17.04.2019 г. в размер на сумата от 887, 19 лв. за обект, находящ се в гр.

П., ул. *****, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 183, 42 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.06.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Сочи, че наследодателят на ответната страна фигурира в системата на ищцовото дружество с потребителски № 0101356323. Ответникът, не заплатил за периода от 19.08.2015 г. до 17.04.2019 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул.

1

*****, представляващ къща – собственост на ответника. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на неизправно измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода, а именно по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие. В случая били начислявани по 10 куб.м. за двама човека. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Ф. С. М., не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от синът на ответника, със задължение за предаване на книжата на адресата.

С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и препис от Разпореждане № 973/13.01.2022 г., с което е разпоредено книжата да се връчат за отговор. С разпореждането ответникът изрично е бил уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 26.05.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответникът не е открита.

В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил открит по делото. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и 2 практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото.

Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 125 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 25 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

3

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Ф. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.08.2015 г. до 17.04.2019 г. в размер на сумата от 887, 19 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. *****, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 183, 42 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.06.2020 г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Ф. С. М., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, и сумата от 125 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19630/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4