Решение № 571 от 20.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000600 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260520 от 07.03.2022 г. от С. Ф. С.

ЕГН ********** от **** и Г. Ф. М., ЕГН ********** от ****, явяващи се наследници на починалия в хода на производството Ф. С. М. ЕГН **********, Г. С. М., ЕГН ********** от **** и Ф. С. А. ЕГН ********** от ****, всички представлявани от адв. Р. М., със съдебен адрес: ****, против Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д. №15/2020г. по описа на ОС – Х., в частта с която са отхвърлени предявените искове на ищците против ЗК „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева за Г. С. М. и Ф. С. М. и за разликата над 75 000 лева до 100 000 лева за Ф. С. А. - обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на баща им С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове на 1 ищците против ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г.

Изразени са съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поради неправилно приложение на критерия за справедливост на определеното обезщетение. Жалбоподателите считат, че размерите на обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им са много занижени и не съответстват на степента на негативните страдания и преживявания на ищците и не са съобразени със съдебната практика по сходни казуси. Твърди се, че съдът не е взел предвид конкретната социално-икономическа обстановка в страната към датата на инцидента. Считат, че съдът неправилно е отхвърлил претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 30.01.2019г. – 29.04.2019г. Намират, че началният момент, от който се дължи лихвата е от получаването на застрахователната претенция от застрахователя, а не от изтичане на тримесечен срок от отправяне на претенцията.

Претендират отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове на Ф. С. М. и Г. С. М. за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева за всеки един от тях и за Ф. С. А. за разликата над 75 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение за адв. Р. М. по реда на чл.38 ал.2 т.1 от ЗАдв. за процесуалното представителство на всеки един от ищците пред въззивния съд.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез процесуалния и представител юрк. Р. Ч., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод за съществуващи близки отношения между починалия и неговите родственици, които не са живели с него в едно домакинство и не са поддържали контакти. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба и от З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* 2 против Решение №260003 от 10.02.2022г., постановено по т.д. №15/2020г. по описа на ОС – Х., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на А. С. А. ЕГН ********* от **** и А. С. А. ЕГН ********** от **** по 15 000 лева на всеки един от тях – обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на дядо им С. М.

Й., настъпила при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 06.06.2020г. до окончателното му изплащане.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно в посочената обжалвана част и моли то да бъде отменено, а по същество – постановено друго, отхвърлящо изцяло исковите претенции на А. С. А. и А.

С. А.. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия им дядо. Счита, че не е налице изключителност на тази връзка, а нормалната, обичайна роднинска връзка не обосновава правото им да претендират обезщетение за вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите А. С.

А. и А. С. А., представлявани от адв. Р. М., със съдебен адрес: ****, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение за адв. Р. М. по реда на чл.38 ал.2 т.1 от ЗАдв. за процесуалното представителство на всеки един от въззиваемите А. С. А. и А. С. А. пред въззивния съд.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. твърдят, че на 27.12.2016г., техният баща С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег.

№* **** **, управляван от Х.Ю. като автомобилът се движел по 3 автомагистрала „М.“ в посока към град Х.. Твърдят, че в района на км 97 + 360 водачът на лекия автомобил загубил контрол над него, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка „Р.“, модел „П.“, с турски рег. № ** ** ***. Посочват, че в резултат на настъпилото ПТП техният баща С. Й. пострадал тежка.о.

Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ - град С. Твърдят, че лечение на баща им било проведено в МБАЛ - Х., впоследствие и в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ - С., но въпреки това в резултат на получените травматични увреждания, той бил напълно инвалидизиран — с обездвижване на тялото от раменете надолу Твърдят че в резултат на травматичните увреждания, получени при процесното ПТП - тежка гръбначна и гръдна травма, които довели до състояние на пълно обездвижване и възпалителни процеси, както и полиорганна недостатъчност, на 28.08.2018г. баща им починал.

Твърдят, че ПТП е причинено от водача Х.Ю., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на баща им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.

Твърдят, че вследствие на причинената смърт на баща им са понесли неимуществени вреди – душевни страдания и болки, силна тъга, болка от загубата на близък човек, който им е оказвал голяма морална и материална подкрепа. Внуците на починалия – А. и А. твърдят, че са имали изградена силна емоционална и духовна връзка с дядо си, който е помагал при тяхното отглеждане, заедно прекарвали празниците и прекарвали време заедно, а след ПТП помагали в грижите за дядо си. Те също твърдят, че изпитват голяма болка от загубата му.

Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.И.” АД по застрахователна полица №BG/***************, със срок на покритие от 01.07.2016г. до 01.07.2017г.

Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх. №1329 от 30.01.2019г., а ищците А. А. и А.

А. твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх.

№3384 от 06.03.2020г., но ответникът не е определил и заплатил обезщетения 4 за всеки от ищците. Ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. считат, че сумата от 100 000 лева за всеки от тях поотделно е справедлива репарация на претърпените от тях неимуществени вреди, а ищците А. А. и А. А. претендират обезщетения от по 50 000 лева за всеки един от тях.

Молят съда да осъди ответника З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати по 100 000 лева на всеки един от ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С.

А., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на баща им С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно със законна лихва считано о т 30.01.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя за претенцията за изплащане на обезщетение до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по делото.

Ищците А. С. А. и А. С. А. молят съда да осъди ответника З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати по 50 000 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки един от тях вследствие смъртта на дядо им С. М. Й., настъпила на 28.08.2018г. вследствие на травмите, получени при ПТП от 27.12.2016г., отговорността за настъпване на което е предмет на застраховка, сключена с ответника, ведно със законна лихва считано о т 06.03.2020г. - датата на уведомяване на застрахователя за претенцията за изплащане на обезщетение - до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът З.К. „Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението, че причина за ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег. №* **** **, управляван от Ю.Х.. Оспорва причинната връзка между ПТП и получените травми и последвалата смърт на пострадалия. Твърди, че причина за вредоносния резултат е и поведението на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Претенциите за присъждане на обезщетение в размер от по 100 000 лева за всеки от ищците Ф. С. М., Г. С. М. и Ф. С. А. счита за несправедливо завишени и неотговарящи за критериите за справедливост. Изцяло оспорва претенциите на ищците А. А. и А. А. – внуци на пострадалия като се твърди, че те не са от най-близкия родствен кръг на починалия и взаимоотношенията им приживе 5 не предполагат подлежащи на обезщетяване вреди от неговата смърт.

С допълнителна искова молба ищците оспорват възражението за съпричиняване и твърдят, че единствено поведението на водача на лекия автомобил – загубването на контрол и навлизането в насрещното пътно платно – е причина за ПТП и като резултат - смъртта на техния баща и дядо.

С отговора на допълнителната молба ответникът поддържа възражението за съпричиняване. Посочва и че претенцията на ищците надхвърля стойностите на обезщетенията за подобен род вреди, присъждани в съдебната практика.

Видно от представената молба вх. №1329 от 30.01.2019г. и молба вх.

№3384 от 06.03.2020г. от ищците до ЗК “Л.И.“ АД в същата се съдържа претенция, отправена до застрахователя от посочените лица за заплащане на обезщетение за смъртта на баща им, респ. дядо им вследствие на ПТП с виновен водач Ю.Х.. Не се спори, че застрахователно обезщетение не е определено, нито изплатено. От представените по преписката на застрахователя документи може да се направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до З.К. „Л.И.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Такова не е заплатено. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от представената Присъда №260011/18.02.2021г. по НОХД 330/2020г. на ОС – Х. Ю.А.Х. е признат за виновен в това, че на 27.12.2016г. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г., с рег. №* **** ** е нарушил правилата за движение, посочени в чл.20 ал. 2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта на движението с хакактера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, при което изгубил контрол над управлявания автомобил и по непредпазливост е причинила смъртт на повече от едно лице, едно от които е и С. М. Й. . С Решение №21/11.06.2021г. по ВНОХД №185/2021г. на АС – Пловдив цитираната присъда на Х. окръжен съд е потвърдена. /стр.119 от делото на ОС/.