Решение № 109 от 21.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Добрич, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20223200900152 по описа за 2022 година

Търговско дело № 152/2022 г. е образувано по молба вх. № 4547/29.08.2022 г., подадена от търговско дружество „ЛМД“ ЕООД гр.

Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК *** с искане за откриване производство по несъстоятелност.

В обстоятелствата част на молбата са инвокирани доводи за неплатежоспособността на търговеца с оглед невъзможността му да изпълни изискуеми парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски сделки, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От доказателствата по делото се установява наличието на изискуеми парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски сделки, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

Констатира се, че от м. юни 2021 г. търговецът не е осъществявал търговска дейност.

Според експертното мнение на вещото лице, стойностите на 1 коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, финансова автономност за 2022 г. възлизат на нулеви величини, а стойностите на коефициента Алтман и на коефициента Бийвър – отрицателни величини, като считано от 31.12.2021 г. дружеството е в състояние на неплатежоспособност.

Вещото лице не е констатирало наличност на имущество на търговеца, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.

Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ). Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.

За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ – длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.

По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.

Неплатежоспособността на длъжника е състояние на трайна липса на парични средства и секвестируемо имущество, настъпила преди падежа на парично задължение, което прави както доброволно, така и принудителното изпълнение безрезултатно.

Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно 2 държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.

Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, която се извършва от Съда. Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.

Общият режим на Търговския закон презумира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Спирането на плащанията създава оборима презумпция за неплатежоспособността. Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално. В литературата се приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите.

Всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл. 608 ТЦ имат оборим характер. Те са средство за разместване на доказателствената тежест при установяване на основния факт

- състоянието на неплатежоспособност на длъжника.

Коефициентите за обща ( съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения ) и бърза ликвидност ( съотношение на краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства 3 към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието на неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на коефициентите за ликвидност е била регламентирана в отменения Национален счетоводен стандарт 13 „Отчитане при несъстоятелност и ликвидация”, поради което може да се използва при установяване състоянието на неплатежоспособност на търговеца. В разглеждания случай, коефициентите за ликвидност в релевентния период 2019 – 2021 са от порядъка на нула и на нулеви стойности и сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца.

Един от най – популярните модели в световната практика е за анализ на вероятността от корпоративни фалити е т. н. „Z – резултат на Алтман” създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор по финанси от New York University, Stern School of Business. Моделът е базиран на статистическия анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се свежда до единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база претеглените стойности на пет коефициента за финансов анализ. Меродавен за финансовият анализ на длъжника е коефициентът за непублични производствени компании, изчисляван по следната формула: Z = 0.717 Х1 + 0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където Х1 = ( текущи активи – текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо активи; Х3 = печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи. Получените резултати се групират в следните три зони: Z >2.90 = „спокойна зона”; 1.23 < Z < 2.90 = „сива зона”; Z < 1.23 = „стрес зона”.

Друг модел и индикатор за несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”, създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър – професор по счетоводство в Станфордския университет. Моделът на Бийвър се базира на съотношението между оперативния паричен поток и общия размер на дълга. Коефициентът на Бийвър следва да бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското предприятие като стабилно.

В процесния казус финансовите индикатори „Алтман” и „Бийвър“ сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, чиято начална дата е 31.12.2021 г.

С оглед изложените съображения се налага извода за наличието на 4 предпоставките на чл. 607а ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца с оглед констатираната неплатежоспособност.

По делото се установи по несъмнен и безспорен начин, че наличното имущество на търговеца не е достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, поради което следва да се постанови съдебен акт по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК длъжникът следва да заплати на Окръжен съд – Добрич сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса и 250.00 лв., представляваща депозит за вещото лице.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „ЛМД“ ЕООД гр.

Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***, с начална дата 31.12.2021 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на

„ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК *** ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху движимите вещи и недвижими имоти на „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***

ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „ЛМД“ ЕООД гр.

Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК *** ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул.

„***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***.

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

ОСЪЖДА „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК *** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса и 250.00 лв., представляваща депозит за вещото лице.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

5

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ

РЕГИСТЪР.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В

ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ

РЕГИСТЪР.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 6