Определение № 542 от 09.02.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542

Пазарджик, 09.02.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стефан Желев административно дело № 109/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б. А. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], № , чрез адвокат Д. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2383602 от 28.01.2026 г., издадена от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед, без да се сочат конкретни вреди, които биха настъпили от нейното действие.

Като прецени доводите в жалбата и данните по делото, съдът намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай като настоящия, в тежест на жалбоподателя и подателя на искането за спиране е да изложи фактическите обстоятелства и да представи на доказателства въз основа, на които може да се направи обоснован извод за реална възможност за понасяне на имуществена вреда (пропуснати ползи и/или претърпени загуби от имуществото на лицето) или неимуществена вреда (напр. болки, страдание, загуба на доверие, репутация и др.), която по своите измерения е значителна или трудно поправима.

В случая това не е сторено. В жалбата няма дори твърдения за настъпването на конкретна вреда. Позоваването на наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ не е достатъчно за да се извърши преценка за настъпили вреди, а е относимо към съществото на спора.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е оборена презумпцията за надделяващ обществен интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което искането за спиране следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Б. А. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], № за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2383602 от 28.01.2026 г., издадена от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: