Решение № 662 от 29.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Перник, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720108203 по описа за 2025 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Ищецът А. А. Н. твърди, че между нея и първия ответник „Аксес Файнанс“ АД бил сключен договор за паричен заем № 11114616/ 29.08.2024 г. Въз основа на него й бил отпуснат кредит в размер на 2 300 лева срещу задължение да върне сумата заедно с възнаградителна лихва, възлизаща на 675.04 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50.40 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 64.96 %. Сочи, че на 29.08.2024 г. сключила договор за предоставяне на гаранция № 11114616 с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството се съгласило да издаде гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ АД с цел гарантиране изпълнението на задълженията й, произтичащи от договора за кредит. Гаранцията следвало да бъде издадена в срок до пет дни от подписване на договора и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 3 да предостави обезпечение – поръчителство или банкова гаранция. Според чл. 2, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемането на съответното задължение потребителят следвало да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 1213.92 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от 101.16 лева, които били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. В чл. 2, ал. 4 било предвидено, че гарантът декларира, че „Аксес Файнанс“ АД е овластено да приема вместо него изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението. Според ищцата договорът за паричен заем № 11114616 от 29.08.2024 г. е нищожен на основание чл. 22, вр. с чл. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, а договорът за предоставяне на гаранция – нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради липса на 1 основание и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка излага, че в общата сума, дължима от заемателя по договора за кредит, посочена в размер на 2975.04 лева, не е включено задължението за възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, възлизащо на 1213.92 лева, както и че същото не е включено в годишния процент на разходите, макар да представлява сигурен разход за потребителя. Сочи, че неправилното посочване на годишния процент на разходите и общо дължимата сума по кредитното правоотношение води до недействителност на договора за кредит, доколкото не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че посоченият размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Релевира доводи, че възнаграждението е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него и се дължи без значение дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално неизпълнение на задълженията по договора за кредит. В исковата молба се сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен, като причина за сключването му е договорът за паричен заем и предвиденото в нея предоставяне на обезпечение. Твърди се, че договорът, сключен между потребителя и „Аксес Файнанс“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимна връзка като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция. А. А. Н. поддържа, че кредиторът е бил наясно с избора на ищцата за предоставяне на обезпечение към момента на сключване на договора за кредит, тъй като това било предвидено като условие за одобряване на искането. Счита, че уговореното възнаграждение за предоставяне на гаранция води до неравенство на правата на страните, доколкото се създават права само за едната страна, която е икономически по-силна.

Според нея това не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неоснователно обогатяване на едната страна от правоотношението за сметка на по-слабата страна – кредитополучателя. Въз основа на тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена недействителността на договор за паричен заем № 11114616/ 29.08.2024 г., сключен между нея и „Аксес Файнанс“ АД, поради противоречие със закона на основание чл. 22, вр. с чл. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, както и нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 11114616/ 29.08.2024 г., сключен между нея и „Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради липса на основание по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Ответникът „Аксес Файнанс” АД оспорва предявените искове. Твърди, че договор за паричен заем № 11114616/ 29.08.2024 г. не е недействителен и отговаря на разпоредбите на чл. 11 и чл. 10 ЗПК. Излага, че недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не влече нищожност на целия договор, след като неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Сочи, годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с 2 постановление на Министерския съвет на Република България, поради което поддържа, че не е налице нарушение на чл. 19 ЗПК. В договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, с оглед на което била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според „Аксес Файнанс” АД възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение по договора за заем, доколкото не е дължимо към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като било уговорено, че е дължимо само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем. Правоотношението по договора за предоставяне на гаранция било различно от това, произтичащо от договора за кредит, поради което не следвало възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, да бъде включвано в годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Ответникът „Аксес Файнанс” АД твърди, че задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с договора за паричен заем.

Ответникът „Файненшъл България" ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че с договора за предоставяне на гаранция е поел задължение за издаване на гаранция в полза на „Аксес Файнанс" АД. По този начин не получавал нищо повече, от това което предоставял.

Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на гаранта по издадената гаранция. Освен това гаранцията обезпечавала и всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите можело да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на потребителя, а в полза на гаранта, чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Възнаграждението на гаранта било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го считала за несправедливо високо, не следвала да сключва договора. Ответникът „Файненшъл България" ЕООД поддържа, че от чл. 3 от договора за паричен заем е видно, че заемодателят не е поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с гаранта. Била му предоставена възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора. Излага, че се касае за две отделни правоотношения, поради което дори да бъде прието, че договорът за кредит е нищожен, то той, изпълнявайки задълженията си по договора за предоставяне на гаранция, има право да получи уговореното възнаграждение.

Счита, че чрез договора за предоставяне на гаранция не се накърняват добрите нрави.

Районен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По предявения установителен иск срещу „Аксес Файнанс” АД:

Видно от представеното по делото копие от договор за паричен заем № 11114616/ 29.08.2024 г. същият е сключен между „Аксес Файнанс” АД като заемодател и А. А. Н. в 3 качеството й на кредитополучател за сумата 2300 лева. Според договора ищцата се е задължила да върне предоставения й заем на 12 месечни погасителни вноски в срок до 29.08.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.40 %. В чл. 2, ал. 1, т. 8 от него е посочено, че годишният процент на разходите възлиза на 64.96 %. Съгласно чл. 3 от договора заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от които да отговаря на изрично изброени условия; 2) банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 2975.04 лева със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Като писмено доказателство е прието и копие от договор за предоставяне на гаранция № 11114616/ 29.08.2024 г., сключен между А. А. Н. и „Файненшъл България" ЕООД, от което се установява, че е подписан за обезпечение на задълженията на ищеца, произтичащи от договор за паричен заем № 11114616/ 29.08.2024 г., сключен между нея и „Аксес Файнанс” АД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемането на задължението за издаване на гаранция от страна на „Файненшъл България" ЕООД потребителят му дължи възнаграждение в размер на 1213.92 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за поръчителство гарантът декларира, че „Аксес Файнанс” АД е овластено да приема вместо него изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждението за поръчителство.

С оглед на обстоятелствата, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, че отделни разпоредби от тях препращат една към друга, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план и имат едни и същи падежи, че макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта, да се явява ответникът „Файненшъл България" ЕООД, то кредитодателят „Аксес Файнанс” АД е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит, настоящият състав намира, че се касае за две взаимосвързани правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на договора за предоставяне на гаранция е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя към кредитора по договора за кредит. Без договора за кредит за кредитополучателя не би възникнала необходимост от сключване на договор за предоставяне на гаранция и съответно за него не би възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в полза на дружеството – гарант. Поради това преценката относно действителността на процесния договор за кредит и спазване императивните изисквания на ЗПК следва да бъде извършена въз основа на цялостен анализ на двете правоотношения, произтичащи от договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция.