Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15614 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43728/2025
Вид
Решение № 15614
Подписан
05.08.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15614 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110143728 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „A 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу О. П. И., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 111,19 евро (217,47 лева), представляваща главница за неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за период от 12.12.2022 г. до 27.05.2023 г. по договор от 11.06.2020 г., предоставени за телефонен номер **********, към който са били сключени приложение № 1 от 15.07.2021 г. и приложение № 2 от 07.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,83 евро (40,74 лева), представляваща мораторна лихва за период от 02.01.2023 г. до 09.01.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1536/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер № 500913363 от 11.06.2020 г. със системен партиден номер М6028254. Към горепосочения договор било сключено Приложение № 1 от 15.07.2021 г. за мобилни услуги с номер *********** с план Unlimited 34,99 със стандартна 1 месечна такса 67,99 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 34,99 лв., сключено за срок от 24 месеца, което е било подновено с Приложение № 1 от 07.12.2022 г., с план Unlimited Special 40 със стандартна месечна такса 45,99 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лв., сключено за срок от 24 месеца. За периода от 09.11.2022 г. 08.05.2023 г. било извършено изпълнение от страна на дружеството по горепосочения договор. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2026 г., ищецът чрез своя процесуален представител изрично заяви, че се отказва от законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от мораторната лихва за 20,83 евро и юрисконсултското възнаграждение в исковото производство в размер на 51,13 евро и заповедното производство в размер на 25,56 евро, като претендирам главница в размер на 111,19 евро и държавните такси два пъти по 12,78 евро и веднъж 5,11 евро за възпроизвеждане на документи, като предлага разсрочване в рамките на 12 месеца. От своя страна ответникът лично изрично заяви, че признава исковата претенция за главница и направи искане за разсрочване изпълнението на вземането за срок от 12 месеца.

С протоколно определение, постановено в о. с. з. на 23.06.2026 г. на основание чл. 233 ГПК съдът прекрати производството по настоящото дело само и единствено в частта, с която се претендира мораторна лихва в размер на 20,83 евро поради отказ от иска в тази част.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че предвид направеното от ответника изрично признание на исковата претенция, както и предвид заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в проведеното на 31.03.2026 г. о. с. з. е заявил, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение искането за разсрочване изпълнението на процесното задължение:

Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Предвид изявлението на страните, съдът намира, че изпълнението на задължението на ответника следва да бъде разсрочено за срок от 12 месеца на 12 равни месечни вноски.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира такива в минимален размер на 30,67 евро за заповедното и исковото производство, представляващи заплатена държавна такса.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС 3

ДЪЛЖИ НА „A1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 следните суми, а именно: сумата от 111,19 евро (217,47 лева), представляваща главница за неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за период от 12.12.2022 г. до 27.05.2023 г. по договор от 11.06.2020 г., предоставени за телефонен номер **********, към който са били сключени приложение № 1 от 15.07.2021 г. и приложение № 2 от 07.12.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1536/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. П. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „A1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 сумата от 30,67 евро, представляваща разноски в заповедното и исковото производство за заплатена държавна такса.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по настоящотото съдебно решение за главница и разноски, като О. П. И., ЕГН ********** да заплати на „A1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 дължимите суми на 12 равни месечни вноски от по 11,82 евро, като всяка месечна вноска е платима до 25-число на съответния месец, считано от влизане в законна сила на настоящото решение.

УКАЗВА на ответника, че първата погасителна вноска следва да се заплати в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (например ако решението влезе в законна сила през месец август на 2026 г., то първата погасителна месечна вноска от 11,82 евро следва да се заплати до 25-то число на месец септември на 2026 г., като при дадения пример втората вноска е платима до 25-то число на месец октомври на 2026 г., третата вноска е платима до 25-то число на месец ноември на 2026 г. и така до окончателното изплащане на вземането).

ОБЕЗСИЛВА съгласно разясненията, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС издадената по ЧГД № 1536/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 граждански състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1511/15.01.2025 г. само и единствено в частта, в която производството по настоящото дело е прекратено, а именно: по отношение на сумата от 20,83 евро (40,74 лева), представляваща мораторна лихва за период от 02.01.2023 г. до 09.01.2025 г.

Решениетo може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от

4 съобщението пред Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта, с която изпълнението на дължимите суми е разсрочено, имаща характер на разпореждане, и в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена, имаща характер на определение – в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5