Определение № 3404 от 02.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3404 гр. София, 02.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901453 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Диел трейд“ ЕООД, срещу решение № 64 от 26.02.2025 г. по т. д. № 616/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 79 от 09.08.2024 г. по т. д. 141/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отхвърлен предявеният от „Диел трейд“ ЕООД срещу Община Стрелча иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 14 833,17 лв. до претендирания размер от 107 078,20 лв. – възнаграждение по договор за изпълнение на строителни и монтажни работи № 155/11.09.2019 г., като погасен с извършено съдебно прихващане за сумата 68 511, 39 лв. – дължими неустойки за забавено и некачествено изпълнение по договора, и за сумата от 23 733, 64 лв., като неоснователен, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд превратно е тълкувал събраните в хода на делото два броя споразумения, като е намерил, че с тях се променя уговорената цена по договора, чието изпълнение е приключило, вместо да цени същите като извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, с която е уточнен окончателният дължим размер на възнаграждението по договора от ответника. Сочи, че при допуснато процесуално нарушение и двете инстанции са разгледали невъведено от ответника в преклузивните срокове възражение за прихващане, като първоинстанционният съд не е допуснал последното за разглеждане с нарочно определение, не го е включил в доклада по делото, а въззивният съд 1 не е изготвил сам доклад на делото при пропуска на първоинстанционния съд.

Изтъква, че в първоинстанционното решение липсва диспозитив за разгледан инцидентен установителен иск за нищожност на част от клаузата на чл. 4, ал.

1, т. 2 от процесния договор, което намира, че противоречи на практиката по ТР 87 от 02.09.1954 г. на ОСГК на ВКС. По тези мотиви моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен в пълния предявен размер от 107 078,20 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 15.11.2021 г.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При наличие на сключено в хода на делото споразумение / спогодба, което е представено от двете страни, длъжен ли е съдът да се съобрази с него и дължи ли изпълнителят доказване на извършената работа по договора?

2. При липса на изготвен от първоинстанционния съд доклад по делото по чл. 375, ал. 1 ГПК, въззивният съд длъжен ли е служебно да даде възможност на страните, като им укаже, че могат да представят нови доказателства и направят нови доказателствени искания, без да се съобразяват с ограниченията, предвидени в чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

3. Сключеното в хода на делото споразумение / спогодба може ли да се зачете от съда като промяна на вече изпълнен и прекратен договор, по който длъжникът твърди, че е заплатил дължимото възнаграждение преди подписване на споразумението / спогодбата?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Община Стрелча, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Счита, че сключените между страните споразумения правилно са тълкувани от въззивния съд съобразно точния им смисъл. Подчертава, че първоинстанционният съд е дал подробен доклад на делото. Изтъква, че съдът нарочно се е произнесъл в диспозитИ. на решението си по предявения инцидентен осъдителен иск, като предвид липсата на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, съдебният акт е влязъл в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил подробно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – договор, допълнителни споразумения, протоколи за 2 установяване на извършени СМР, издадени фактури. Намерил е, че от тях се установяват безспорните между страните обстоятелства по сключването и изпълнението на процесния договор.

По въведените като спорни със сезиралите го въззивни жалби обстоятелства досежно окончателно уговорената цена за престираното от ищеца изпълнение по договора и останалия дължим, но незаплатен размер на възнаграждение по договора, е приел, че следва да съобрази изготвения на 13.09.2021 г. доклад № ДИД4-ПЗ-24 на АДФИ, удостоверяващ констатациите на държавния финансов инспектор Роза Малинова при проверката на процесите по възлагане и изпълнение на договора от 11.09.2019 г. Отчел е, че според проверяващия актуваните и подлежащи на плащане СМР по двата акта обр. 19 са на обща стойност от 635 474, 58 лв. без ДДС, но в хода на проверката е установено актуване на СМР, които в действителност не са извършени на обща стойност от 3 506, 91 лв. без ДДС или 4 208, 29 лв. с ДДС.

Зачел е, че с доклада са потвърдени възникналите в патримониума на изпълнителя задължения за плащане на неустойки за забава и некачествено изпълнение по чл. 27 и чл. 28 от договора, след приспадането на които и на платената авансово цена, остава дължимо възнаграждение в размер на 245, 523, 19 лв. без ДДС, респ. 294 627, 83 лв. с ДДС.

Въззивният съд е подчертал, че след този доклад от страна на ищеца, независимо от липсата на изрични изявления от ответника за прихващане на вземанията му за неустойки, е издадена и нова оригинална данъчна фактура с № 1000000082 от 12.10.2021 г., в която подлежащата на плащане сума съответства на тази, посочена в доклада - 245, 523, 19 лв. без ДДС, респ. 294 627, 83 лв. с ДДС.

Съдът е изтъкнал, че след датата на последната данъчна фактура страните са подписали допълнителни споразумения. Посочил е, че първото споразумение е от дата 28.10 2021 г. и с него страните на основание чл. 116, ал.

1, т. 7 ЗОП и въз основа на доклада на АДФИ са се споразумели, че определената с допълнителното споразумение от 05.10.2020 г. окончателна стойност на договора от 11.09.2019 г. от 661 170, 67 лв. без ДДС, равняваща се на сбора от 633 034, 67 лв. без ДДС за СМР и 28 136 лв. за непредвидени СМР, се изменя на 651 757, 40 лв. без ДДС. Отчел е, че на 15.12.2021 г. е сключено и последното допълнително споразумение, с което при изтъкване на същите основания е посочено, че окончателната стойност на договора от 661 159, 79 лв. без ДДС, равняваща се на сбора от 633 034, 67 лв. без ДДС за СМР и 28 125, 12 лв. без ДДС за непредвидени СМР, се изменя на 651 746, 52 лв. без ДДС. Въззивният съд е подчертал, че с оглед използвания израз „окончателна“ и факта, че споразуменията от октомври и декември 2021 г. са сключени след подписване на актовете обр. 19 и издаване на доклада на АДФИ, на пръв поглед следва изводът, че с тях страните са се споразумели за определяне размера на дължимото възнаграждение за извършената и приета работа, но при съобразяване че същият термин е използван и по отношение стойността на възложената с договора работа в споразумения от октомври 2020 г., т.е. преди завършване на същата, е счел за логичен извода, че с използването му и в последните две споразумения страните не са целели да материализират 3 постигнато след взаимни отстъпки съгласие за размера на дължимото възнаграждение за извършената от ищеца и подлежаща на плащане работа, а просто са уточнили окончателно общата стойност на възложените предвидени и непредвидени СМР. Допълнил е, че изводът следва и от обстоятелството, че в споразумението от 28.10.2021 г. фигурира и поето задължение за плащане на цялата посочена в него сума, а е безспорно, че от нея авансово са платени около 50 %. Позовал се е и на посоченото основание за сключване на споразуменията - констатациите в доклада на АДФИ, който е за всички възложени и изпълнени, предвидени и непредвидени, СМР в размер на 651 746, 52 лв. без ДДС. Подчертал е, че не може да сподели становището на ищеца, че в тази сума са включени и дължимите неустойки, защото със споразумението са определени задълженията на възложителя към изпълнителя, а и стойността на договора се определя съобразно предмета му /в случая стойността на възложените СМР/, а не на база дължимите обезщетения за забавено или лошо изпълнение на същата. Обобщил е, че размерът на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение следва да се определи на база действително извършената работа и уговорките за цена на същата. Намерил е, че същите се установяват от събраните доказателства двата акта обр. 19 и неоспорения от ищеца доклад на АДФИ, а именно: посочените в актовете подлежащи на заплащане суми в общ размер от 635 474, 58 лв. без ДДС, намален със стойността на актуваните, но неизвършени работи в размер на 3 506, 91 лв. без ДДС, или общо дължимото възнаграждение е в размер на 631 967, 67 лв. без ДДС или 758 361, 20 лв. с ДДС.

Изтъкнал е, че от този размер следва да бъдат приспадни извършените плащания в общ размер на сумата 675 016, 64 лв. с ДДС (платени, както следва: 380 388, 79 лв. с ДДС - авансово, 184 923,65 лв. с ДДС на 03.12.2021 г., 91 420,15 лв. с ДДС на 15.03.2022 г. и 18 284,03 лв. с ДДС на 10.05.2022 г.) Изчислил е, че непогасеният чрез плащане остатък е 83 344, 56 лв. с ДДС.

Позовал се е на заявените от ответника в хода на съдебното производство възражения за прихващане с вземанията му за неустойки за забавено и некачествено изпълнение. Намерил е доводите на ищеца за преклудираност на възраженията за неоснователни, като е подчертал, че още в депозирания отговор на исковата молба ответникът е заявил искане за приспадане от ищцовото вземане на неговите вземания за неустойки, за което и е представил доказателства, а след изтичане на срока за отговор на 11.09.2023 г. е направено изявление, с което реално е конкретизирал първоначалното по писмения отговор. Допълнил е, че съгласно чл. 371 ГПК възражението може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, какъвто е процесният случая. Подчертал е, че е без правно значение обстоятелство, че първоинстанционният съд не е постановил определение за приемане на възраженията за разглеждане, като е изтъкнал, че възражението е способ за защита на ответника и не е необходимо да бъде прието за разглеждане със специален акт.

Въззивният съд е намерил възраженията за частично основателни.

4

Посочил е, че в чл. 27 от процесния договор е предвидено, че при забава за завършване и предаване на работите в уговорените срокове изпълнителят дължи на възложителя неустойка от 0,1 % от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността му, или максималният срок на забава, за който се дължи неустойка, е 100 дни. Счел е, че цената, респ. стойността на СМР е тази, определена от страните преди начисляването на ДДС, поради което е изчислил уговорените 0,1 % на ден, но не повече от 10 %, върху стойността на договора, определен със споразумението от декември 2021 г. в размер на 651 746, 52 лв. без ДДС, или в размер на сумата 65 174, 65 лв. при безспорно установения факт, че забавата на ищеца е повече от 100 дни.