Решение № 2360 от 30.05.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 30.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8933 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу С.Т.С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № */02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 4735/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 с-в, за следните парични вземания: сумата от 517,58 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № * от 20.03.2017 г., сключен между „*“ ЕАД и С.Т.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 113,74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2018 г. и сумата от 43,45 лв. обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до 30.03.2018 г., които вземания са цедирани на ищеца, съгласно Приложение № 1 от 15.09.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.

Ищецът твърди, че на 20.03.2017 г. между „* ЕАД, като кредитор и С.Т.С. като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № *. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 479,24 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 38,34 лв. Страните били постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „*“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така, общият размер на кредита възлизал на 517,58 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 12 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

Релевират се доводи, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Уговорена била и договорна лихва в размер на 113,74 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.04.2018г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 52,61 лв., при първа погасителна вноска 5.05.2017 г. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.06.2017 г., съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит. Поддържа се, че съгласно договорните условия при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.

Твърди се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към ищцовото дружество. На * г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата *., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „*“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „*“ ЕАД с

Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Позовава се и на извършено уведомяване за сключената цесия с връчването на исковата молба на ответника. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.Т.С., който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и „*“ ЕАД не притежават активна процесуална легитимация и респ. са страна по недействителен договор за потребителски кредит, поради което за същите липсва активна материалноправна легитимация да реализират правата на кредитор по събиране на вземането. Оспорва всички твърдения в исковата молба относно задължението. Оспорва твърдения факт за дължимост на посочените размери главница и договорно възнаграждение. Счита, че размерът на исковата претенция не кореспондира с принципа за справедливост и представлява злоупотреба с господстващото положение на ищеца. Навежда се довод, че претендиратната сума е в изключително завишен размер, дължимостта й не е обоснована в исковата молба и не води към репариране на твърдените имуществени задължения, а напротив – води до несправедливо разместване на блага между страните, като утежнява положението ми като ответник. Оспорва факта на сключване на Договор за потребителски кредит. Твърди, че не се е задължавал по такъв кредит и не е получавал никакви суми на основание сключен такъв тип договор. Счита, че ищецът не е представил доказателства, установяващи дължимостта на т.нар. договорно възнаграждение. Не ставало ясно защо в поле „размер на кредита“ се включват два компонента - общата цена на стоките и посочената застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“. Поради това оспорва да се е задължавал за договорно възнаграждение по посочения договор за потребителски кредит. Оспорва да е сключвал застраховка „Защита на плащанията“.

Твърди, че дори и да бъде прието, че е получил процесната сума, то същата не е била обявена за изискуема и никога не е бил уведомяван за изискуемостта й. Оспорва да е бил уведомен за сключения договор за цесия. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначените първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума и 3) наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.

Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * г., че между „*“ ЕАД и С.Т.С. е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 479,24 лв. за закупуване на стоки, посочени в раздел „Финансирани стоки и услуги“, като съгласно чл. 1 от условията по договора, кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените търговски партньори. Уговорено е, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на посочени търговци от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски по договора. Изяснява се от представените Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Уведомително писмо, ведно с декларация от 20.03.2017 г. и фактура № * от 20.03.2017 г., че търговецът, предоставящ финансираните с договора за кредит стоки, е „*“ АД. Изрично в договора за кредит е уговорено, че с подписването на същия кредитополучателят удостоверява, че е получил стоката/услугата и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за сумата, посочена в поле „Размер на кредита“. Съгласно условията на договора в раздел „Параметри и условия“ и „Погасителен план“, кредитополучателят се е задължил да върне кредита до 05.04.2018 г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски в размер на 52,61 лв. всяка, като общата стойност на плащанията възлиза на 631,32 лв. В тази сума е включена и застрахователна премия в размер на 38,34 лв. по групова полица № 5/2008 и Застрахователна декларация – Сертификат *, с която е застрахована финансираната с договора за кредит стока.

Договорен е годишен лихвен процент на разходите от 41,79% и лихвен процент от 35,43%.

Видно от представените писмени доказателства по делото – Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., Допълнително споразумение към него от 21.08.2017 г., Приложение № 1 от 15.09.2017 г. към същия рамков договор, Писмено потвърждение от 27.07.2017 г. и 15.09.2017 г., е, че „*“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията, които има спрямо кредитополучателя С.Т.С. по процесния договор за потребителски кредит, които са в общ размер от 645,90 лв. към 15.09.2017 г., от които сумата от 517,58 лв. - главница с включена застраховка, договорна лихва – 113,74 лв. и лихва за просрочие –

14,58 лв. Представено е и Пълномощно № 3230 от 25.01.2018 г., с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от * г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

Представени са и уведомителни писма от 19.09.2017 г. и 16.05.2018 г. за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратени до С.Т.С. от „*“ ЕАД чрез пълномощника „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Същите не са връчени на ответника, видно от приложените известия за доставяне и обратна разписка (л. 34 - 36 от делото).

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adf76b3a-0568-43f9-9f5e-58a0ee938799