Решение № 248 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100900383 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца Министерство на електронното управление с код по БУЛСТАТ:180680495 срещу ответника „Съобщително строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 205701046, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.284, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.7, ал.1 от Договор №99/22.11.2018г. и Договор №100/22.11.2018г., чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 25 739,01 лв., представляваща 8 % от реализираните приходи за 2022г. и 2023г. въз основа на Договор за обществена поръчка №99/22.11.2018г., която е дължима съгласно чл.7, ал.1 от него, сумата от 35 734,70 лв., представляваща 8 % от реализираните приходи за 2022г. и 2023г. въз основа на Договор за обществена поръчка №100/22.11.2018г., която е дължима съгласно чл.7, ал.1 от него, сумата от 1 185,86 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №99/22.11.2018г., начислена върху главницата от 11 858,62 лв. за периода от 01.05.2023г. до 12.11.2024г., сумата от 1388,04 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №99/22.11.2018г., начислена върху главницата от 13880,39 лв. за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., сумата от 1786,33 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №100/22.11.2018г., начислена върху главницата от 17863,27 лв. за периода от 01.05.2024г. до 12.11.2024г., сумата от 1787,14 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №100/22.11.2018г., начислена върху главницата от 17871,43 лв. за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху сбора от претендираните вземания, считано от 25.02.2025г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че е правоприемник на 1 закритата Държавна агенция „Електронното управление“ (ДАЕУ) по отношение на сключените от ДАЕУ договори преди закриването на тази структура. С Решение на Народното събрание от 13.12.2021г. за приемане на структура на Министерски съвет на Република България е създадено Министерството на електронното управление. Съгласно § 11, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за електронното управление (обн.ДВ. бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.), Държавна агенция „Електронно управление", с БУЛСТАТ:

177098809 към Министерския съвет е закрита. В § 9 от Постановление № 89/19.05.2022 г. на Министерския съвет за създаване на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление" и за приемане на Устройствен правилник на същата и Устройствен правилник на Мннистерството на електронното управление се предвижда, че във всички договори и споразумения на Държавна агенция „Електронно управление", в т.ч. административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление" 2014-2020 и Фонд „Вътрешна сигурност" 2014 - 2020, както и по договорите, финансирани по „Механизъм за свързване на Европа" (Connecting Europe Facility) по проект „FORESIGHT - Усъвършенствана симулационна платформа за киберсигурност за обучение в авиационната, морската и Powergrid среда, и договорите за изпълнение на проекти, финансирани със средства от други донори, министърът на електронното управление замества председателя на Държавна агенция „Електронно управление" или упълномощените от него лица като страна по договорите и всички споразумения към тях, като поема изцяло всички права и задължения на заместваната страна, произтичащи от клаузите на договорите и на споразуменията към тях. Тези обстоятелства според ищеца обуславят качеството му на активно легитимирана страна по предявените искове.

Ищецът сочи, че на 22.11.2018 г. между Държавна агенция „Електронно управление" (ДАЕУ) в качеството на възложител и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване". (преструктурирано с правоприемник - „Съобщително строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205701046) със седалище и адрес на управление: гр. София 1853, район Кремиковци. ж.к. Челопечене, код по БУЛСТАТ 175444109, представлявано от И.Г.Т.-главен директор, в качеството на изпълнител, са сключени Договор № 99/22.11.2018 г. след проведена обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161PO001/2.201/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура''- Южна България'\ за обособена позиция 2 и Договор № 100/22.11.2018 г. след проведена обществена поръчка с предмет:

„Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161 PO001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура"- Северна България'''' за обособена позиция 1.

По силата на сключените договори ищецът твърди, че изпълнителят е 2 приел да предостави срещу възнаграждение следните услуги: 1. Да извършва поддръжка на изградената електронна съобщителна инфраструктура (ЕСИ) по проект: BG161PО001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура"- Южна и Северна България", като разположението на ЕСИ е посочено изчерпателно в Техническите спецификации- Приложение № 1 от договорите; 2. Да експлоатира възложената му за поддръжка ЕСИ, като предлага на трети страни срещу заплащане услугите изчерпателно посочени в Техническите спецификации.

Съгласно чл. 7 и чл. 8 от тези договори изпълнителят се е задължил да плаща на възложителя 8 % (осем на сто) от реализираните приходи без Данък добавена стойност (ДДС) за всяка календарна година. Изпълнителят следва да заплаща на възложителя посочената по-горе цена въз основа на представен от него годишен финансов отчет и годишен приемо-предавателен протокол, в срок до 30 април на всяка година. Предвидено било годишните вноски да се дължат в определения срок за предходната изтекла календарна година, в която изпълнителят е експлоатирал ЕСИ. Задължението за плащане е възникнало от сключване на договорите през 2018-та година, при налични договори с трети лица, които извършват експлоатация на изградената ЕСИ.

Ищецът твърди, че видно от представените от изпълнителя сключени договори с трети лица, както и финансови отчети, задължението по чл. 7 за заплащане на съответния процент приход е дължимо за 2022 г. и 2023 г.

Посоченото по-горе задължение на изпълнителя за заплащане на възложителя на 8 % (осем на сто) от реализираните приходи без ДДС не е изпълнено за 2022 г. и за 2023 г. до настоящия момент, независимо от представените и налични приемо-предавателни протоколи и годишни финансови отчети за 2022 г. и 2023 г. и по двата договора и изпратени уведомително писмо и покана. Сочи, че е уведомил първоначално изпълнителя с писмо с peг. № МЕУ-11990/03.08.2023 г. за дължимите по двата договора суми, и че същите не са постъпили по сметката на МЕУ в определения в договора срок.

Уведомлението е получено от ответната страна на 03.08.2023 г. Отново с писмо с peг. № МЕУ-9741/31.05.2024г. от министьра на електронното управление е била отправена и покана за плащане в срок до 30 (тридесет) дни от получаването й. Поканата е получена от ответната страна на 03.06.2024 г., но въпреки това в предоставения срок от 30 (тридесет) дни не е извършено плащане.

Ищецът заявява, че към момента дължимите от страна на изпълнителя и ответник в производството приходи по чл. 7 от Договорите са както следва:

- За 2022 г.: По договор № 99/22.11.2018 г. - 11 858,62 лв. (единадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки); По договор № 100/22.11.2018 г. - 17 863,27 лв. (седемнадесет и хиляди осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки);

- За 2023 г.: По договор № 99/22.11.2018 г. -13 880,39 лв. ( тринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки); По договор 3

№ 100/22.11.2018 г. - 17 871,43 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки).

Ищецът сочи, че общата стойност на дължимите суми по двата договора е в размер на 61 473,71 лв.

Поради неизпълнението от страна на изпълнителя на чл. 7. ал. 1 от договорите, съгласно чл. 18 от същите, ответникът дължи на ищеца и неустойка в размер на 0,05 % от дължимата сума по чл. 7, ал. 1 от договорите за всеки ден за забава, но не повече от 10 % от дължимата сума, каквато също претендира с предявените искове.

В законоустановения срок от страна на ответника постъпи писмен отговор на исковата молба, с която предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното дружество възразява, че доколкото в исковата молба не се сочи какви договори за експлоатация на ЕСИ е сключил ответникът, с кои лица, за какви услуги и при какви цени, и дали цената на услугите е платена, съответно не сочи и какви са годишните приходи на ответника от тези услуги, следва че исковете по чл.7, ал.1 от Договорите не са доказани по основание и размер, поради което са неоснователни и необосновани, и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид акцесорният характер на претенциите за неустойка, те според ответника също следва да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените искове, ответникът релевира възражение за прихващане със своето вземане в размер на 969 014,13 лв. без ДДС за индексация на цените по сключения между него и ищеца Договор №96/20.11.2018г. с предмет „Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“, до размер на по-малкото вземане, а именно това на ищеца в общ размер на 67 621,08 лв. В тази връзка сочи, че поради дългият срок на изпълнение на Договор №96/20.11.2018г., който все още се изпълнявал, завишените цени на материалите и горивата и неколкократното увеличение на минималната работна заплата, ответникът търпи постоянни финансови загуби от изпълнението на този договор.

Ответникът счита, че с оглед приемането на разпоредбата на чл.117а ЗОП и Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, на основание чл.117а ЗОП във вр. с чл.116. ал.1, т.3 ЗОП, цената по действащия Договор №86/20.11.2018г. подлежи на изменение (индексация), съгласно посочената методика, и в резултат на това за ответника е възникнало вземане спрямо ищеца в посочения размер, след като се вземе предвид, че договорът е сключен на 20.11.2018г., а ценовата оферта за сключването му е подадена на 25.10.2018г., че предметът на този договор е свързан с изграждане на инженерна инфраструктура, то той попада в т.1 от таблицата по чл.2 от методиката, поради което за изменение на цената следва да бъде използван тежестен коефициент –„тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи“- 58 %, а за дата на определяне стойността на строително-монтажните работи следва да се счита 31.12.2020г., съгласно §3 от методиката.

4

Ответното дружество сочи, че то е претендирало това свое насрещно вземане от ищеца с Писмо с изх. №ФД-00-69/16.08.2023г., като с Писмо с изх.

№МЕУ-18750/08.11.2024г. ищецът не е оспорил основанията за индексацията на цените по този договор.

Ответникът твърди, че размерът на вземанията му за индексация на цените по Договор №96 от 20.11.2018г. от 969 014.13 лева без ДДС, е формиран съгласно чл.117а ЗОП методиката, като на индексация подлежат приетите след 30.06.2021г. с приемо-предавателни протоколи строително монтажни работи, а именно:

-Приемо –предавателен протокол от 23.08.2021г. с фактура №1000000542/24.08.2021г. на стойност 145 722, 23 лв. без ДДС, с индексация от 9,25 % или сума в размер на 13 481,05 лв. без ДДС;