Решение № 123 от 16.01.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 865/2022
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Велико Търново, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100865 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.135 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че видно от изпълнителен лист от ******* по описа на ВТОС ответникът А. Г. Д. е осъден да заплати на ********сумата 1225 лв., представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции и сумата 600 лв. съдебноделоводни разноски за касационна инстанция. Сочи се, че видно от изпълнителен лист от *****. по описа на ВТРС, ответникът А. Г. Д. е осъден да заплати на ****сумата 600 лв., представляваща разноски по делото пред ВТРС, сумата 600 лв. разноски по делото пред ВТОС и сумата 600 лв. съдебно-деловодни разноски за касационна инстанция. Сочи се, че видно от изпълнителен лист от **** по описа на ВТРС, ответникът А. Г. Д. е осъден да заплати на **** сумата 600 лв., представляваща разноски по делото пред ВТРС, сумата 300 лв. разноски по делото пред ВТОС. На следващо място се излагат твърдения, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот *****, който нотариален акт е вписан с рег.
*** ответникът А. Г. Д. дарява на дъщеря си Д. А. Д. недвижим имот, представляващ поземлен имот № *****представляващ *****, заедно с построените в този имот къща и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, като дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване на имота. Ищецът твърди, че предназначението на дарението е да се вреди на кредитора-ищец, тъй като между ищеца и ответника А.а Д. има заведени дела и целта на ответника Д. е била *** да не получи нищо след като го осъди. Сочи се, че имотът е прехвърлен година след стартиране на производствата по трите посочени дела, по които са издадени изпълнителните листи, като 1 първоинстанционното решение по гр. д. **** е било постановено преди сключване на сделката, а останалите решения са постановени съответно на *****Ищецът твърди, че ответникът Д., знаейки, че ще увреди кооперацията се е разпоредил с имущество, което е можело да служи за удовлетворение на кредитора-ищец по делото. С оглед изложеното ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на Кооперацията сделката за дарение на недвижим имот в с.
М, обективирана в горепосочения нотариален акт. Претендира разноски.
Ответникът А. Г. Д. срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция по съображения изложени в отговора. Твърди, че преди да узнае за решението по гр. д. *****по описа на ВТРС, както и по другите дела, бил взел решение да дари имота в с. М на дъщеря си и бил започнал да подготвя документи, като на ****. се снабдил със скица на имота. Твърди, че към ****, когато е извършено дарението, не е имал качеството длъжник на ищцовата **** и вземането на ищеца е възникнало след влизане в сила на съдебните решения по горепосочените дела, което е станало през 2021 г.
Заявява, че е невярно твърдението на ищеца, че извършвайки тази сделка е знаел, че ще увреди ****поради факта, че никоя от страните по делото не може предварително да знае какво ще бъде решението на съда по него. Заявява, че винаги е бил изряден в заплащането на разноски по други дела.
Ответникът Д. А. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция. Заявява, че от ** години живее в гр. С и след развода на родителите си през ***не поддържа връзка с баща си и не й е известно какво се случва с ****. Отправя искане на отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С решение **** Великотърновски апелативен съд обезсилва решение по т.дело *****, прекратява производството по иска на А. Г. Д. срещу *** по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и осъжда А. Д. да заплати на *** сумата 1225лв., представляваща разноски по делото за две инстанции. С определение от **** не е допуснато касационно обжалване на решение **** по описа на ВТАС и в полза на К***са присъдени 600лв. представляваща разноски за касационна инстанция. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 18.03.2021г.
С решение по гр.дело ****по описа на ВТРС, потвърдено с решение на ВТОС от **** недопуснато до касационно обжалване с определение от **** е отхвърлен иска по чл.58 от ЗК, предявен от А. Г. Д. срещу ППЗК „****“. Решението е влязло в сила на **** и въз основа на него е издаден изпълнителен лист от****. за присъдените в полза на **** разноски, както следва: сумата 600лв. разноски пред първа инстанция и 600лв. разноски във въззивното производство.
С решение по гр.дело ****, потвърдено с решение на ВТОС от ****недопуснато до касационно обжалване с определение от *** е отхвърлен иска по чл.58 от ЗК, предявен от А. Г. Д. срещу ****. Решението е влязло в сила на **** и въз основа на него е издаден 2 изпълнителен лист от ****. за присъдените в полза на ****разноски, както следва: сумата 600лв за разноски пред първа инстанция и 300лв. разноки пред въззивна инстанция.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ********, А. Г. Д. дарява на дъщеря си Д. А. Д. собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот *******************
По делото е представено платежно нареждане за сумата ****, като основание е посочено плащане по ***. с наредител ответника А. Д. и получател ****“.
По делото е представено решение от ****по описа на ВТАС, с което е потвърдено решение №*************
С решение от ***. по описа на ВТОС, **** е осъдена да заплати в полза на А. Д. разноски в размер на 1 500лв.
По делото е представен заверен препис на нотариално дело **** От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. Искът е насочен срещу надлежните ответници – страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредитора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Фактическият състав на чл.135 ЗЗД включва следните елементи: вземане на кредитора и извършване на действие от длъжника, което уврежда кредитора. В хипотезата на чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД се изисква знание на длъжника за увреждането и знание на третото лице, когато сделката е безвъзмездна в хипотезата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. В последния случай субективния елемент на знание за увреждане трябва да бъде доказан от кредитора.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска – чл.135, ал.3 ЗЗД.
Ако действието е извършено преди пораждане на вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали, за да го увредят. С разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД в този случай не се прилага.
В случая, ищецът твърди, че е носител на вземане срещу първия ответник, което вземане е за разноски, присъдени в полза на ищеца по водени между страните граждански производства.
Следва да се има предвид, че всяко вземане за разноски, възниква единствено, когато 3 същите са присъдени е влязъл в сила съдебен акт /в този смисъл е Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. на ВКС/.
При това положение ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими доказателствени средства да докаже не само притежаването на вземане и момента на неговото възникване, но и наличието на намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което договаря. Предназначението на увреждането не може да се предполага. То следва да се докаже от този, който го твърди. Само по себе си разпореждането с недвижим имот не може да бъде възприемано като единствено и достатъчно основание, за да се приеме, че е налице намерение у договарящите страни да увредят кредитора, доколкото извършеното действие се опорочава от осъществяването на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането. В този смисъл е Решение № 643 от 27.07.2000г. по гр. д. №27/2000г. на ВКС . Вземането на ищеца е за съдебни разноски, изхождащи от съдебен акт и влизането в сила на този съдебен акт се явява момента на неговото възникване. До влизането в сила на съдебния акт вземане с такова основание не съществува. Това е така, защото законът не придава релевантност на правните очаквания на страните във връзка с изхода на делото. Не би било необходимо вземането на кредитора да е установено с влязло в сила съдебно решение в хипотезите, в които самото вземане е възникнало на друго правно основание. Това обаче не се отнася за вземанията за съдебни разноски, които възникват единствено, когато са присъдени с влязъл в сила съдебен акт.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и приложените граждански производства, водени между ищеца „****и ответника А. Д., влизането в сила на съдебните решения по трите дела, по които са издадени изпълнителни листи за присъдените в полза на ищеца разноски е след разпоредителната сделка-договор за дарение от *****, по силата на който ответникът А. Д. дарява на дъщеря си Д. Д. негов недвижим имот, намиращ се в с.***** Ето защо, предвид на това, че сделката е предхождала възникване на вземанията на ищеца за разноски не може да се предположи, че е било налице знание и намерение за увреждане на кредитора като длъжника се разпорежда с имуществото си. От своя страна ищецът не проведе доказване, с което да установи намерение за увреждане. Недоказването на субективната предпоставка на отменителния иск, която в случая е в доказателствена тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността, следва да има за последица неговото отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Ответникът А. Д. е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Ответникът Д. Д. е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора 4 и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ************, ЕИК ********, със седалище *****, представлявана от ликвидатора М А И.ов срещу А. Г. Д. с ЕГН **********, с постянен адрес ******* и Д. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ******* иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване спрямо *************** недействителност на договор за дарение на недвижим имот от ****** обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот ***************, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ********************* ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Д. с ЕГН **********, с постянен адрес ******* сумата 600 лв./шестстотин лева/, представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ******* сумата 400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Разпечатката съдържа 42 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adf668dd-9608-4f04-ba9d-98d0c081f503