Решение № 5088 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5088 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221110210695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. К. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 7790/01.08.2022г., издадено от Началник Отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата /ЗП/ му е наложена глоба в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено, а при условията на алтернативност – наложената глоба да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В допълнителна молба от 04.10.2023г. моли НП да бъде отменено или наложената глоба да бъде намалена.

Въззиваемата страна е подала отговор, в който излага становище за законосъобразност на издаденото НП и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа същото становище. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 01.07.2022г. следобед на път II-18, км 30+700, на 300 метра преди разклона за Казичене в посока Чепинци – Лозен, свидетелят Б. П. на длъжност инспектор към АПИ и колегата му А М А изпълнявали служебните си задължения, като извършвали проверки във връзка със спазване на предписанията на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На същото място, около 15:30ч. спрели за проверка МПС четири оси с две управляеми оси марка МАН с рег. № СВ 0697 МК с водач Б. К. С..

По време на проверката установили, че водачът извършва превоз на фракция.

Направили измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м/. По време на проверката констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,300 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001г. С оглед на това и измерените параметри, ППС се явявало тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, поради което движението му следвало да бъде извършвано само с издадено разрешение /разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II от Наредбата, за дейности от специалното ползване на пътищата, на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

При така установеното свидетелят Б. П. съставил срещу водача на ППС акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а” от ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Б. П., който като част от екипа, извършващ проверката на процесното МПС, е и очевидец на нарушението. Показанията на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви, като намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства: протокол за измерване на превозно средство № 0000073/2022, свидетелство за регистрация на МПС, експедиционна бележка и пътен лист.

Видно от Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, определената периодичност на техническа проверка на везни с неавтоматично действие е две години.

Видно от Сертификат и Декларация за съответствие за Ролетка 1307/18, както и от заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване и декларация за съответствие за електронна везна К0200009, и двата измервателни уреда към датата на проверката са били 2 технически годни.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като възраженията му касаят правната страна на спора, която ще бъде разгледана по-долу в изложението.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на АПИ /касателно материалната компетентност на актосъставителя/ и заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на АПИ /касателно материалната компетентност на лицето, издало НП/.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ - във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и поверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.

14, ал. 3. Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници"за нарушения по републиканските пътища.

Компетентността на лицето, издало НП, произтича от разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗП.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.

Спазени са сроковете за издаването му.

Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последното. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.

Обстоятелството, че в АУАН и НП не са посочени категорията на ППС и чия собственост е същото, по никакъв начин не рефлектира върху правота на защита на санкционираното лице, тъй като тези обстоятелства не са съставомерни такива. Аналогичен е отговора и на следващото възражение, свързано с липсата на посочени обстоятелства, от които да бъде направен извод относно основанието, на което водачът на МПС е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на процесното ППС с товар и без товар е различна и 3 не надвишава максимално допустимите такива. Това задължение за жалбоподателя, произтича именно от факта, че същият, а не друго лице извършва превоз на товарен камион и именно негово задължение и да следи за спазване на правилата на Наредба № 11/03.07.2001г. и в случаите на извършване на превоз извън нормите на наредбата, същият да бъде осъществен при наличие на съответното разрешително от АПИ. Т.е., не се касае за отговорност на превозвача, извършващ превоза, а на водача на конкретното МПС, с което се извършва превоза. В тази насока е и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

По съществото на спора съдът намира следното:

По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е управлявал „тежко” МПС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001г. с четири оси с две управляеми оси марка МАН с рег. № , като при разстояние между осите 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29,300 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Безспорно е установено, че към датата на проверката движението на МПС е извършвано от водача без издадено съответно разрешително за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

С оглед на това, същият е извършил нарушение на 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 8, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, „в” от Наредба № 11/2001г. - допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1.3 включително до 1.8 m - 18 t (19 t).

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001г. – при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2001г. - движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или, когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на 4 вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП - за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001г., доколкото превишаването на допустимите максимални норми на натоварвания на ос по Раздел II, е с повече от 30 % /хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата касае максимално натоварване на ос по Раздел II - до 24,700 тона/. В случая това натоварване е 29,300 тона.

Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, доколкото водачът е бил длъжен и е имал обективна възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици на нарушението, но не е сторил това, нарушавайки закона.

Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно цитираната разпоредба на закона - наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя; движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.