Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1092 от 22.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2498/2020
Вид
Протокол № 1092
Подписан
22.10.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 1092 гр. Пазарджик, 19.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102498 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За ищцовото дружество „Кредит Респект“ ООД - редовно призовани, не изпращат представител. Постъпила е молба с вх. № 19071/18.10.2021 г. от адв. В*** В***, надлежно упълномощена с молбата, с която се изразява становище по хода на делото и съществото на спора. Към молбата са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактури за извършени плащания на адвокатски хонорар, списък с разноски по чл. 80 от ГПК

Ответницата ГР. З. Н. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява. Същата се представлява от адв. С.К. от АКПазарджик – назначена в качеството на особен представител по делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

1

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцовото дружество има парично вземане срещу ГР. З. Н., с ЕГН: ********** в общ размер на 711,88 лева (четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), от които по пера: 400,00 лв. (четиристотин лева) главница и 43,31 лева (четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки) договорна възнаградителна лихва, както и 268,57 лева (двеста шестдесет и осем лева петдесет и седем стотинки) неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора.

Твърди се, че за същото парично вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд Пазарджик, въз основа на което е образувано ч. гр . дело № 3631 по описа за 2019 г. на съда. По делото е издадена заповед за изпълнение за сумата от 711,88 лева (четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), ведно със законни лихви и разноски по делото.

Твърди се, че на 19.12.2018 г. ответницата ГР. З. Н. е кандидатствала за паричен заем при „Кредихелп“ ООД, заемното правоотношение е договорено при условия, отговарящи на конкретните, заявени от потребителя нужди и възможности и в резултат е сключен Индивидуален договор за заем Код № 10051897/19.12.2018г. („договора“) между „Кредихелп“ ООД, в качеството на заемодател, и ГР. З. Н., съответно в качеството на заемател.

Твърди се, че поради неграмотност/недъгавост на потребителя, същата е поставила върху всеки от документите, съставени във връзка със заемното правоотношение, отпечатък от десния си палец, с надлежно приподписване от двама свидетели, в изпълнение на чл. 189, ал. 1 ГПК. За последното обстоятелство е съставена нарочна декларация за истинност, придружаваща и относима към всички документи по заема.

Твърди се, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 2 от договора за предоставяне на заемната сума в размер на 400 лв. (равняващи се на 204.52 евро, според заложеното в договора), удостоверено с разписка за получени суми в брой № R10051897/19.12.2018 г.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 6 от договора за паричен заем общият размер на задължението, което ответникът се е задължил да върне за срока на договора за заем е в размер на 443,30 лева (четиристотин четиридесет и три лева и тридесет стотинки), при лихвен процент на заема: 39.04 % ( чл. 3, ал. 7 от договора) и ГПР на заема: 41.00 % (чл. 3, ал. 8 от договора), от която обща 2 сума за връщане по пера: 400 (четиристотин) лева получена главница и сума в размер на 43.30 лева (четиридесет и три лева и тридесет стотинки) договорена възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 3, ал. 1 и следващите от същия договор, заемателят се задължава да върне получения паричен заем /главница/, ведно с договорените възнаградителни лихви на 13 (тринадесет) равни месечни вноски, в размер на 34.10 лв. (тридесет и четири лева и десет стотинки), всяка от тях. Всяка една от погасителни вноски представляват част от дължимата главница и част от договорената възнаградителна лихва, като съотношението между тях се променя с номера на всяка следваща погасителна вноска, съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит и начините на определяне и пресмятане на дължимите лихви и годишен процент на разходите по един кредит.

Твръди се, че съгласно чл. 12 от договора в ал. 1 ответникът се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от 3 дни след сключване на договора /в случая този срок е изтекъл на 22.12.2018 г./ да осигури солидарен длъжник за дълга си по договора/ поръчител или лице, което да встъпи в дълг/. В алинеи 2 и 3 са договорени формата на задължаването на третото лице, критериите, на които лицето следва да отговаря.

Твърди се, че ГР. З. Н. е в неизпълнение на задължението си по чл. 12 от договора - нито към падежа му, нито забавено, нито, дори към настоящия момент не е осигурила задължаването на трето лице, отговарящо на договорените изисквания. В чл. 12, ал. 4 от договора страните отнапред се съгласяват за размера на сумата, която репатрира вредите от неизпълнение на задължението- а именно договарят неустойка в размер на 268.58 лева (двеста шестдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки). Уговорено е падежиране и на възникнало задължение за обезвреда по чл. 12, ал. 4, наред с падежите на главница и възнаградителни лихви. Размерът и падежите на всяка от погасителните вноски по договора, включая: главница, възнаградителни лихви и неустойка по чл. 12, ал.4, са посочени в погасителен план, неразделна част от сключения индивидуален договор за заем и по пера за всяка вноска в чл. 12, ал. 6 от договора, както следва:

На 02.01.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

3

На 16.01.2019 г,- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 30.01.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 13.02.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 27.02.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 13.03.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 27.03.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 10.04.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 24.04.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 08.05.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева итридесет и пет стотинки)

На 22.05.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 05.06.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

На 19.06.2019 г.- 54.76 лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки)

Твърди се, че след сключването на договора за паричен заем, заемателят Н. не е направила нито едно плащане по договора.

На 19.08.2019 г. се сключи конкретен договор за цесия между „Кредихелп“ ООД, в качеството си на Цедент и „Кредит Респект“ ООД, в качеството си на Цесионер, във връзка с Рамков договор за периодично прехвърляне на вземания (рамков договор за цесия) от 19.06.2018г. сключен между „Кредихелп“, в качеството си на Цедент и „Кредит Респект“ ООД, в качеството си на Цесионер. Като съгласно същия Цесионерът придобива вземанията, които се прехвърлят ведно с привилегиите, обезпеченията и 4 другите му принадлежности, включително и с изтеклите лихви. Едно от задълженията, което се прехвърля, е именно задължението, което длъжникът ГР. З. Н. има към търговско дружество „Кредихелп“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 10051897 от 19.12.2018 г. Длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането.

Твърди се, че към настоящия момент всички погасителни вноски по посочения паричен заем са с вече настъпил падеж.

Моли се съдът да постанови решение с което със сила на пресъдено нещо да установи съществуването на вземането, произтичащо от Индивидуален договор за заем Код № 10051897/19.12.2018 г. в размер на 711,88 лева (четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), от които: 400,00 лв. (четиристотин лева) - главница и 43,31 лева (четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки) договорна възнаградителна лихва, както и 268,57 лева (двеста шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, по издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 417 по описа за 2018 г. на Районен съд Раднево до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който не се прави оспорване на изразеното в ИМ. Изразява се становище, че видно от представените писмени доказателства с ИМ, се установява по безспорен начин, че ответницата не е направила нито едно плащане по договора за паричен заем към ищцовата страна.

Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция в цялости да приеме за установено, че паричното вземане на ищеца по делото действително съществува и е изискуемо.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В ТЕЖЕСТ НА ищцовата страна е да установи наличието на 5 процесуалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно, че е проведено заповедно производство между същите страни, с предмет идентичен на настоящото исково производство. Подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение и подадена в срок искова молба.

В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване, че съществува вземане на твърдяното основание, а именно договор за цесия. Следва да установи, че цесията е съобщена на длъжника.

Следва да установи вземането си по размер, както и че същото е изискуемо.

Ответникът следва да докаже възраженията си направени в писмения отговор.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема госпожо Съдия, не оспорваме иска. Не сме внасяли вноски за погасяване на кредита и предоставям решението на съда. Моля да ми се изплати възнаграждение за особено представителство.

Съдът обяви устните състезания за приключени.