Определение № 2086 от 02.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601760 по описа за 2026 година ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, __________ г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав в закрито заседание на ________ през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ИВО ХИНОВ като разгледа докладваното от съдия Колева в.н.ч.д. № 1760 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 29.01.2026г., постановено по НОХД № 15681/2025г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112- ти състав, с което на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на наблюдаващия прокурор за отстраняване на приети от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се поддържа, че определението е неправилно, поради което се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Според СРП дадените при предходното връщане на делото указания са изпълнени, като в новия обвинителен акт ясно е посочено в какво се изразява твърдяното противозаконно пречене на орган на властта по смисъла на чл.270, ал.1 от НК. Излага се, че обвинителната теза не страда от вътрешно противоречие, тъй като отправените от полицейския орган устни разпореждания са 1 част от изпълнението на служебните му задължения по пресичане на престъпления, а отказът на подсъдимия да ги изпълни е описан не самостоятелно и абстрактно, а в съчетание с продължаване на участието му в масово сбиване и нанасянето на удари спрямо друго лице.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Частният протест е процесуално допустим– подаден е в законоустановения срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледан по същество, протестът е основателен.

От материалите по делото се установява следната процесуална хронология.

Първоначално Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. З. за престъпления по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл.270, ал.1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД № 1978/2025г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112- ти състав. В проведено разпоредително заседание районният съд е констатирал неяснота на обвинителната теза. По отношение на обвинението за причинена лека телесна повреда съдът е приел, че в обвинителния акт е описано бутане в областта на гърдите и удари в торса, докато инкриминираният резултат на телесната повреда е палпаторна болезненост в областта на двете предмишници, без да е разяснен механизмът на причиняване на този резултат. По отношение на обвинението по чл.270, ал.1 от НК съдът е счел, че не е конкретизирано в какво се изразява преченето на полицейския орган да изпълни задълженията си, както и какви именно задължения по ЗМВР са били възпрепятствани. С определение от 14.03.202 г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора.

Това определение е било предмет на въззивна проверка по ВНЧД № 3086/2025г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV въззивен състав. С определение от 15.05.2025г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, приемайки, че в обвинителния акт действително не са изложени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурорът твърди да осъществяват съставите на двете престъпления. По отношение на престъплението по чл.270, ал.1 от НК въззивният съд е подчертал, че липсват конкретни фактически твърдения за начина и способа на създаване на пречка пред органа на властта, за правното основание на изпълняваните от този орган задължения и за несъответствието на поведението на подсъдимия с нормативно предписано правомерно поведение.

След връщането на делото прокурорът е внесъл нов обвинителен акт на 04.11.2025г., въз основа на който е образувано НОХД № 15681/2025г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112- ти състав.

С този обвинителен акт спрямо В. З. е повдигнато обвинение за това, че на 02.11.2024г. около 03:00 часа в гр.София, ж.к.„Студентски град”, ул.„********3, пред заведение „Азаро“, е причинил (чрез нанасяне на удари със свити в юмрук ръце в областта на предмишниците) на С.Ц.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в палпаторна болезненост в областта на двете предмишници, която е реализирала медико-биологичния признак причиняване на болка, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на полицейски орган (съгласно Акт за встъпване в длъжност от 25.01.2023г. (съгласно заповед № 513з-589/25.01.2023г. на Директора на СДВР) пострадалият С.Ц.Й. заема длъжността „младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“- Младост на сектор: „Охранителна полиция“ към 07 РУ - СДВР, със специфично наименование „младши експерт“) при изпълнение на службата му (телесната повреда е била причинена по време изпълнение на задължения, включващи се в службата на С.Ц.Й., а именно във връзка с участието му в 2

СПО, съгласно утвърден план (от Началника на 07 РУ - СДВР), с peг. номер 3382р46271 от 01.11.2024г. за противодействие на нарушения, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и осигуряване на полицейско присъствие на територията на 07 РУ- СДВР, провеждана за времето от 00:00 часа на 02.11.2024г. до приключване)– престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Повдигнато е обвинение на В. З. и за това, че на 02.11.2024г. около 03:00 часа в гр.София, ж.к.„Студентски град”, ул.„********3, пред заведение „Азаро“, противозаконно пречил (възпрепятствал свидетеля С.Ц.Й. да изпълни задълженията си за пресичане на престъпления, като след отправени неколкократно устни разпореждания от свидетеля (който бил облечен със служебна полицейска униформа, с надписи „Полиция“ (изписани на български и английски език), със следното съдържание: „Стой, полиция, спри, полиция!“, „Стой, полиция, престани, ще го убиеш!“, „Спри, полиция!“, които устни разпореждания били отправени от свидетеля С.Ц.Й. с цел да преустанови участието си в масово сбиване и нанасяне на телесна повреда спрямо друг гражданин (свидетеля М.В.Т.), отказал да изпълни горепосочените устни разпореждания на С.Ц.Й., като продължил да нанася удари спрямо тялото на М.В.Т. и не преустановил участието си в масовото сбиване) на орган на властта- на полицейски орган- С.Ц.Й., заемащ длъжността „младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ - Младост на сектор: „Охранителна полиция“ към 07 РУ- СДВР, със специфично наименование „младши експерт“, да изпълни задълженията си за пресичане на престъпления - съгласно Закон за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г. - Чл. 64. (1) (Изм.- ДВ, бр. 14 от 2015г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции... (2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят... (4) (Доп.- ДВ, бр.14 от 2015г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му... Чл.67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления)– престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че по отношение на престъплението по чл.270 от НК не са изпълнени дадените при предходното връщане указания. Съдът е счел, че обвинителният акт е вътрешно противоречив, тъй като, от една страна, в него се твърди, че подсъдимият противозаконно е попречил на полицейския служител да изпълни задълженията си за пресичане на престъпления, а от друга страна, се сочи, че полицейският служител е дал устни разпореждания, които подсъдимият е отказал да изпълни. Според районния съд от обвинителния акт не ставало ясно дали подсъдимият е обвинен в отказ да изпълни полицейско разпореждане или в противозаконно пречене на орган на властта, като е приел, че не са описани конкретни действия или бездействия, чрез които е осъществено възпрепятстването.

Този извод не се споделя от настоящия въззивен състав.

Въззивната проверка в производството по чл.249, ал.3 от НПК е ограничена до това дали са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство поради допуснато на досъдебната фаза отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. В този стадий съдът не следва да разрешава въпросите за доказаността на обвинението, за фактическата достоверност на 3 изложените от прокурора твърдения или за крайния извод относно съставомерността на деянието. Той следва да провери дали обвинителният акт очертава предмета на доказване по начин, който позволява на подсъдимия да разбере фактическите и правните предели на обвинението и да организира защитата си.

Преценен именно през този процесуален критерий, новият обвинителен акт не страда от порока, констатиран в предходното производство в степен, която да налага повторното връщане на делото на прокурора.

По обвинението по чл.270, ал.1 от НК обвинителният акт съдържа достатъчна конкретизация на фактическата претенция на прокурора. В него е посочено, че С.Й. е бил полицейски орган, изпълняващ служебните си задължения в рамките на специализирана полицейска операция, включващи пресичане на престъпления и нарушения на обществения ред; че при пристигането си полицейските служители са установили масово сбиване; че подсъдимият е нанасял удари на свидетеля М.Т., включително след падането му на земята; че С.Й., в полицейска униформа и с ясни обозначения „Полиция“, е отправил неколкократни устни разпореждания „Стой, полиция, спри, полиция!“, „Стой, полиция, престани, ще го убиеш!“, „Спри, полиция!“, на български и английски език; че подсъдимият е възприел тези разпореждания, но не ги е изпълнил, като е продължил да нанася удари спрямо тялото на Т. и не е преустановил участието си в масовото сбиване. Посочени са и нормативните и служебни задължения на полицейския орган, които според обвинението са били възпрепятствани, включително тези по чл.64 и чл.67 от ЗМВР и съответните му длъжностни задължения за недопускане, пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения.

В този контекст следва да се направи разграничение между престъплението по чл.270, ал.1 от НК и административнонаказателната отговорност по ЗМВР. Само по себе си неизпълнението на полицейско разпореждане не е тъждествено на изпълнителното деяние „противозаконно пречи“ по смисъла на чл.270, ал.1 от НК, тъй като обикновеното неподчинение на разпореждане на полицейски орган поначало подлежи на административнонаказателна санкция, доколкото деянието не съставлява престъпление. Когато обаче отказът да се изпълни полицейско разпореждане е въведен в обвинителната теза не изолирано, а като част от конкретна фактическа последователност, при която подсъдимият чрез активни действия реално препятства органа на властта да изпълни свое определено служебно задължение, преценката дали това поведение осъществява състава на чл.270, ал.1 от НК е въпрос по съществото на обвинението, а не основание за връщане на делото поради неяснота на обвинителния акт.

В случая обвинителният акт не се изчерпва с твърдение за формално неизпълнение на устно полицейско разпореждане. Отказът на подсъдимия да се подчини на разпорежданията на полицейския орган е описан в обвинителната теза във връзка с продължаващо насилствено поведение спрямо трето лице, с непреустановяване на участието в масово сбиване и с възпрепятстване на конкретно служебно задължение на полицейския орган- да пресече престъпление и да възстанови обществения ред. Именно тази фактическа последователност е релевантна за преценката дали се твърди престъпно противозаконно пречене, а не само административно нарушение, изразяващо се в неподчинение на полицейско разпореждане.