Решение № 1418 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100503050 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20491/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38155/2022 г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, е отхвърлен предявения от Г. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. е нищожен поради противоречие на закона, включително поради наличие в него на неравноправни клаузи. Със същото решение е признато за установено по иск, предявен от Г. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ****, че Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в частта му, в която е признато за установено, че договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Същият развива оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост на формираните от СРС изводи и нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционния съд не е взел предвид изложеното с отговора исковата молба, а именно, че ЗПК следва да се прилага като специален закон, уреждащ отношенията между потребител и кредитори, който въвежда ГПР като специален критерий, измерващ финансовата тежест, която се 1 прилага върху потребителя. Като част от ГПР била включена и възнаградителната лихва, което косвено определяло и нейният размер. Поддържа, че „добрите нрави“ не било правна, а морална категория и нормата на чл. 26 от ЗЗД била обща и се прилагала в случаите, когато законът не предвиждал специална норма, която да регулира конкретните обществени отношения. Не можело да се приеме за несъвместима с морала лихва, която след включване в разходите на потребителя, водела до ГПР в размер, допустим от закона, тъй като такъв извод би бил равнозначен на извода, че самото законодателство не почива на мярата на обществения морал. В процесния договор ГЛП бил равен на 41,12 %, но приложимият ГПР като измерител и включващ в себе си всички разходи по отпуснатия кредит, заедно с възнаградителната лихва бил в законово определеният лимит под 50%. Сочи, че в решението на СРС липсвали точни и ясни критерии, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикващ нищожност на клаузата, с което е уговорен размера на възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит сключен с ищеца.

Поддържа, че договора за потребителски кредит между него и ищеца бил надлежно сключен и правата и задълженията на страните по него са валидно възникнали. Сочи още, че не съществували и не били възникнали условия за обявяване за нищожен чл.

9.1. от договора. В тази връзка моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Г. В. Р. в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение, претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК и на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх.

№ 229796/27.10.2022 г./ на Г. В. Р., с която са предявени следните субективно и обективно съединени искове: 1. срещу главния ответник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са предявени обективно съединени искове за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г., както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. е нищожен поради противоречие на закона, включително поради наличие в него на неравноправни клаузи; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави; 2. срещу евентуалния ответник „Кардиф – Общо застраховане“ АД – дружество, регистрирано във Франция, действащо чрез „Кардиф – Общо застраховане“ КЧТ, са предявени следните евентуално съединени помежду си искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – за признаване за установено, че Договор за застраховка Bank пакет 3 сметка и Договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка са нищожни поради липса на съгласие; иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за признаване за установено, че Договор за застраховка Bank пакет 3 сметка и Договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка са нищожни поради наличието в тях на неравноправни клаузи.

2

Ищеца твърди в исковата молба, че на 14.02.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит № 7053255610 с ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД за сумата 1 5000 лв. при посочен в него погасителен план. В договора било посочено, че ГПР е в размер 49,85 %, а ГЛП е в размер 41,12 %. Счита, че не му било разяснено по разбираем начин от страна на ответното дружество и бил подведен да сключи застрахователен договор, по силата на който бил застраховал кредита в полза на ответното дружество с два броя застраховки на обща цена почти равна на стойността на кредита, а именно за сумата от 1005,12 лв. Поддържа, че договора бил сключен изцяло онлайн като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, както и че самият договор за кредит, както и застрахователния договор не му били предоставени при подписването, а на по-късен етап. След като се запознал със съдържанието на договора, установил, че наред със сумата, която му била отпусната като кредит в размер на 1500 лв., бил сключил и договор за застраховка, по силата на който бил застраховал кредита в полза на ответното дружество едновременно с две застраховки: 1. Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/, на стойност – 479,53 лв. и 2. BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/, на стойност – 525,59 лв. Твърди, че въпросният сбор на сумата от двете застраховки бил добавен към чистата сума на кредита и по този начин, което било видно и от погасителния план, размера на общата сума за главница по кредита вече била в размер на 2505,12 лв. Отбелязва, че в чл. 19 от договора било посочено, че по желание на потребителя можело да се сключи застраховка по кредита, но това не било задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че не били посочени по ясен и разбираем начин всички елементи на договора и по-точно, сключването и на застрахователен договор с две застраховки на стойност почти равна на размера на главницата. Тази клауза от договора била неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като представлявала уговорка във вреда на потребителя и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Счита, че сключените два броя застраховки са разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, а невключването им съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал.

2 от ЗПК. Заявява, че действителния ГПР по кредита е значително по-висок от посочения в договора и нарушава императивно посочения в чл. 19, ал. от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Сочи, че към 24.06.2022 г. предсрочно е погасил задължението си по кредита в чистата му стойност от 1500 лв.

В условията на евентуалност предявява иск срещу „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, ЕИК 175190073, установителен иск за признаване за нищожен на договор за сключени два броя застраховки за получения от него кредит, по които договори „Ти Би Ай Банк“ ЕАД действа като застрахователен агент на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ по силата на договор за застрахователно агентство от 26.08.2019 г. в сила от 01.09.2019 г. срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия.

Ответникът - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва исковете. Оспорва наличието на твърдените от ищеца пороци на сключения между тях договор за потребителски кредит. Твърди, че сключването на договор за застраховка не било задължително условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът изрично бил декларирал избора си за това. Сочи, че потребителят можел да се откаже по всяко време от сключената застраховка.Тъй като стойността на застрахователната премия била финансирана от банката, същата била и елемент от главницата. Оспорва наличието на нарушение относно посочването на ГПР и начина на изчисляването му. Оспорва и 3 твърдението, че клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави.

Евентуалният ответник – „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ оспорва евентуалния иск като неоснователен. Твърди, че за застрахователните договори, които оспорва ищеца били издадени сертификати на негово име и той бил включен в застрахователни покрития във връзка със сключен Групов застрахователен договор между главния и евентуалния ответник. Отбелязва, че тези договори се сключвали само въз основа на заявено писмено съгласие от страна на застрахованото лице по кредита и същото не било задължително условие за отпускането му. Оспорва обстоятелството, че кредитополучателя не бил разбрал за сключването на договорите за застраховка, тъй като той лично бил възложил на кредитодателя да преведе част от общия размер на сумата по кредита на застрахователя. Оспорва наличието на неравноправни клаузи в договорите за застраховка.

В случая с Определение № 8673/06.03.2023 г., в което е обективиран изготвеният по делото доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: сключването между Г. В. Р. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г.; сключването във връзка с кредита на Сертификат № 170532556102022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International.

Съдържанието на кредитното правоотношение се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № 7053255610/14.02.2022 г. По него банката се е задължила да предостави на ищеца потребителски паричен кредит в общ размер на 2 505.12 лв., включващ сумата от 1 500 лв. и сумата от 1 005.12 лв. за застрахователни премии по две застраховки, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне в срок до 15.02.2026 г. сума в общ размер на 5 140.79 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва. В договора е инкорпориран погасителен план, от който е видно, че задължението следва да бъде платено на 48 броя месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 15-о число на съответния месец, всяка в размер на 107.10 лв., като само последната е в размер на 107.09 лв.

Страните са договорили ГЛП в размер на 41.12 % и ГПР в размер на 49.85 %.