Решение № 73 от 23.11.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

Номер 73

23.11.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Разград

Наказателен състав

На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Рая П. Йончева

Мариан В. Найденов

Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203300600268 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 230/30.06.2020г., постановена по нох дело № 286/2020 г., РС-Разград признал подсъдимият С. Н. С. за невиновен в това, че за времето от 10.04.2020 г. до 11.04.2020 г. в с. ***, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление - с три деяния, по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народното събрание на Република България /обн. ДВ бр.22/ 13.03.2020 год./ извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като водач на тежкотоварен автомобил - български гражданин, пристигнал от държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставен под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № 7820/ 06.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция - Русе, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед № 130/ 17.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г., и Заповед № РД-01183/06.04.2020 г., всички заповеди на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространение на COVID -19 на територията на страната, като не е изпълнил задължението си да не напуска дома си/ мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за срока на предписанието /карантината/, а именно: село *** и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Против присъдата е постъпил протест от РП-Разград, с който присъдата се атакува като неправилна с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и да му бъде наложено наказание, съобразно предвиденото в закона за това деяние.

В предоставения за това срок прокурора депозира допълнително изложение, в което се сочи, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са неясни и вътрешно 1 противоречиви, а присъдата е необоснована, тъй като възприетите от съда правни изводи не почиват на приетите за установени фактически положения, както и на събрания доказателствен материал.

Твърди се също, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд и са отстраними при ново разглеждане на делото, а именно - неправилно проведеното производство по реда на гл. 27 НПК, нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 НПК, както и абсолютните такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 1 и 2 НПК - липса на мотиви към присъдата. В заключение се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В условията на алтернативност се иска отмяната на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и да му бъде наложено наказание, съобразно предвиденото в закона за това деяние.

С протеста не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения против протеста не са постъпили.

Протеста се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-Разград, който сочи нарушение на нарушение на процесуалните правила, пред реда по който се е развило производството пред първоинстанционния съд, а именно по реда на глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимия направил изявление, че признава описаното от фактическа страна в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не събират доказателства за тези факти. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие подсъдимия направил изявление, че не е запознат с всички заповеди, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което сочи, че не е налице признание и производството е следвало да се проведе по общия ред. На следващо място прокурора изтъква, че в случая е налице липса на мотиви към присъдата. Твърди се също, че първоинстанционния съд неправилно изтълкувал съдържанието на действащата към момента на деянието Заповед № РД-01-183/ 06.04.2020 г. в частта по т. 1.2 вр. о т. 1 и т.2.3. От мотивите към присъдата не ставало ясно защо, след като е прието, че от обективна страна на подсъдимия са разяснени всички правила, касаещи спазването на определени карантинни мерки, първоинстанционния съд приел несъставомерност на деянието. По тези съображение прокурора намира мотивите за неясни и по същество твърди липса на мотиви.

От въззивния съд отново се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила/липса на мотиви/, което въззивната инстанция няма как да отстрани.

Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна. Защитата твърди, че действащата към момента заповед няма задължителен характер, тъй като не е публикувана и няма как подсъдимия да знае съдържанието й. Към момента на деянието липсва легална дефиниция на понятието “карантина“ . Това което в действителност подсъдимия е сторил и е предмет на обвинението, нефигурира в предписанието, като забрана да го прави.. В този смисъл деянието е несъставомерно от субективна страна. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че обвинението е доказано, да обсъди наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, респ. приложението на разпоредбата на чл. 55 от НПК, в случай, че се стигне до въпроса за определяне на наказание, но без налагане на наказание глоба, тъй като подсъдимия имал три деца.

В лично изявление подсъдимия заявява, че подържа становището на защитника си.

2

В последната си дума подсъдимия заявява, че иска потвърждаване на присъдата.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият С. Н. С. е *** ***, ЕГН **********.

Подсъдимият С. работел като шофьор в “***“ ООД - Разград. Управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка “ДАФ“ с рег. № ***, с което извършвал международен превоз на товари основно между България и Румъния.

Във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка в Република България, Министъра на здравеопазването издал редица заповеди, на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/2005 год. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, с които били въведени противоепидемични мерки. Като част от тях със Заповед № РД-01- 130/17.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/ 19.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/ 26.03.2020 г., била въведена задължителна карантина за срок от 14 дни за всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, влизащи на територията на Република България от държави с регистрирани случаи на COVID-19. Българските граждани - водачи на тежкотоварни автомобили, пристигащи от тези държави, за периода на престой на територията на страната, се поставяли също под карантина със задължение да не напускат домовете си или мястото за настаняване, където са посочили, че ще пребивават, като имали по изключение право да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро - разтоварни дейности. Със Заповед № РД -01- 183/ 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването били отменени горепосочените заповеди, но мерките касаещи българските граждани - водачи на товарни автомобили останали абсолютно същите, преповторени в новата заповед. Всяко лице, което влизало на територията на Република България, пристигащо от държава с регистрирани случаи на КОВИД- 19, попълвало „Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID-19, във връзка с епидемична ситуация“, в който посочвало личните си данни, откъде пристига, мястото, на което се задължава да пребивава за периода от 14 дни, лице за връзка при спешни случаи и декларирало, че е информирано да спазва задължителната 14-дневна карантина. Същевременно от съответната гранична РЗИ било издавано и “Предписание за поставяне под карантина“, в което също се посочвало мястото, на което ще пребивава лицето за срока на карантината. Информацията се въвеждала ежедневно от РЗИ в “Регистъра на поставените под карантина лица и диагностицирани с COVID-19“. Уведомявали се кметовете и директорите на ОДМВР за карантинираните лица на територията на съответната област с цел осъществяване контрол по изпълнението на разпоредените мерки.

Така, когато на 06.04.2020 г. подс. С. с управлявания от него товарен автомобил влязъл в България през ГКПП - Дунав мост, идвайки от Румъния, той попълнил Формуляра за събиране на данни със своите лични данни, информация, че идва от Букурещ - Румъния и посочил постоянния си адрес в България: с. ***, като адрес, на който ще пребивава в следващите 14 дни. Подсъдимият бил запознат с разпоредените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки и от служителя на Регионална здравна инспекция - Русе му било издадено Предписание с изх. № 7820/ 06.04.2020 г. С него 3 подсъдимия С. бил поставен под карантина на посочения от него адрес в с. ***, общ.

Разград. Предписанието било връчено на подсъдимия срещу подпис като изрично бил запознат и че при неизпълнение на предписанието носи наказателната отговорност по чл.

355 от НК.

След влизането си на територията на Република България, подсъдимият разтоварил превозвания товар в гр. София, паркирал товарния автомобил в гр. Разград и на 09.04.2020 г. се прибрал в дома си в с. ***. Още на следващия ден - 10.04.2020 г., подсъдимият С. излязъл от дома си и отишъл до магазин в селото, собственост на ЕТ “Еспер“- с. ***, за да пазарува. Бил със брат си Р. Н С., който живеел в съседна на подсъдимия къща. Не носел предпазна маска и ръкавици. Обслужила ги свидетелката Н. С. Ю.. Това се повторило и на 11.04.2020 г. сутринта, когато подсъдимият отново отишъл до магазина и пазарувал, след което се прибрал в дома си. Малко по-късно същия ден с трактора си отишъл да изоре нивата на един негов съселянин. Именно тогава бил потърсен от служителите от РУМВР Разград – свидетеля М. Т. Т. и Д. Д.в, които извършвали проверки на карантинираните лица в селата Раковски, Побит камък, ***, Липник и Киченица. На адреса в *** ги посрещнала майката на подсъдимия - Г. О. Р., която им казала, че сина й го няма и е отишъл да оре с трактора. Полицаите отишли на посочената нива, намираща се в близост до пътя водещ от с.

*** за с. Побит камък и установили там подсъдимия. Бил уведомен дежурен разследващ орган и образувано досъдебно производство.

Очертаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.

Т. и Н. Ю., както и от писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ 231/2020 г. по описа на РУМВР – Разград, а именно: Заверени копия на Предписание изх. № 7820/06.04.2020 г., Справка за пътуване на лице български гражданин, Справка за съД.ст, Декларация, Характеристична справка.