Решение № 677 от 27.06.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Кюстендил, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Цветанка В. А. като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520100229 по описа за 2023 година

Г. К. И., ЕГН ********** и С. З. И., ЕГН **********, двамата от гр.*** са предявили против П. И. И., ЕГН ********** от гр.***,М. И. И., ЕГН ********** от гр.*** и С. К. И.,ЕГН ********** от гр.***, искове да бъде признато за установено спрямо тях,че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил,на самоС.телен обект в сграда с идентификатор ***,сграда с идентификатор *** и 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор ***,както и да бъде осъдена отв.И. да им предаде владението им. Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока за отговор на ИМ ответниците са депозирали такива като оспорват исковете и обС.телствата на които се основават, развиват подробни съображения в подкрепа на защитната си теза, че ищците не са собственици на процесните имоти.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответницата С. И.[1]Банка“ДСК“ЕАД, което оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава ,прави доказателствени искания.

КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и 1 събраните по делото доказателства при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С договор за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 45, том I, нот.дело № 113/1955 год. на КНС /л.9-10/ В.И.Д. и К. И. Д. придобили собствеността на урегулиран парцел IX-девети, имот 2565 „а“ в кв.259 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от празно място 936 кв.м., урегулиран.

Видно от договор за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 101,том I, дело № 228/1955 год./л.122/ В. И. Д. и К. И. Д. продали на К.З. М. и И.П. И. ½ идеални части при равни права от парцел IX-девети, имот 2565 „а“ в кв.259 по плана на гр.Кюстендил състоаящ се от празно място 936 кв.м., урегулиран.

От Удостоверение за наследници изх.№ 2637745/29.05.2023 год./л.131/ се установява това, че И. П. И., починал на 11.02.1974 г. в гр.Перник е оставил за наследници преживялата си съпруга Д. К. И. и децата си П. И. И. И М. И. И..

От свидетелски показания, обективирани в протокол от 1978г. (л.123) за обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост, се установява, че К.З. М. е продал на В.Д., К. Д. и И. И. своята част от процесния недвижим имот

Видно от нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 70,том II, дело № 560/1978 год./л.14/ е, че В.И. Д., К. И. Д., Д. К. И., М. И. И. и П. И. И. са придобили правото на собственост върху недвижим имот парцел X, отреден за имот планоснимачен номер 102, в квартал 2 по плана на гр.

Кюстендил и построената в него жилищна сграда, както следва: 1/12 идеална части за В. Д. от парцела и 1/12 идеална част от южната част на построената в него жилищна сграда, 1/12 идеална част за К. Д.от парцела и 1/12 идеална част от северната част на построената в него жилищна сграда 1/12 идеална част общо за Д. И., М. И. и П. И. от парцела и 1/12 идеална част от средната част на построената в него жилищна сграда.

С нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 69 ,том II, рег.№ 3448, нот. дело № 169/05.09.2018 год./л.41-42/ Д.

К. И., М. И. И. и П. И. И. са признати за съсобственици при равни права на следните недвижими имоти: СамоС.телен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр.

Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКК- Кюстендил, с адрес на имота: гр. ***, етаж 1, който самоС.телен обект се намира в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:

2

„жилище,апартамент“, брой нива на обекта: 2, със застроена площ на нивата от 52 лв.м. и 55 кв.м.; Сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКККюстендил, с адрес на сградата: гр. ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, в 1/3 идеална част от поземления имот, върху който са построени гореописаните самоС.телен обект и сграда, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКК- Кюстендил, с адрес на имота: гр. ***, с площ на целия поземлен имот 934 кв.м.

Представена към кориците на делото е и цялата документация по нот. дело № 169/2018г., рег.№ 3448, нот. акт № 69, том II, на нотариус М. Т., рег. № 604, с район на действие КРС.

Видно от договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 78, том IV, рег.№ 4014, дело № 623/2023 год./л.32-33/ Д. К. И., М. И. И. и П. И. И. продали на С. К. И. притежаваните от тях идеални части от процесния поземлен имот, както и описаните по-горе самостоятелен обект и сграда в него. За заплащане на договорената цена на купувачът сключил с „БАНКА ДСК“ АД Договор за ипотечен кредит от 20.12.2022г. като в ползва на банката била учредена договорна ипотека върху процесните недвижими имоти.

С нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство давност № 17 ,том I, рег.№ 252, нот. дело № 17/20.01.2023 год./л.6/ Г. К. И. и съпругата му С. З. И. били признати за съсобственици при на следните недвижими имоти: за Г. К. И. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКК- Кюстендил, с административен адрес на имота: гр. ***, целият поземлен имот с площ 934 кв.м.; за Г. К. И. 1/6 идеална част и за двамата общо 5/6 идеални части, при условията на съпружеска имуществена общност, на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-1896/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКК- Кюстендил, с административен адрес на имота: гр. ***, който самостоятелен обект се намира на втория жилищен етаж в сграда с идентификатор ***,с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен 3 имот с идентификатор ***, както и СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр.

Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на СГКК- Кюстендил, с административен адрес на имота: гр. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, която сграда е със застроена площ 19 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.

По делото са представени и Скица на поземлен имот № 15271387/13.03.2023г. с идентификатор ***; Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1041072/08.09.2022г. с идентификатор ***;

Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-271366/13.03.2023г. с идентификатор ***; Скица на сграда № 15-519619/26.07.2018г. с идентификатор ***.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.

Д., В. В., И. П., С. К., Г. И. и В. Д..

От показанията на свидетелката В. В. се установява, че къщата е на два етажа с три входа. Посочва се, че ищците са в левия вход от към улицата, като жилището им се намира на втория етаж.

Според показанията на св.И. П. ответницата С. И. е купила част от процесната къща П. И. и негови роднини. Свитеделите П. и К. посочват, че цялата къща е разделена на три части, с три входа - като средният вход е обслужвал жилището на П. И., а сега на С. И., десният вход от към улицата жилището на чичото не П. И., а левият- жилището на С. И.. Посочва се, че дворът също е разделен на три, като в средния има пристроено мазе, залепено за къщата.

Свидетелката Г. И. сочи, че познава страните по делото, и че живее в една къща с ищцата и съпругът й, като тя е в южната част на къщата, ищците в северната, а в средната част – С. И. и съпругът й. Свидетелят поддържа, че живее там от 18 години, като посочва, че преди това в средния дял са живяла Д. И.. Сочи се, че ответникът П. И. не е живял постоянно в процесния имот, идвал е със съпругата си и децата си за по няколко дни. Тази свидетелка също поддържа, че къщата има три самостоятелни входа, двор разделен на три дяла, по 200 кв.м. всеки. Сочи, че в средното дворно място, собственост на С.

И. има изградена малка лятна кухня и мазе. Посочва, че в нейната част от двора има пристройка баня и тоалетна и мазе. Свидетелката посочва, че е закупила своята част от имота през 2006г., а през 2010г. е извършено разпределение на ползването на същия., като тогава не е имало спорове по 4 отношение на собствеността. Посочва, че ищцата се е карала с Д. И. и със свидетелката, като е твърдяла, че къщата е нейна – оставена й от свекър й.

От показанията на свидетеля В. Д. се установява, че същият познава страните по делото, като сочи, че в къщата живеят три семейства. Най- лявата част е на ищцата С. И., средната част на П. И., а дясната на Г. И., къщата е на два етажа, като средната част представлява две стаи на първия етаж и две на втория с вътрешни стълби. Посочва, че в дела на ищцата има два отделни етажа, като тя живее на втория. Потвърждава, че в дворното място има изградени лятна кухня и мазе.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Д. Д. С.. От приетото експ. заключение с вх.№5766/24.05.2024г. се установи следното: процесният самоС.телен обект в сграда с идентификатор *** представлява обект, разположен на първи и втори етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, като връзката между двата етажа се осъществява посредством вътрешна стълба. Обектът отговаря на определение за „самоС.телен обект в сграда“ съгласно дефиницията в ЗКИР. Същият е обособена част от сградата, има самоС.телни входове от двора и притежава функционална организираност на помещенията за задоволяване на жилищни функции. Не засяга и не зависи от останалите обекти в сградата.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което същият не ги обсъжда.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – иск на невладеещия собственик спрямо владеещия към момента несобственик.

Разгледан по същество, същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, мотивите за това са следните:

С осъдителният иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за 5 това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика.

За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва установяване правото на собственост на ищците върху процесната реална част от недвижимия имот, както и че ответниците я владеят или държат без правно основание, противопоставимо на ищците.

В настоящия случая, ищците Г. К. И. и С. З. И. твърдят, че са собственици на процесните недвижими имоти посредством наследяване и давностно владение.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението, съгласно чл. 68 от ЗС, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Като такова, владението следва да се разграничава от ползването, което включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея. С предоставянето правото на ползване на ответницата по необходимост е била предоставена и фактическата власт върху процесния имот, включително и върху идеалните части, собственост на държавата. Предоставянето на фактическата власт обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице владение, тъй като то предполага и наличието на намерение вещта да се свои. В условията на съсобственост това намерение следва да е налице по отношение на чуждите идеални части от вещта.