Решение № 779 от 11.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Перник, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720106026 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.* срещу Община Перник, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната страна.

Ищецът твърди, че на 25.09.2022 г. около 4.30 - 5.00 часа сутринта вървейки по тротоара на улица „Вардар“ след като минал покрай магазин „Гризли - СБА“ и пресякал кръстовището на улица „Вардар“ и улица „Искър“ в гр. Перник няколко метра след кръстовището претърпял инцидент. Стъпвайки накриво в дупка на тротоара паднал на земята, при което изпитал силна болка в левия глезен. С ищеца бил и неговия приятел Д. И., който му бил помогнал да стане и го бил завел в къщи. Твърди, че бил изпитал силна болка и не можел да стъпва с левия крак. За няколко часа крака му много се подул. Заявява, че баща му С. Т. го бил закарал в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където му били направили снимка и се било установило, че има разтегнати връзки и сухожилия и скъсани влакна на левия крак.

Гипсирали го и му изписали обезболяващи медикаменти.

Посочва, че на 24.10.2022 г. отишъл на контролен преглед при доктор М., който му бил махнал имобилизираща ортеза и препоръчал масажи с тел и леко раздвижване. Бил в болничен отпуск от 26.09.2022 г. до 14.11.2022 г. След което трябвало да се раздвижва. При претърпяване на описаните увреждания и последвалия продължителен 1 възстановителен период понесъл силни болки, страдания и стрес. Посочва, че не можел да ходи и да се обслужва сам, нуждаел се от помощта на близките си. Все още търпял болки и значителни затруднения. Не можел да ходи на лекции и на работа. Въпреки, че бил в болничен отпуск поради нетрудоспособност от НОИ - ТП гр. Перник постановили отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, поради това, че нямал необходимите 6 месеца осигуряване за общо заболяване и майчинство. В резултат на травмата претъпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, които според ищеца биха били справедливо обезщетени със сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. считано от 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 250 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на злополуката представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали и медикаменти, както и изтекла законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1750 лева / включваща трудово възнаграждение за 1 месец - 1170 лв. и за половин месец - 580 лева/' като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи трудовото възнаграждение, което щял да получи за периода 26.06.2022 г. до 14.11.2022 година , ако бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Поради изложеното за ищеца бил налице правният интерес от предявяването на настоящия иск против Община Перник, чиято отговорност за обезвреда следва от неизпълнението на задълженията на общински служители за поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоарите. Съгласно §7. т.4 от ПЗР на ЗМСМА. собственост на съответната община са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Законодателят бил възложил на общините изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, и т.н. От изложеното следвало, че задължението за поддръжката , както на улица ,.Вардар“, така и на тротоарите към нея било на Община Перник.

Моли съдът да постанови решение, с което да се осъди Община Перник да му заплати сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес в следствие на претърпян инцидент на 25.09.2022 г. в гр. Перник, поради неподдържан в добро състояние участък от тротоар, при който инцидент бил получил разтегнати връзки и сухожилия и скъсани влакна на левия крак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да осъди Община Перник да му заплати сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на злополуката представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали и медикаменти, както и изтекла законна лихва за 2 забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1750 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева/, /включваща трудово възнаграждение за 1 месец в размер на- 1170 лв. и за половин месец в размер на - 580 лева/ като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи трудовото възнаграждение, което щял да получа за периода 26.06.2022 г. до 14.11.2022 година ако бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът счита за недоказано наличието на увреждане, причинено от „стъпване накриво в дупка на тротоара“ на кръстовището на улица „Вардар“ и улица „Искър“, при което Б. С. Т. пада и получава увреждания, подробно описани в исковата молба. В случая липсвало причинна връзка между настъпилото увреждане и общината, която като собственик на тротоара била изпълнила вменените й задължения по поддържането му.

Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Представените от ищеца медицински документи не били годно доказателство, тъй като удостоверявали единствено наличието на наранявания на пострадалият, но не и относно механизма за настъпване на злополуката. Издаденото медицинско свидетелство не можело да се приеме за годно доказателство относно начина и причините за възникване на описаните увреждания.

Представените медицински документи не удостоверявали наличие на състояние описано в исковата молба, нито претърпените болки и страдания. Липсвали доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътната настилка. Непозволеното увреждане било сложен юридически факт, елементи от който били: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполагала до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането можел да доказва, че не бил действал виновно и да се освободи от отговорност.

Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, била причинната връзка. Тя не се предполагала, а следва да се докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следвало да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Причинната връзка се доказвала във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Следователно не се били установявали трайни белези, нарушения при движението, нарушения в нерви, мускули, кости и др., които да са предизвикали такива болки и страдания, че да бъдат репарирани в претендирания размер от 3

15 000 лева.

От посочените по-горе обстоятелства ставало ясно, че искът в размер на 15 000 лева за болки и страдания, в следствие на увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Следвало да се оставят без уважение и претендираните имуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., като били неоснователни и недоказани. Оплакванията за болки , страдания и неудобства, претендирани от ищеца също следвало да бъдат оставени без уважение, поради липсата на пряка причинно – следствена връзка между увреждането и описаните оплаквания, както изисквала разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.

Предвид изискването на посочената законова норма последиците да са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявало от доказателствата по делото пряка връзка между събитието от 25.09.2022 г. и състоянието на ищеца Б. С. Т..

Ето защо оспорва периода, в който ищеца твърди, че бил изпитвал болки и страдания и в тази връзка поддържа неоснователност и недоказаност на претенцията в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди и 2 000.00 лв. за имуществени вреди, като я счита за силно завишена и несъотносима към претърпените увреждания.

С оглед това освен физическите болки и страдания, други последици не били налице и не следвало да бъдат обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

По чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК - оспорва изцяло обстоятелствата при които били настъпили твърдените от ищеца увреждания. Счита, че липсвали каквито и да било доказателства и не се били ангажирали такива, относно установяване на описаните в исковата молба обстоятелства. По чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК - възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават, като изразява следното становище: В този смисъл твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което според Община Перник е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и евентуалното обезщетение следвало да се намали. Освен това считаме, че размера на претендираните неимуществени вреди бил силно завишен и следвало да се намали в съответствие с чл.53 от ЗЗД , а именно по справедливост.

Обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, в съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

С оглед характера на предявените претенции, съдът с определението си по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: Указал е на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното събитие – стъпване накриво в дупка на тротоар на процесната дата и място, настъпили имуществени и неимуществени вреди в резултат на този инцидент, причинната връзка между настъпилия инцидент и вредите, размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, 4 обстоятелството, че те са причинени следствие на неизпълнение от страна на длъжностни лица, на които ответника е възложил работа –поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари, без да е необходимо да се установява точно кой служител е виновен, т.е. вредите да са настъпили следствие противоправно действие или бездействие при или по повод възложената работа. Със същото определение е указано на ответника, че следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Следва да докаже изпълнението на задълженията си по поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари. Също така е указано на ответника, че не сочи доказателства относно изпълнението на задълженията си по поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари.