Решение № 57 от 17.08.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр.Велинград, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200361 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН

Образувано по жалба на „Кристал Лес 92“ ЕООД , ЕИК 202005578 със седалище и адрес на управление: гр. Сърница, ул. „Свобода“ № 48, представлявано от управителя И. И. Т., чрез пълномощника адв. Н. Я., против Наказателно постановление № 13-2500417/21.10.2025 г. издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ град Пазарджик.

Излага се в жалбата, че процесното НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че липсата на посочване на дата/време/ и час на извършване на нарушението в НП ограничава правото на защита на наказаното лице и съществено затруднява до степен на невъзможност съда да извърши преценка за законосъобразност на НП.

В ОСЗ жалбоподателят, чрез адв. Я. поддържа жалбата. Излага повторно мотивите за отмяна на НП. Претендира разноски.

В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за доказани, както и липса на процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 22.07.2025 г., от инспектори при ДИТ 1

Пазарджик в гр. Сърница, в обекта на контрол, представляващ „Дърводелски цех“, находящ се в гр. Сърница, местност „Овцекомплекс“ е заварено лицето А.М.А., ЕГН: **********, служител на дружеството „Кристал Лес 92“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 101/23.04.2025 г. на длъжност „Машинен оператор, циркуляр“ да престират труд, без да има сключена застраховка за риск „Трудова злополука“. Съставен бил списък на лицата, заварени да работят на 22.07.2025 г. в 11:30 ч., сред които и А.М.А.. Била изготвена призовка, връчена на св. Т.а, която била упълномощена от управителя на дружеството жалбоподател, да представлява последното пред държавни органи, включително и пред ДИТ, като по делото е представено съответното пълномощно, която следвало да представи в ДИТ Пазарджик посочените в призовката документи, сред които и застрахователна полица за риск трудова злополука за работниците и служителите на дружеството.

На 21.08.2025 г. бил съставен Протокол ПР 2529611/21.08.2025 г. от ДИТ Пазарджик, за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на „Кристал Лес 92“ ЕООД, представлявано от управителя И. И. Т. в обект на контрол Дърводелски цех, намиращ се в гр. Сърница, в който са констатирани нарушения на трудовото законодателство, включително и липса на задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“, касаеща работника А.М.А..

На 14 август 2025 г. Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, е получила на email адреса,

Застрахователна полица

№

№91092510000955/12.08.2025 г., а на 18 Август 2025 г. и списък на лицата за групова застраховка „Трудова Злополука" към застрахователната полица от 12.08.2025г., обхващаща период на застрахователно покритие, което влиза в сила на 13.08.2025 г. до 12.08.2026 г..

Н а 21.08.2025 г. Гл. инсп. С. Г. съставила на „Кристал Лес 92“ ЕООД, АУАН № 13-2500417/21.08.2025 г. за това, че на 22.07.2025 г. дружеството е нарушило чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, във връзка с точка 14 от Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г., като в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е извършил задължителната застраховка за риска „Трудова злополука" на работника/служителя А.М.А., на длъжност „Машинен оператор циркуляр“.

АУАН е връчен на А. Т.а на място. Не са вписани възражения по съставения акт за установяване на административно нарушение.

На 04.09.2025 г. е депозирано възражение от „Кристал Лес 92“ ЕООД до директора на Д „ИТ“ гр. Пазарджик, като заявява, че в качеството си на работодател ежегодно застрахова за риска „Трудова злополука“, работещите в обекта на дружеството. При прекратяване на трудови договори, както и при 2 възникване на трудови правоотношения с друго лице, до застрахователя се изпраща актуален списък на работещите, за които се отнася действието на съответната застрахователна полица. Сочи, че към датата на проверката е имал действащ договор със застрахователно покритие за риска трудова злополука за всичките си работници и служители. Към възражението била приложена застрахователна полица № ********/12.08.2024 г. за застраховка „Трудова Злополука" със застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, обхващаща период на застрахователно покритие, което влиза в сила на 13.08.2024 г. до 12.08.2025 г..

На 14.10.2025 г. ДИТ Пазарджик изпратили писмено запитване до ЗК „Лев Инс“ АД, дали към 22.07.2025 г. лицето А.М.А. има сключена застраховка за риск „Трудова злополука“ за сметка на „Кристал Лес 92“ ЕООД, като при положителен отговор да се изпрати препис от полицата.

В отговор на последното „ЗК „Лев Инс“ АД отговорили с писмо с изх.

№ 12395/16.10.2025 г., получено в ДИТ Пазарджик на 20.10.2025 г., че към 22.07.2025 г., лицето А.М.А. не е имал активна застраховка за риск „Трудова злополука“ за сметка на „Кристал Лес 92“ ЕООД.

На 21.10.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500417 от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик като са повторени нарушените разпоредби. Фактическото описание на нарушението е идентично, като това в АУАН. С оглед на горното е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. /с изложени мотиви за определения размер/, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ. Наказателното постановление е връчено на А. Т.а на 31.10.2025 г.

По делото е представена Полица № 262060007 за задължителна застраховка „Трудова злополука“, при застраховател „ЗК Аксиом“ АД и застраховащ „Кристал Лес 92“ ЕООД, като съгласно приложение № 1, сред застрахованите служители бил А.М.А.. Срокът на покритие на полицата бил от 24.04.2025 г., до 23.04.2026 г.. Полица е издадена на 12.01.2026 г., като на същата дата е определен и падежът на дължимата застрахователна премия, а представената квитанция удостоверява извършено плащане именно на 12.01.2026 г.

Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички доказателства поотделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания на инспекторите от ДИТ Пазарджик Г. и Д., на полицеиските служители И. Л. и П. Ч., като се отчете незаинтересованост от изхода на делото за тях, както и че са дадени от позицията на изпълнение на служебни задължения, както и на показанията на св. Т.а, която макар и да има интерес от изхода на делото, установява фактите последователно и логично, но най-вече в съответствие с останалите гласни и писмени доказателства. При преценка на горните факти съдът взе предвид и писмените доказателства по делото, а именно: Писмо за изпращане на НП с изх. № 25101694/21.10.2025г., ведно с известие за доставянето му; АУАН № 132500417/21.08.2025г.; Протокол № 3

ПР2529611/21.08.2025г.; Призовка с изх. №25076539/22.07.2025г.; Списък на лицата заварени да работят на 22.07.2025г.; Акт за спиране от 22.07.2025г.;

Трудов договор №101/23.04.2025г.; Пълномощно с peг. №1271/12.12.2017 г.;

Писмо с вх. №25120298/14.08.2025г.; Писмо с вх.№25121066/18.08.2025г.;

Възражение по АУАН с вх. №25128588/04.09.2025г.; Писмо с изх.

№25099694/14.10.2025г., ведно с доставянето му; Писмо с вх.

№25145838/20.10.2025г.; Заповед № З0693/25.08.2022г. и При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Актът и наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 КТ, оправомощени със заповед № 3-0693/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция на труда", в законоустановените в чл. 34, ал.1 и ал.3 срокове. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Непосочването на часа на нарушението не обосновава ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото няма твърдения за извършени повече от една проверка в деня, заради което и жалбоподателят е напълно наясно с фактите, срещу които да се брани.

Мястото на извършване на административното нарушение е ясно посочено, поради което и не е допуснато твърдяното нарушение и според настоящия състав на съда именно това е мястото на извършване на нарушението, където работникът престира труд, а не по адреса на управление на дружеството.

Съгласно чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да застрахова за своя сметка задължително за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

Това задължение съществува за всички, които наемат работници в предприятие, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, съгласно чл. 2 от наредбата. Със Заповед № РД -06-45 от 30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика е определен коефициента на трудов травматизъм по икономически дейност, който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е с код по КИД 16.11 – „Разкрояване и рендосване на дървен материал“, за който е определен коефициент на трудов 4 травматизъм 1,35, който е по-висок от средния коефициент за страната- 0.63.

С обнародването на тази заповед в ДВ бр. 97 от 15.11.2024 г. тя става известна и задължителна за изпълнение от всички адресати – работодатели, наемащи работници в предприятия, работещи в изброените икономически дейности. С нея коефициентът на трудов травматизъм в областта на Разкрояване и рендосване на дървен материал е определен като по-висок от средния за страната, поради което всички работници в този отрасъл следва задължително да се застраховат за риска "трудова злополука".

По делото безспорно се установи, че „Кристал Лес 92“ ЕООД, ЕИК 203492200, има качеството работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ по отношение на А.М.А., който е имал сключен трудов договор от 23.04.2025 г.

Законът не предвижда срок за сключване на застраховката, тъй като тя трябва да е налице към момента, в който работникът започне да полага труд. В момента на проверката 22.07.2025 г. било установено, че по отношение на А.М.А. липсва задължителна застраховка "Трудова злополука". Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредбата договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. По изложените съображения, настоящият състав приема, че след като в момента на проверката е установено липсата на валиден договор за застраховка, работодателя е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал.1 от наредбата.

Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и извода, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.