Решение № 949 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110202613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Л. Ц. В. (чрез процесуален представител) срещу задържането й съгласно конкретно посочена заповед, издадена от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР П.Д.Ч. (в жалбата погрешно е посочено А. вместо Д., като няма съмнение кое е процесното задържане), като в жалбата и в съдебно заседание от страна на съответните процесуални представители на жалбоподателката се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на съответната заповед, като се претендират и разноски. Издалият заповедта по обжалваното задържане орган не излага становище (постъпили са писмени бележки, но от началник-група в ОПП – СДВР /различно от г-н Ч. лице/ чрез пълномощник).

Приобщената към доказателствената съвкупност докладна записка съдържа визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (посоченото в процесната заповед правно основание за задържането) данни за извършено престъпление (по чл. 343б, ал. 1 от НК) от жалбоподателката, изразяващо се в управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено (на съответния процесуален етап) по надлежния ред – с техническо средство (съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози). Издалият процесната заповед за задържане орган се явява полицейски такъв по смисъла на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР (на съда служебно е известно, че служителите на съответната длъжност към ОПП – СДВР са натоварени с осъществяване на контролна и превантивна дейност по отношение на пътното движение).

Налице е било и основанието по чл. 5, пар. 1, буква „c” от КЗПЧОС (в който смисъл процесното задържане, което не се явява санкция, а превантивна мярка, е било напълно пропорционална на данните, с които е разполагал органът на МВР, мярка), свързано с обосновано призната необходимост да се предотврати извършване на престъпление, доколкото по отношение на лице, за което има достатъчно обосновано подозрение, че управлява МПС в състояние на сериозно алкохолно опиянение, логично има и обосновано предположение, че ако не бъде задържано, може да продължи да осъществява такова управление с друго МПС или да извърши друго престъпление под въздействие на 1 алкохолното си опиянение. Процесната заповед за задържане е с достатъчно информативно съдържание, за да научи задържаното лице какви са основанията и от правна, и от фактическа страна, за неговото задържане (самата обосновка на задържането в случая не предполага никаква сложност) и да може да се защити по същество, т. е. в това отношение спазени се явяват изискванията съответно по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и по чл. 5, пар. 2 от КЗПЧОС; визираните изисквания не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че задържаното лице има право още във връзка със самото си задържане да получи такъв обем информация, какъвто същото лице има право да получи по повод на предаването му на съд или по повод на признаването му за виновно в извършване на престъпление.

При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от/аналогия на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи основания за незаконност на процесното задържане.

При такъв изход на делото нормативни основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката не са налице.

Горното е релевантното за настоящото произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателката Л. Ц. В., за което е издадена заповед за задържане на лице с рег. № 4332зз/Екз 52 от 09.02.2025 г. (на ОПП – СДВР) от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР П.Д.Ч..

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2