Решение № 3000 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100505472 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВДХ“ АД, чрез представляващия дружеството Д.А.Д., срещу решение № 3438/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 56940/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ уволнението на Б. И. А., извършено със заповед № ВДХ-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ВДХ“ АД, възникнало въз основа на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“, на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, на която е даден вид да е връчена на 06.02.2023 г. на ищеца, и е допуснато на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ поправка на основанието за уволнение по трудовото правоотношение с „ВДХ“ АД, възникнало въз основа на трудов договор № 1261/16.12.2015 г.

, вписано в трудовата книжка на Б. И. А., като вместо по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, да се счита по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

В жалбата са изложени с доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 е недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. Въззивникът излага, че не е налице правен спор между страните относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Б. А., а 1 именно по взаимно съгласие. При това положение издадената втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 не е породила действие. Аргументира, че при така очертаните становища на двете страни, които съвпадат по своето съдържание, не се съдава каквато и да е неяснота или несигурност относно действителното фактическо и правно положение. Излага, че при несъществуващо трудово правоотношение, не може да бъде отменена втората по ред заповед за прекратяване на трудовото правоотношение заради дисциплинарно уволнение. Конкретно за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се сочи, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като трудовата книжка на ищеца Б. А. не била представена по делото, съответно открит остава въпросът кое е действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в нея. Поради неустановяване на основанието, вписано в трудовата книжка, се иска обезсилване на решението, евентуално отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В писмения си отговор въззиваемата страна сочи, че е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като в информационната система на НАП като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочоено дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, следователнно до подаването на отговор на исковата молба, в която ответникът за пръв път е направил изявление, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, с действията си пред трети лица, работодателят е поддържал, че ТПО е прекратено поради дисциплинарно уволнение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд на 16.09.2024 г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

В хода на съвещанието при произнасяне на решението съдът установява, че неправилно е дал ход на делото по същество, тъй като в първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения, в резултат на които делото е останало неизяснено от фактическа страна.

С определение от 04.01.2024г. по чл. 140 ГПК, СРС е разпределил доказателсвената тежест между страните по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже вписването в трудовата книжка на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, несъответно на правната квалификация на действителното основание. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не представя доказателства относно сочения от него факт – вписване в трудовата книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на дисациплинарно уволнение. С молба от 08.02.2024г. Б. А. изрично е посочил, че не разполага с трудовата си книжка, тъй като я е предоставил на работодателя „ВДХ“ АД, за което са съставени двустранно подписани протоколи от 06.02.2024г. Изтъкнал е, че протоколите се намират на л. 100 и 101 от том 1 на ДП 49/2023г. по описа на СДВР, което е приобщено по настоящото гражданско дело. В откритото съдебно заседание на 13.02.2024г. ищецът отново е обърнал внимание, че не може да представи трудовата си книжка и е поискал СРС да 2 задължи ответното дружество да представи трудовата книжка, тъй като тя се намирала в негово държане. Съдът е оставил без уважение направеното доказателствено искане на ищеца по чл. 190 ГПК, като е приел, че съществува неяснота дали към момента трудовата книжка се намира в държане на ответника, като не е взел становище от присъстващия в залата представител на „ВДХ“ АД по този въпрос.

При това положение и с оглед направеното във въззивната жалба изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неустановяване по делото на действителното фактическо положение и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, въззивният съд е положил усилия да изясни какво е действително правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка. С определение от 10.10.2024г. е указал на въззивника „ВДХ“ АД в двуседмичен срок от получаване на определението да заяви дали трудовата книжка на Б. И. А. се намира у него. С определението изрично е разяснено на въззивника „ВДХ“ АД, че ако в указания срок не вземе становище или въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че трудовата книжка му е била предадена от Б. А., с оглед двустранно подписани протоколи на л. 100 и 101 от том 1 на ДП 49/2023г. по описа на СДВР между Б. А. и П.В., съдът ще приеме, че създава пречки на съдебното дирене съгласно чл. 161 ГПК, съответно ще приеме, че трудовата книжка се намира във фактическата власт на ответното дружество. С писмо от 08.11.2024г. въззивникът е заявил, че трудовата книжка на Б. А. не се намира в негова фактическа власт, а същата е предадена на последния с приемо-предавателен протокол от 06.02.2023г., който е приложил към молбата.

С молба от 02.12.2024г. Б. А. е посочил, че е бил принуден да подпише горепосочения приемо-предавателен протокол. В нея сочи, че спрямо него е била упраженана принуда във връзка с подписване на различни документи, за което е образувано наказателно производство срещу В.Ж., неприключило към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание на 20.01.2025г. въззивният съд запозна процесуалния представител на дружество „ВДХ“ АД с молбата на Б. А.. Въззивникът счита, че с оглед представения от него приемо-предавателен протокол от 06.02.2023 г. между Б. А. и П.Д.В.

(служител на дружеството) трудовата книжка на служителя му е била върната. Поддържа, че ищецът не е доказал основанието, записано в трудовата му книжка, поради което искът по чл. 344 ал.1 т.4 КТ следва да бъде отхвърлен.

Процесуалния представител на въззиваемия – адвокат К. изразява становище, че протоколът от 06.02.2023г. е подписан под принуда от Б. А. и трудовата книжка не се намира у него, поради което не е представена по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Б. А. е предявил срещу „ВДХ“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. и т. 4 КТ.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение по 3 силата на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“. Твърди, че трудовото правоотношение било реално прекратено на 06.02.2023 г. със Заповед от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ – по взаимно съгласие. Сочи още, че на същата дата по взаимно съгласие било прекратено и второто съществуващо между страните трудово правоотношение – това по трудов договор № 1262/04.01.2016 г. Излага твърдения, че на 24.02.2023 г. в офиса на ответника ищецът бил принуден от В.Д.Ж. – действителен собственик на „ВДХ“ АД чрез „Хидрострой“ АД, да подпише писмени обяснения, въз основа на които му е предоставена за подпис заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание дисциплинарно уволнение, като тази заповед и подписаните обяснения не били предоставени на ищеца. Сочи, че е образувано досъдебно производство № 49/2023г. по описа на СДВР, пр.пр. № 8330/2023 г. по описа на СГП срещу В.Ж., в рамките на което писмените обяснения и заповедта били иззети. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение е антидатирана, тъй като в нея е написана дата 06.02.2023 г., като същата била издадена не по-рано от 24.02.2023 г. Поради това иска уволнението, извършено със Заповед № ВДХ-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ да бъде признато за незаконно и отменено, както и в трудовата му книжка да бъде вписано действителното основание за прекратяване на правоотношението по трудов договор № 1261/16.12.2015 г., по силата на който заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“ при „ВДХ“ АД.

Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете. Излага становище за нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Поддържа, че искът по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие – в каквато насока са и доводите на ищеца относно реалното основание за прекратяване на правоотношението.

Поддържа, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ бил неоснователен, като счита същият да е предявен като евентуален спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и че не може да бъде извършена поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка, без да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предвид акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“; че трудовото правоотношение е прекратено на 06.02.2023 г. със Заповед от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По делото няма спор, че има издадена и втора заповед за прекратяване на същото трудово правоотношение, 4 а именно Заповед № ВДХ-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ.

По делото е приложено ДП 49/2023 по описа на СДВР, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК и водено за престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1 НК. По него в качеството на свидетел пострадал е разпитан Б. А., който сочи, че вследствие на принуда е подписал записи на заповед, обяснения, заповед за уволнение и други документи.